Решение № 4240 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13137/2009 г.

Решение № 4240 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13137/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Конкурент" ООД, в несъстоятелност, гр. Враца, представлявано от Управителя Даниел Димитров Бузов срещу Решение № 354/21.08.2009 г., постановено по адм. дело № 4/2009 г. по описа на Административен съд Велико Търново, Трети състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 800317/07.10.2008 г., поправен с РАПРА № 801366/23.10.2008 г., издаден от ТД на НАП град Враца, потвърден с Решение № 467/08.12.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново, с който са били установени данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди от м. 03 до м. 11.2003 г., м. 07, от м. 09 до м. 12.2004 г., от м. 01 до м. 12.2007 г. и от м. 01 до м. 02.2008 г. поради липса на право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 90121,18 лв. и лихви в размер на 35244,71 лв., както и задължения по ЗКПО за данъчни периоди от 2003 г. до 2007 г. в общ размер 86020,17 лв. и лихви 29141,84 лв. В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са от касатора оплаквания за неправилно приложение на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Претендира се отмяна на атакуваното решение и отмяна на данъчните актове, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново оспорва жалбата и моли да се остави в сила обжалваното решение по съображения, развити в представената писмена защита. Иска се присъждане и на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: АСВТ след анализ на всички доказателства по делото е достигнал до обоснования и правилен извод за наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, установени в хода на ревизионното производство, а именно: по т. 4 - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред; по т. 5 - документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодна за ползване. АСВТ е анализирал подробно всички събрани в хода на ревизията доказателства и е достигнал до правилния извод, че са налице посочените предпоставки на чл. 122, ал. 1 от ДОПК за извършване на ревизия по особения ред, предвиден в чл. 122, ал. 2 от ДОПК. В хода на ревизията с надлежно ИПДПОЗЛ, връчено на представител на задълженото лице са изискани всички релевантни документи за установяване на данъчните му задължения за ревизираните периоди, но от "Конкурент" ООД е представена само малка част от изисканата счетоводна отчетност. Представените документи са недостатъчни за определяне на данъчните задължения на лицето по ЗДДС и ЗКПО по общия ред, поради което органът по приходите правилно е преминал към прилагане процедурата на чл. 122 от ДОПК. "Конкурент" ООД е бил уведомен по реда на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Неоснователни са възраженията на касатора, че срокът за представяне на изисканите документи с новото ИПДПОЗЛ, връчено заедно с уведомлението по чл. 124, ал. 2 от ДОПК е бил крайно недостатъчен за представянето им. В хода на ревизията, касаторът не е подавал молба за удължаване на срок, нито е възразявал, че същият му е недостатъчен, за да събере изисканите документи и да ги предостави на ревизиращият екип. АСВТ правилно е преценил, че в хода на ревизията, определената за облагане данъчна основа по ЗДДС и ЗКПО на практика е извършена въз основа на представените от жалбоподателя документи и официално оформените протоколи за извършване на насрещни проверка на доставчиците на жалбоподателя. В решението подробно са разгледани и опровергани възраженията на касатора във връзка с извършени нарушения при съставяне на протоколите по аргумент от чл. 50 от ДОПК. Съставените ПИНП на доставчиците -"Онком" ЕООД, "Ротиком" ЕООД, "Петролиум груп" ЕООД, "Бетимпорт" ЕООД, "Плиска" ЕООД, "Агротранс М" ЕООД, "Винтранс" ЕООД и "Ем фуудс" ЕООД са съставени в съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон, поради което същите представляват годни доказателствени средства, за доказване на установените в тях обстоятелства. ИПДПОТР, изготвени в хода на проверките на "Винтранс" ЕООД и "Ем фуудс" ЕООД, са връчени на представители на дружествата, но същите не са представили в законоустановения срок изисканите доказателства. На останалите, изброени по-горе доставчици, ИПДПОТЛ са били връчени по реда на чл. 32 от ДОПК, при съблюдаване на всички императивни изисквания на тази правна норма. Правилно е преценено от съда, че за жалбоподателя не е налице право на приспадане на данъчен кредит по митническа декларация № 4200/4-6519/11.09.2006 г. с предмет - лек автомобил "Форд Мондео", в който местата за сядане с мястото за водача са 5. Съгласно чл. 65, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията по чл. 64 или чл. 68 от същия закон, когато е придобит лек автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото за водача не превишава 5, освен в случаите, когато лицето извършва с тях основан дейност. Съдът правилно е достигнал до извода, че в настоящия случай е недоказано, че процесния автомобил се използва в основната дейност на дружеството /съгласно легалното определение на чл. 65, ал. 1 от ППЗДДС (отм.). С оглед гореизложеното, правилен е и изводът, че не е налице право на приспадане на данъчен кредит по фактури за покупки на горива и резервни части, свързани с експлоатацията на автомобила от ЕТ "Косер", ЕТ "Авто-ойлс", "Телеб инвест", "Лукойл" ЕООД, "ОМВ" ЕООД, "Шел България" ЕАД на обща стойност 271,22 лв. Неоснователни са възраженията на касаторът, че допусната от съда съдебно-счетоводна експертиза не е била изготвена и изслушана, поради невъзможността на "Конкурент" ЕООД, в несъстоятелност, да внесе определения депозит. Жалбоподателят не е представял никакви конкретни доказателства за невъзможността да внесе определения депозит, а делото е отлагано многократно за внасяне на определения депозит за вещо лице и не са отправяни искания за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, служебно от съда. Следва да се вземе предвид обстоятелството, че в настоящия случай РА се ползва с презумтативна доказателствена сила, по смисъла на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, поради което "Конкурент" ЕООД, в несъстоятелност, е следвало да предприеме необходимите действия за оборване констатациите на РА. Самият РА е издаден при изяснена фактическа обстановка и е изготвен въз основа на официални документи, оформени в съответствие изискванията на закона, поради което правилно съдът е преценил, че не е необходимо да бъде назначавана от него служебно съдебно-счетоводна експертиза, тъй като проверка за правилността и законосъобразността на РА може да се извърши от съда. АСВТ, вземайки предвид установената фактическа обстановка в хода на ревизията, която е останала непроменена и в хода на съдебното обжалване на РА, е достигнал до извода, че основите за облагане по ЗДДС и ЗКПО са правилно определени. При тяхното определяне в РА са взети предвид релевантни за жалбоподателя обстоятелства по чл. 122, ал. 2, т. т. 1, 2, 7, 8, 9, 15 и 16 от ДОПК, а именно: вида и характера на фактически осъществяваната дейност; платените данъци, мита, такси, вноски и други публични вземания; капитала и пазарната цена на придобитите имущества към момента на придобиването; брутните приходи /доходи/ оборота; броя на заетите за осъществяване на дейността лица; получените и извършените доставки и упражненото право на данъчен кредит - ПИНП на доставчиците; други доказателства, които могат да послужат за определяне на основата. Данъчната основа по ЗКПО е определена, като финансовите резултати на дружеството за отчетните периоди от 2003 г. до 2007 г. са били увеличени, в резултат на което се е стигнало до определяне на допълнителни данъчни задължения по ЗКПО за тези периоди в общ размер 86020,17 лв. Извършеното увеличение, представлява данъчните основи по фактурите, издадени от горепосочените доставчици, които в хода на насрещните проверки не са представили никакви доказателства за реално осъществени сделки, поради което съдът е преценил, че определените в РА допълнителни задължения по ЗКПО са правилно определени. Разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК не изисква да се извърши анализ на всички посочени в тази правна норма обстоятелства, а само на тези, относими към съответното ревизирано лице и за които органът по приходите е имал данни. Това обстоятелство е взето предвид от АСВТ, който правилно е постановил в обжалваното съдебно решение, че данъчните задължения по ЗДДС и ЗКПО за процесните периоди са законосъобразно определени. Жалбоподателят не е представил никакви доказателства в хода на съдебното производство, които да опровергаят констатациите на атакувания РА. Следователно тяхната законосъобразност не е оборена от него и по аргумент на чл. 124, ал. 2 от ДОПК и правилно съдът е приел същите за верни. Ревизията, извършена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2 на същата правна норма от ДОПК е такава при особени случаи, поради което констатациите се смятат за верни до доказване на противното, съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК. Предвид изложеното по-горе, обжалваното решение е постановено при спазване изискванията на материалния закон и на съдопроизводствените правила и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 ДОПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане от юрисконсулта на ответника за присъждане на юрисконсулско възнаграждение, то не се уважава поради факта, че в настоящата инстанция той не е бил представляван. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо "А" отделение,