Решение № 4 от 14.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4154/2013 г.

Решение № 4 от 14.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4154/2013 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев Е. И. И. и Т. А. И., и двамата от [населено място], са поискали отмяна на влязлото в сила въззивно решение от 21.02.2012 г. по гр. дело № 289/2011 г. на Силистренския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 524 от 09.11.2011 г. по гр. дело № 706/2011 г. на Силистренския районен съд. С първоинстанционното решение е бил отхвърлен предявения от Е. И. И. срещу В. Н. Р. и В. В. Р. иск по чл. 108 ЗС за предаване владението на поземлен имот с идентификатор 66425.514.207 по кадастралната карта на [населено място], [улица], с площ 605 кв. м., върху който е построен открит паркинг, както и обективно съединените с него иск по чл. 109 ЗС и иск по чл. 59 ЗЗД за сумата 6 500 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за времето от 19.03.2010 г. до 19.04.2011 г. Молителката И. твърди, че са налице две отделни основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. По първото от тях, представя и се позовава на заверено копие от срочната книга за открити заседания на ВКС, IV г. о. за 2009 г. относно датата на обявяване на решение № 765/14.01.2010 г. по гр. дело № 779/2008 г. По второто представя и се позовава на молба вх. № 2052/15.03.2013 г. до Силистренския районен съд и отказ от 18.03.2013 г. за издаване на съдебно удостоверение по гр. дело № 706/2011 г. на същия съд за снабдяване с удостоверение от У. Б. -клон С. Молителят Т. И. твърди, че е съпруг на Е. И. и собственик в съпружеска имуществена общност на процесния открит паркинг след изкупуването му по време на брака на 10.03.2010 г., поради което следвало да бъде конституиран като съищец-необходим другар на ищцата /чл. 304 във връзка с чл. 216, ал. 2 ГПК/. Ответниците по молбата за отмяна В. Н. Р. и В. В. Р. са на становище, че същата е недопустима, а по същество - неоснователна. С определение № 318 от 05.12.2013 г. молбата за отмяна е допусната до разглеждане, като подадена от заинтересувани страни по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК, в сроковете по чл. 305, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК, вписана е на 17.04.2013 г. и е осъществена процедурата по чл. 306 ГПК. Преди да се произнесе по основателността на молбата за отмяна, Върховният касационен съд, състав на II г. о. съобрази следното: С атакуваното с молбата за отмяна влязло в сила въззивно решение е прието, че решение № 765 от 14.01.2010 г. по гр. дело № 779/2008 г. на Върховния касационен съд, IV г. о., с което е бил уважен иска на Е. И. по чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на открития паркинг при условията по договора за продажба, предмет на нотариален акт № 57, т. Х, рег. № 4752, нот. дело № 706/2001 г., е влязло в сила от деня на постановяването му - 14.01.2010 г., а плащането на продажната цена, извършено по банков път на 10.03.2010 г. е несвоевременно, поради което ищцата/сега молител/ загубила правото на изкупуване и постановеното решение било обезсилено по право. Поради това, въззивният съд е приел, че Е. И. не е собственик на открития паркинг и е потвърдил решението на първата инстанция за отхвърляне на иска за ревандикация по чл. 108 ЗС, иска за заплащане на обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и по чл. 109 ЗС за премахване на изградените в имота незаконни постройки. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че следва да се произнесе най-напред по молбата на Т. И. за отмяна по чл. 304 ГПК, тъй като отрицателният резултат от разглеждането й се явява вътрешно процесуално условие за разглеждане и на молбата на Е. И. по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ако е налице основанието по чл. 304 ГПК, влязлото в сила решение подлежи на отмяна не само спрямо третото лице, но и спрямо страните по първоначалното дело, а надлежният съд, на който делото се връща за ново разглеждане е винаги първоинстанционният съд, пред който производството започва от самото начало. Молбата за отмяна по чл. 304 ГПК на Т. И. е основателна. От представеното с молбата за отмяна удостоверение от 03.11.2008 г. на [община] е видно, че на 05.06.2004 г. молителят Т. А. И. е сключил граждански брак с Е. И. К., като съпругата ще носи фамилното име: И. Предмет на спора за ревандикация е принадлежността на претендираното право на собственост върху процесния имот, като в исковата молба се твърди, че придобивното основание е настъпило на 10.03.2010 г. Следователно, твърдяното придобивно основание може да е настъпило през време на брака на молителя Т. И. с ищцата Е. И.. Съвместната собственост при съпружеската имуществена общност налага съвместна процесуална легитимация, а следователно и необходимо, при това задължително другарство по искове за собственост, предявени от или срещу един от съпрузите. В качеството си на задължителен другар на ищцата, молителят е легитимиран да вземе участие по делото, тъй като е обвързан от силата на пресъдено нещо на съдебното решение поради неделимостта на спорното правоотношение. Дали имотът е съпружеска имуществена общност е въпрос по съществото на спора, но с оглед обстоятелството, че към момента на твърдяното с исковата молба придобивно основание, т. е. през време на брака, налице е предположение за съпружеска имуществена общност, което е налагало конституирането на молителя като задължителен другар наред с ищцата. Налице е основание по чл. 304 ГПК и след отмяна на влязлото в сила решение, делото следва да се върне на Силистренския районен съд за ново разглеждане от друг състав, при което молителят да бъде конституиран като съищец. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.