Решение № 15286 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9467/2009 г.

Решение № 15286 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9467/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Иван Стоянов Савков от гр. София против решението от 08.05.2009 г. по адм. дело № 2061 по описа за 2008 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 576 от 24.08.2005 г. на Главния директор на СУСО. Посочените пороци релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост и нарушения на съдопроизводствени правила. Ответникът Главният директор на Столично управление "Социално осигуряване" е оспорил касационната жалба в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и процесуално е допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Софийския градски съд е Решение № 576 от 24.08.2005 г. на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) и потвърденото с него разпореждане № 4904066602/2 от 18.01.2005 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване, с което на Иван Стоянов Савков от гр. София е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПРЗ на КСО. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Софийският градски съд законосъобразно е приел за неизпълнено материалноправното условие по чл. 68, ал. 2 и 3 от КСО за сбор от осигурителен стаж и възраст. При изискуем сбор 99 към датата на навършване на 52-годишна възраст 06.04.2001 г. жалбоподателят Савков е достигнал сбор 85, 10 м. 03 дни, а при изискуем сбор 100 към датата на подаване на заявлението 27.09.2002 г. - 87, 07 м. 24 дни. В изпълнение на дадените указания с отменителното Решение № 10850 от 21.10.2008 г. по адм. дело № 4403/2008 г. на Върховния административен съд е била назначена съдебно-икономическа експертиза със задача да даде заключение относно продължителността на трудовия и осигурителен стаж на лицето, като го превърне към трета категория. След преценка на събраните доказателства съдът е обосновал правилния извод, че жалбоподателят не е отговарял на изискванията за пенсиониране по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО към нито един момент до датата на издаване на разпореждане № 4904066602/2 от 18.01.2005 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване. Изложените в касационната жалба оплаквания, релевиращи необоснованост на съдебното решение и нарушения на съдопроизводствени правила, са неоснователни. Разпоредбата на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО създава право за лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, да се пенсионират, ако отговарят на изискванията за сбор от осигурителен стаж и възраст по чл. 68, но не по-рано от 47 години за жените и 52 години за мъжете при първа категория труд и 52 години за жените и 57 години за мъжете при втора категория труд. Касаторът Савков е навършил 52 години на 06.04.2001 г. и към тази дата е имал придобит осигурителен стаж с продължителност повече от 10 години при условията на първа категория труд, но не е изпълнявал изискването за сбор от осигурителен стаж и възраст по чл. 68. Заключението на вещото лице - икономист за продължителността на осигурителния стаж, който след превръщането му към трета категория се сумира с възрастта, е дадено въз основа на съдържащите се в пенсионната преписка документи във вид на заверени фотокопия съгласно чл. 152, ал. 2 от АПК. Установено е, че административният орган е изчислил правилно продължителността на осигурителния стаж. Кумулативно предвидените материалноправни предпоставки по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО не са налице и за лицето не е възникнало право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на това основание. Неотносими към спора са изложените съображения във връзка с правото на касатора да му бъде отпусната пенсия при условията на отменения Закон за пенсиите. Съгласно § 2, ал. 1 от ПЗР на КСО лицата могат да се пенсионират при условията на Закона за пенсиите при положение, че трудовите им правоотношения са прекратени до 31 декември 1999 г., имат придобито право на пенсия по отменения закон и са упражнили правото до 30 юни 2000 г. Касаторът не е представил писмени доказателства за подадено заявление в срок до 30.06.2000 г. Недопустимо е да се допускат до разпит свидетели относно обстоятелства, за установяването на които се изискват писмени доказателства. Оспорените административни актове, с които е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, са законосъобразни и като е отхвърлил жалбата на Иван Стоянов Савков от гр. София, Софийският градски съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,