Решение № 4575 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6632/2011 г.

Решение № 4575 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6632/2011 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Даринка Иванова Кацарова, Симеон Иванов Стойков, Евлогия Георгиева Манева и Георги Иванов Манев, всичките представлявани от адв. Цеко Ценов, против решение № 1552 от 1.04.2011 г., постановено по адм. дело № 6050/2010 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № РД-09-197/29.06.2010 г. на кмета на СО р-н "Витоша". В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно е необосновано. Сочи се, че претендираният имот незаконосъобразно е включен в терена на резиденция "Бояна", тъй като е безспорно, че не е бил отчужден по надлежния ред - съгласно действащия по това време ЗТСУ и съответно не е било заплатено обезщетение на собствениците. Оспорват се също така изводите на съда, че теренът е засегнат от озеленително мероприятие. Според касаторите става въпрос за пустеещ, изоставен и необитаван терен, върху който има самозалесили се дървесни видове и храсти. По тези съображения се претендира отмяна на обжалваното решение и произнасяне от настоящата инстанция с решение по същество, с което да уважи жалбата против заповедта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Ответникът - кметът на СО р-н "Витоша", чрез процесуален представител юрк. Миглена Андреева, представя писмен отговор, с който взема становище за недопустимост, алтернативно - за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е обосновано и законосъобразно. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, съобразил се е с всички искания и доводи на страните и е приложил правилно нормативната уредба, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК съдебният акт следва да остане в сила. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба от настоящите касатори против заповед № РД-09-197/29.06.2010 г. на кмета на СО р-н "Витоша", с която на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е одобрено решение № 7 по Протокол № 10/4.06.2010 г. на комисията, назначена със заповед № РД-09-48/7.04.2009 г. на кмета на СО р-н "Витоша", за издаване на скица и удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ, по молба на Даринка Иванова Кацарова, за бивш имот № 40028, който е нанесен в помощния план по чл. 13а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и попада в кадастрален лист № 591. Бившият имот № 40028, кад. лист № 591, с площ 935 кв. м съгласно одобрения помощен план по чл. 13а от ППЗСПЗЗ е застроен с оглед реализирано мероприятие - "Резиденция Бояна". Бившият имот е част от УПИ II, кв. 269А, м. "Бояна", който представлява публична държавна собственост и за който са съставени Акт № 03531/12.12.2003 г. и Акт за държавна собственост № 6296/5.08.1992 г. Същият е определен за стратегически обект от значение за националната сигурност. Оплакванията на жалбоподателите са били, че претендираният имот неправилно е определен като застроен, тъй като същият се намира в съседство с "Резиденция Бояна", но не попада в нейната територия. От данните по делото съдът е установил, че бивш имот № 40028 се намира в границите на урбанизирана територия, а съгласно Общия устройствен план на Столична община, приет с Решение № 697 от Протокол № 51/19.11.2009 г. на СОС и Решение № 960/16.12.2009 г. на Министерски съвет, попада в устройствена категория "Терени за специални зелени площи". Съдът е възприел изцяло заключението на вещото лице, според което мероприятието по предвиждането е реализирано - имотът попада в парковото озеленяване (част от парка) на резиденция "Бояна", т. е. върху територията му са изпълнени озеленителни мероприятия. При тези данни, от правна страна, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в законоустановената форма, при издаването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствия с целта на закона. Приел е също така, че заповедта е материално законосъобразна, тъй като с последната е одобрено решение на техническата служба, с което правилно е определена за застроена цялата площ на имота. Застрояването в случая не е свързано със строителни дейности и съоръжения по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, а се касае за реализирано благоустройствено мероприятие съобразно предвижданията по плана, което включва тревни площи и борови дървета, изгладени асфалтови алеи и осветителни съоръжения, като е без значение дали същите понастоящем са поддържани. По тези съображения е отхвърлил жалбата като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Изводите на съда са обосновани с оглед доказателствата по делото и приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза. От същите е безспорно установено, че претендираният имот № 40028 понастоящем попада в УПИ II, кв. 269А, м. "Бояна", в терен, зает от залесени площи и асфалтова алея и представлява част от територията на резиденция "Бояна". За имота е налице реализирано мероприятие съгласно ОУП на Столична община, според който теренът попада в устройствена категория "Терени за специални зелени площи". С разпоредбата на § 1в, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ е дадено примерно изброяване на строителните дейности и съоръжения, съставляващи пречка за възстановяване на собствеността на земеделските земи. Обосновано решаващият състав е приел, че за изясняване на спорния по делото въпрос, а именно дали е налице фактическо застрояване на имота, следва да се съобрази и легалната дефиниция на понятието "строежи", дадена в § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. В настоящия случай е безспорно, че имотът попада в територия, заета от залесени площи и асфалтова алея и представлява част от територията на резиденция "Бояна". Неговата площ е засегната от предвиденото съгласно ОУП озеленително мероприятие. Самият характер на благоустройственото мероприятие - "Терени за специални зелени площи" изключва реализиране на строителство в тесния смисъл на думата - сгради и други строежи. Безспорно е обаче, че това мероприятие е по ОУП на Столична община и същото е изпълнено изцяло. Залесените площи не могат да се възприемат като свободна площ, тъй като застрояване по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ е не само фактическото изграждане на съответните обекти, а и обслужващите терени, необходими за нормалното им функциониране. Освен това във връзка със статута на обекта, към който са прилежащи терените, следва да се отбележи, че резиденция "Бояна" е включена в раздел VIII - сектор Държавно управление, под № 2.4 в списъка на стратегическите обекти, които са от значение за националната сигурност, регламентирани с ПМС № 181/20.07.2009 г., (обн. ДВ, бр. 59/2009 г.) С Инструкция № Iз-3025/21.12.2010 г. за условията и реда за определяне на стратегическите зони на стратегическите обекти и зоните, свързани с изпълнението на стратегически дейности от значение за националната сигурност е регламентиран особения статут на цялата прилежаща зона, което още веднъж потвърждава извода, че част от парка не може да се разглежда като самостоятелен терен, извън обхвата на комплексното реализирано застрояване с масивни сгради, които са с особен охранителен статут. Неотносими са доводите в касационната жалба, че отчуждаването на имота за нуждите на Министерски съвет и включването му в терена на резиденция "Бояна" не е било извършено по надлежния ред. В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се преценява дали административният орган правилно е определил застроената, респ. свободната от застрояване част от имота според критериите на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и на хигиенните и противопожарните норми. Същото има междинен характер и се развива преди общинската служба по земеделие, въз основа на издадените удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ, да постанови решение по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху имот в границите на урбанизирани територии. В това производство се установява настоящия регулационен статут на бившия земеделски имот, без да се изследва дали същият е бил отчужден по надлежния ред, дали изградените в него постройки и съоръжения са законни и дали понастоящем са поддържани. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,