Решение № 5825 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9208/2016 г.
ВАСIV отделение10.05.2017 г.докладчик Татяна Хинова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4180 от 16.06.2016 г., постановено от Административен съд С.-град, трето отделение, 49 състав по адм. д. № 6417/2015 г. ОСЪЖДА Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на И. М. П. разноски по делото в размер на 300 лв. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5825 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9208/2016 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез упълномощен представител юрк. П., срещу решение № 4180 от 16.06.2016 г., постановено от Административен съд С.- град, трето отделение, 49 състав по адм. д. № 6417/2015 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на акт по същество на спора, с който да бъде потвърдено оспореното решение № Ж-224 от 28.10.2013 г. на ДКЕВР, сега КЕВР. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба И. М. П., представляван в производството от адв. Василев, излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на разноски, направени за касационното производство. Заинтересованата страна "Е.- П. М." АД, с представено по делото писмено становище, излага доводи за основателност на касационната жалба и прави искане обжалваното решение като неправилно да бъде отменено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на решение № Ж-224 от 28.10.2013 г. на ДКЕВР, сега КЕВР, с което е прекратена образуваната преписка с вх. № Е-08-00-67 от 24.06.2013 г., по жалба подадена от И. М. П., препратена от Окръжна прокуратура В., за неправомерни действия на лицензианта "Е.-П. М." АД. Преписката е върната на административния орган за провеждане на нова процедура при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. За да стигне до извод за незаконосъобразност на оспореното решение, съдът приема, че актът е постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Проверката по жалбата на потребителя се ограничила само да изискване на становище от лицензианта, като мотивите на оспорения акт изцяло и единствено преповтарят становището на разпределителното дружество. Съдът приема, че оспореното решение не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като освен фактите изложение в становището на лицензианта, не съдържа други фактически основания за постановяване на решение за прекратяване на преписката. Съдът приема, че след като по преписката не е извършена дължимата проверка, изводът за липса на нарушения на условията на лицензията за дейността разпределение на електрическа енергия от страна на проверяваното дружество, е материално незаконосъобразен. По тези доводи съдът е отменил оспорения акт и е върнал преписката на административния орган за провеждане на нова контролна процедура при спазване на дадените указания за извършване на цялостна и задълбочена проверка по фактите изложени в жалбата на потребителя. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Обоснован е правният извод на решаващия съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на оспореното решение. Производството пред ДКЕВР, сега КЕВР е във връзка с жалба срещу оператор на разпределителна мрежа, като в жалбата са посочени конкретни факти, сочещи на действия нарушаващи лицензията на електроразпределителното дружество. По тази жалба и съгласно изискванията на чл. 144, ал. 1 от Наредба № 3/2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, регулатора дължи извършване на цялостна проверка със събиране на всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по нея. В случая такава проверка изобщо не е била извършена. По подадената жалба регулатора единствено е изискал становище на лицензианта и без да извърши проверка по отношение на обстоятелствата изложени в това становище е постановил оспорената решение. Фактическите основания за издаване на оспорения акт съставляват буквален препис на становището на проверяваното дружество, поради което и резултата от разглеждане на жалбата е неустановяване на нарушение на лицензията за дейността разпределение на електрическа енергия и постановяване на акт за прекратяване на образуваната преписка. В хода на съдебното производство са установени факти, които по безспорен начин опровергават становището на лицензианта и мотивите на регулаторния орган. Както в становището на "Е.-П. М." АД, така и в мотивите на оспореното решение изрично се приема, че след демонтиране на старата мрежа НН, проводниците са предадени на собствениците, факт, който в производството пред съда категорично е бил опроверган. В своето решение ДКЕВР, сега КЕВР, изрично приема, че причина за подмяна на старата мрежа НН, която не е била собственост на електроразпределителното дружество, е фактът, че преминава през имоти с нарушени габарити спрямо пътища и сгради, както и че новата мрежа НН е изградена при спазване на изискванията на Закона за устройство на територията и Закона за енергетиката. Тези факти са изложени в становището на лицензианта, но в хода на административното производство не е извършена дължимата проверка за установяването им. В жалбата, с която е сезирана Окръжна прокуратура В. и по която е образувано контролното производство, са изложени факти, че новата мрежа НН е монтирана върху съществуващите стълбове, поради което регулатора е следвало да извърши проверка на място, а не безкритично да възприеме твърденията на едната от спорещите страни. Освен това в жалбата се излагат доводи за некачествено изпълнение на новата мрежа НН, което води до зачестили нарушения в електрозахранването. В рамките на контролната си функция КЕВР е следвало да извърши проверка на място, като установи качеството на изпълнението на новата мрежа НН и съответно се произнесе дали има нарушение в качеството на предоставяната лицензионна услуга. В рамките на регулаторните функции ДКЕВР, сега КЕВР е следвало да извърши проверка относно спазване на нормативните изисквания при подмяна на СТИ. Безкритично и отново като буквален препис на становището на лицензианта, ДКЕВР, сега КЕВР, приема, че СТИ са монтирани съгласно изискванията на чл. 120, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ без да извърши проверка на място, доколкото в жалбата се твърди, че новите електронни СТИ са монтирани далече от границите на имотите на потребителите, поради което отчитат като потребление и загуби от преноса. По всички факти, твърдени в жалбата не е извършена дължимата задълбочена проверка, поради което правилно решаващият съд приема, че оспореното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С касационната жалба се излагат доводи, че разрешаването на част от повдигнати в жалбата въпроси не е от компетентността на Комисията за енергийно и водно регулиране, поради което неправилно решаващият съд е постановил след връщане на преписката извършване на проверка, включително и по въпроси извън контролната функция на регулатора. Тези доводи са неоснователни. Жалбата на потребителя съдържа оплаквания във връзка с изпълнение на лицензионната дейност на електроразпределително предприятие. Разглеждането на жалбата е в компетентността на Комисията за енергийно и водно регулиране. В случай, че при извършване на дължимата проверка регулатора установи, че произнасянето по определени въпроси е от компетентността на друг орган, то по тези въпроси материалите от преписката следва да бъдат отделени и изпратени за произнасяне от съответния компетентен орган. Във връзка с тези доводи следва да се отбележи, че преписката пред Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, сега Комисия за енергийно и водно регулиране, е образувана след сезиране от Варненска окръжна прокуратура на основание чл. 145, ал. 1, т. 3 от ЗСВ даваща възможност на прокурора при осъществяване на неговите функции да възлага на съответните органи при данни за престъпления или за незаконосъобразни актове и действия да извършват проверки и ревизии, като му представят заключения, а при поискване - и всички материали. При това положение КЕВР дължи проверка във връзка с изпълнение на лицензионната дейност и след извършване на тази проверка и изпращане на материалите на съответната прокуратура именно този орган на съдебната власт ще се произнесе по въпроса дали с действията си длъжностни лица в електроразпределителното дружество са осъществили състав на престъпление. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника разноски по делото за тази инстанция. За касационната инстанция ответника И. М. П. е представляван от адв. Василев, който е направил своевременно искане за присъждане на разноски по делото. Представени са платежни документи, от които е видно, че за представителството пред касационната инстанция е заплатен хонорар в размер на 300 лв. В този доказан размер следва да бъдат присъдени разноски за касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение