Решение № 14222 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3310/2012 г.

Решение № 14222 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3310/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Вега 3" ЕООД гр. Пазарджик, ул. "11-ти август" № 8, представлявано от управителя Спаска Тодорова Рачева, чрез адв. Р. Петков, против Решение № 178 от 23.01.2012 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 850 по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № 161003871 от 4.01.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 224 от 10.03.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице са определени корпоративен данък за 2008 г. и задължения за лихви върху главници за ДОО, ДЗПО, Ф "ГВРС" и ЗО за 2005 и 2006 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в несъобразяване на приетите без оспорване експертни заключения на съдебно-счетоводната и съдебно-графологичната експертизи, установяващи, че подписите за получател на фактурите на "Дичи" ЕООД и "Деливъри Пазарджик" АД не са на представляващата дружеството Спаска Рачева. Неоснователно, при това, съдът приел, че въпросните фактури отразяват действителни стопански операции, при което изводът за неотчетени приходи от продажби също е необоснован. Първоинстанционният съд изобщо не обсъдил оплакванията за нищожност на РА във връзка с липсата на компетентност на издателите на заповедите за възлагане на ревизията и за удължаване на срока й. По същество, необосновани са изводите на съда, че доставките на "Дичи" ЕООД, "Деливъри Пазарджик" АД, "Тобако Пазарджик" ООД, "Ейнджъл" ООД, "Бритиш Американ Тобако България" ЕООД и "Саранда Дистрибюшън" ООД са реално осъществени и материално незаконосъобразно и необосновано е заключението му, че стоките по фактурите на тези доставчици са продадени от РЛ без да отчете приходи. Решението е неправилно, при неправилно тълкуване на чл. 171, ал. 1 ДОПК, по отношение на неуваженото възражение за изтекла погасителна давност за лихви върху задължителни осигурителни вноски за 2005 г. и 2006 г. Поддържа се, че давностният срок за посочените лихви е три годишният по ЗЗД и е изтекъл съответно на 1.01.2009 и на 1.01.2010 г., а ревизията е възложена на 5.07.2010 г. Иска се отмяна на решението и на РА, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Петров, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: По оплакването за нищожност на РА. Не е оправдано касационното оплакване, че първоинстанционният съд не е обсъдил довода за нищожност на РА. Съдът подробно е проследил делегацията на правомощия, допустима по закон, със Заповед № РД-09-1 от 4.01.2010 г. на Териториалния директор на НАП Пловдив, оправомощаваща началниците на сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП Пловдив да възлагат ревизии и да определят компетентен за издаде РА орган и обосновано е приел, че издадените Заповеди за възлагане на ревизията и удължаване на срока й от 05.07, 14.09 и 13.10.2010 г. и тази от 29.11.2010 г. за определяне на компетентен да издаде РА орган, са издадени от компетентни лица. Посочената в касационната жалба хипотеза на заместване, изобщо не е била налице, за да бъде обсъждана от административния съд, тъй като компетентността на издателите на посочените заповеди, произхожда от посочената делегация. По ЗКПО: Определени са задължения за корпоративен данък за 2008 г. в размер на 692,28 лв. главница и 134,80 лв. лихви по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради констатации за неотчетени покупки и продажби на цигари и хранителни стоки, доставени от посочени по-горе пет доставчика. Данъчната основа е определена като разликата между неотчетените приходи от продажби /изчислени с декларираната от РЛ надценка/ и направените разходи за придобиване на стоките. Органите по приходите са приели, че доставките са реални, тъй като става дума за традиционни за РЛ доставчици на цигари и хранителни стоки, които са потвърдили и декларирали извършените продажби в справки-декларации и дневници за продажби, фактурите имат задължителните реквизити по Закона за счетоводството, включително подписи на издател. В касационната жалба не се оспорва, че органите по приходите са имали основание за извършат ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК, което потвърждава извода на административния съд, че тежест да оспори направените в РА фактически констатации има ревизираното лице. Материално законосъобразен е изводът на съда, че липсата на подпис на получател върху процесните фактури не премахва доказателствената им сила, предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството, съгласно която посоченият реквизит на данъчната фактура не се изисква. С неоспорено заключение на вещо лице е установено пред съда заплащането в брой на данъчните фактури на посочените фирми-редовни доставчици на ревизираното лице, както и осчетоводяване на получените плащания при доставчиците. При това, съдът обосновано е приел за неопровергани констатациите на ревизията за доставки на цигари и хранителни стоки, неотчетени при РЛ, както и за последваща продажба на стоките по тези доставки, при което са реализирани неотчетени приходи. По размера на определената данъчна основа липсват каквито и да е оплаквания. Относно определените задължения за лихви върху ЗОВ за 2005 и 2006 г. Пред първоинстанционния съд са оспорени 15 457,55 лв. задължения за лихви върху задължителни осигурителни вноски за 2005 и 2006 г. Органите по приходите и съдът са приели, че давностният срок за лихви върху задълженията за 2005 и 2006 г. за ДОО, ДЗПО, Ф"ГВРС" и ЗО, на основание чл. 115, ал. 1 КСО и чл. 140 ДПК (отм.) е петгодишен и е започнал да тече при действието на посочените разпоредби за задълженията за ДОО, за ДЗПО от момента на изплащане на дължимото трудово възнаграждение, а за тези по Ф "ГВРС" и ЗО, считано от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. С влизане в сила на ДОПК, съгласно чл. 171, ал. 1 от него, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Съдебната практика безпротиворечиво е посочила, че при влизане в сила на нов закон относно погасителна давност, започнала да тече по стар закон, срокът на давността се брои по стария закон, освен ако до изтичането му остава по-дълъг срок от този, установен с новата разпоредба. От друга страна, разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК има предвид всички публични вземания, между които са и вземанията за лихви /съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 /ред. ДВ, бр. 105/2006 г./. Съответно, административният съд правилно е приел, че и по ДПК (отм.) лихвите, като акцесорни вземания, се погасяват със същата давност като главниците. Предвид това, правилно органите по приходите и съдът са приели, че давностният срок за процесните лихви е петгодишен и не е изтекъл към 5.07.2010 г., когато е възложена ревизията. В посочения смисъл е и цитираната от административния съд съдебна практика на ВАС, която не е противоречива. Решението следва да остане в сила, като претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна поради липса на процесуално представителство за него в касационното производство. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение.