Решение № 10762 от 24.11.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г. (ОПИК), чрез своя процесуален представител, срещу Решение 144 от 31.03.2022 г. на Административен съд Монтана, постановено по адм. дело 551/2021 г. С обжалваното решение съдът е отменил Решение РД-11-1549 от 25.11.2021 г. на ръководителя на УО на ОПИК, с което на НюМат ООД е отказана верификацията на разходи в общ размер на 59 309,66 лв., и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне. По поддържаните оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му. По отношение на разходите за възнаграждения по бюджетни редове 1.2, 1.3 и 1.4. за периода от месец юни 2019 г. до 31.03.2020 г., са изложени твърдения за тяхната недопустимост по аргумент на т. 14.2., подт. 1 от Условията за кандидатстване по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP002-2.024 Насърчаване на предприемачеството (Условията/Условията за кандидатстване). Според касатора фактическите основания, посочени в оспорения акт изцяло се подкрепят от събраните в хода на съдебното производство доказателства, като същите обосновано са подведени под нормата на чл. 57, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. Изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). Твърди, че наличието или липсата на предпоставки за приложението на това правно основание въобще не е разгледано от първоинстанционния състав. По отношение на отказа за верификация на разходите по бюджетен ред 5.1. от проекта сочи, че в хода на административното производство са събрани безспорни доказателства, че бенефициерът по проекта е отчел по проекта договор за наем на имот, който не представлява работно помещение по смисъла на българското законодателство, тъй като предназначението на наетото за нуждите на проекта помещение е за жилищни нужди . Сочи, че основателността на изложените в тази връзка фактическите и правни предпоставки за недопустимостта на тези разходи се потвърждават и от константната съдебна практика. Счита за неправилен извода на съда, че при издаване на оспорения акт е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди, че липсват мотиви на съда кои доказателства и възражения не са обсъдени от РУО на ОПИК в нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Ответникът НюМат ООД, чрез своя процесуален представител, оспорва касационната жалба. В приложен по делото писмен отговор, писмени бележки и в съдебно заседание излага подробни възражения на релевираните от касатора доводи и моли съдебното решение да се остави в сила. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. С обжалваното решение е отменено Решение РД-11-1549 от 25.11.2021 г. на ръководителя на УО на ОПИК, с което на НюМат ООД е отказана верификацията на разходи в общ размер на 59 309,66 лв. (БФП - 47 447,72 лева), от които по т. 1.1 - 53 921.26 лева (БФП - 43 137,00 лева), представляващи разходи за възнаграждения на М. Христов по б.р. 1.2. Експерт 2 - Специалист - Изследовател , Б. Добренов по б.р. 1.3. Експерт 3 - Специалист - изследователска и приложна дейност" и Б. Банчев по б.р. 1.4. Експерт 4 - Специалист - приложна дейност за периода от м.06.2019 г. до 31.03.2020 г. , и по т.1.2 - 5 388,40 лева (БФП - 4 310,72 лева), представляващи разходи за наем по б.р. 5.1. Наем на помещение за 18 месеца . Съдът е постановил и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. За да постанови този резултат съдът е приел за установени следните факти: На 06.06.2019 г. между УО на ОПИК 2014-2020 г. и Ню Мат ООД е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) по процедура чрез подбор, в максимален размер до 199 840,00 лева, по Проект BG16RFOP002-2.024-0040 и наименование на проектното предложение Геометрични модели базирани на траектории на рационални криви на Безие . На 19.05.2021 г. ръководителят на УО на ОПИК по Междинен отчет 1 не верифицира поисканите от дружеството разходи в размер на 45 475,00 лв. БФП. На 26.08.2020 г. бенефициерът е представил Междинен отчет 2 с поискани 68 692,00 лв., които са верифицирани изцяло от УО. На 14.05.2021 г. дружеството представя финален отчет с искане за плащане на 122 384,54 лв., представляващи БФП. В периода 12.07.2019 г. - 08.11.2021 г. между страните е извършвана кореспонденция с искания за разяснения, представяне на доказателства. Финалният отчет, съдържащ технически отчет, финансов отчет и искане за плащане са приети от УО. В резултат на извършена документална проверка на финален технически отчет за периода 25.08.2020 - 06.12.2020 г., и искане за окончателно плащане е констатирано, че бенефициерът е представил на 19.05.2020 г. междинен технически отчет, чрез който се отчитат разходи за заплати на наети за работа по проекта лица: М. Христов, Б. Добренов и Б. Ванчев за периода 06.06.2019 г. - 31.03.2020 г. Във връзка с констатирани несъответствия и съмнение за дублиране при извършване на дейности по проекта е регистриран Сигнал за нередност 517, който е приключил с констатация за липса на нередност. С представянето на финалния технически отчет, бенефициерът прилага нови месечни отчети и документи за периода септември 2019 г. - март 2020 г., които са променени спрямо първоначално представените. Прието е, че същите са изготвени, след като бенефициерът се е запознал с изводите на РУО за недопустимост на разходите за извършените дейности и е направен извода, че това ги дискредитира като източник на информация, въз основа на която да бъде преценявана допустимостта на дейностите и разходите през релевантния период, поради което не са кредитирани. Проведена е кореспонденция с бенефициера, като за целта чрез ИСУН 2020 са изпратени запитвания с искане за представяне на допълнителни разяснения и доказателства относно извършените дейности от членовете на екипа за конкретния период. При преглед на допълнително представените месечни отчети е констатирана идентичност на Техническата спецификация по проекта и офертата, която е публикувана при провеждане на процедура публична покана с предмет Графична система за геометрично моделиране на траектории на Безие и Приставки (Piug-in модули) към системи за компютърно проектиране". Прието е, че за този период бенефициерът не е представил документи, разработени от екипа по проекта, които да доказват, че е наличен краен резултат, който да допринася за развитието на предприемаческата идея на проекта, при което разходите за труд на тримата експерти не следва да се верифицират. Прието е също, че във връзка със сключен договор за наем на недвижим имот от 06.06.2019 г. и съгласно документ за собственост на наетото помещение, наетото помещение е със статут на жилищна сграда , а не на имот, който бива използван за нежилищни нужди (офис, работно помещение). На база на извършените проверки и представените документи е констатирано, че бенефициерът изпълнявайки дейностите заложени в АДБФП в наетия имот извършва нарушение на чл. 178, ал. 4 от Закон за устройство на територията (ЗУТ), а именно използва имота извън предназначението му за жилищни нужди . Формиран е извод, че наетия имот не може да бъде отнесен към работно помещение и на основание т. 14. 2, подт. 5 от Условията, разходите за наем не са одобрени по аргумент на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ. С Решение РД-11-1549/25.11.2021 г. на ръководителя на УО на ОПИК, на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 4, ал. 1, чл. 57, ал. 1, т. 2 и ал. 2, чл. 62 и чл. 63 и чл. 64, ал. 3 ЗУСЕФСУ, е отказана верификация на разходи в общ размер на 59 309,66 лв. по АДБФП BG16RFOP002-2.024-0040-С01 с бенефициер НюМат ООД, от които по т.1.1 - 53 921.26 лева (БФП - 43 137.00 лева), представляващи разходи за възнаграждения на М. Христов по б.р. 1.2. Експерт 2 - Специалист - Изследовател", Б. Добренов по б.р. 1.3. Експерт 3 - Специалист - изследователска и приложна дейност" и Б. Банчев по б.р. 1.4. Експерт 4 - Специалист - приложна дейност" за периода от м.06.2019 г. до 31.03.2020 г. и по т.1.2.- 5 388,40 лева (БФП - 4 310,72 лева), представляващи разходи за наем по б.р. 5.1. Наем на помещение за 18 месеца". По делото са събрани гласни и писмени доказателства, вкл. разпит на свидетеля Б. Добренов. При така установените факти съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за форма и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Обоснован е извод, че в оспореното решение не са изложени конкретни фактически основания по отношение неверифицираните разходи за възнаграждения на трима експерти от екипа по реализация на проекта и за наем на работното помещение за отчетния период, които да обуславят липсата на условието, визирано в чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, а именно факти и обстоятелства, сочещи, че тези разходи не са включени в документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ или в одобрения проект категории разходи. Според съда, изложените мотиви в оспорения акт противоречат както на Условията за кандидатстване, така и на Договора, тъй като не са обсъдени релевантните основания, визирани в разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ. Така мотивиран го е отменил. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Оспореното решение на РУО представлява акт, издаден на основание чл. 64, ал. 3 ЗУСЕФСУ, с който поради установена недопустимост на заявените в искането за плащане разходи, е отказано тяхното верифициране. За да подлежат на верификация, разходите, включени в съответното искане за плащане, следва да са допустими. По аргумент от чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ същите се считат за допустими, при кумулативното наличие на следните условия: 1. разходите са за дейности, съответстващи на критериите за подбор на операции и се извършват от допустими бенефициенти съгласно съответната програма по чл. 3, ал. 2; 2. разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи; 3. разходите са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности; 4. разходите са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство; 5. разходите са отразени в счетоводната документация на бенефициента чрез отделни счетоводни аналитични сметки или в отделна счетоводна система; 6. за направените разходи е налична одитна следа съгласно минималните изисквания на чл. 25 от Делегиран регламент (ЕС) 480/2014 на Комисията от 3 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ОВ, L 138/5 от 13 май 2014 г.) (Регламент 1303/2013 г.) и са спазени изискванията за съхраняване на документите съгласно чл. 140 от Регламент (ЕС) 1303/2013; 7. разходите са съобразени с приложимите правила за предоставяне на държавни помощи. Не са допустими разходи за проекти или дейности, които са физически завършени или изцяло осъществени преди подаването на формуляра за кандидатстване от бенефициента, независимо дали всички свързани плащания са извършени от него. (Арг.: чл. 57, ал. 2 ЗУСЕФСУ) А съгласно предписанието на чл. 58, ал. 1 с. з. доколкото друго не е предвидено, разходите са допустими, ако са платени в срока за допустимост на разходите за съответния програмен период, като в случаите по чл. 55, ал. 1, т. 2 и 3 разходите са допустими, ако действията, представляващи основание за възстановяването им, са извършени в срока за допустимост. Допълнително основание за недопустимост на съответния разход е и предвидената в чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ възможност на органа при непредставяне в срок на документ или разяснения по чл. 63 или при започната процедура по администриране на нередност, да откаже верификация. Оспореният отказ за верификация, и в двете му части, е фактически обоснован с различни по своето същество обстоятелства, което обуславя и разглеждането им поотделно. По т. 1.1. от оспорения административен акт: За да откаже верификация на разходи в размер на 53 921,26 лева (БФП - 43 137.00 лева), представляващи разходи за възнаграждения на М. Христов по б.р. 1.2. Експерт 2 - Специалист - Изследовател", Б. Добренов по б.р. 1.3. Експерт 3 - Специалист - изследователска и приложна дейност" и Б. Банчев по б. р. 1.4. Експерт 4 - Специалист - приложна дейност" за периода от м.06.2019 г. до 31.03.2020 г., административният орган е приел, че приложените към Технически отчет 1, версия 2 от 23.06.2020 г. разработки ( Геометрично моделиране в компютърната графика", Приложения на модели в графични системи" и материал, свързан с работа по фиксиран триъгълник) не са постигнати в резултат от дейността на горепосочените лица, както и анализите, които са извършени въз основа на научните разработки от екипа на НюМат ООД не са били документирани. В тази връзка е приел, че към момента на представяне на Технически отчет 1, не са съществували доказателства за извършени изследвания, от които да са видни резултати, които да са от полза за осъществяване на целите по проекта. Като правно основание за постановения отказ е посочен чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ във вр. с т. 14.2., подт. 1 от Условията за кандидатстване по процедурата, както и чл. 57, ал. 2 ЗУСЕФСУ. Първоинстанционният съд е приел, че липсват конкретни фактически основания, които да обуславят липсата на условието, визирано в чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, а именно факти и обстоятелства, сочещи, че тези разходи не са включени в документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ или в одобрения проект категории разходи. Крайният извод за немотивираност на оспорения акт в посочената част е правилен. Административният орган, при обективиране на волята си да откаже верификация на разхода следва да подведе своите фактически установявания, изложени в оспорената част на административния акт, под хипотезата на някоя от относимите правни норми като изложи и съответните мотиви в какво точно се изразява твърдяната от него недопустимост на разхода. Той е длъжен също да даде мотивирано заключение по установените от него обстоятелства, по събраните доказателства и по избраната от него правна квалификация на установената недопустимост на разхода. От изложените мотиви в оспорения акт не става ясно как органът е стигнал до извод за недопустимост на посочения разход. Не са изложени конкретни съображения относно начина на изчисление на получената сума от 53 921,26 лева (БФП - 43 137.00 лева) и какъв е размерът на отказаните разходи за възнаграждение на всеки от експертите за съответния период, как е формирана и какво включва. Формата и мотивите на административния акт имат ключово значение за неговата действителност, а наличието им позволява извършването на последващия съдебен контрол за законосъобразност. Задължението за мотивиране на административните актове произтича от изричната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и обвързва административния орган с излагане на съвсем конкретни съображения при произнасянето си както фактически, така и правни. Несъобразяването на това правило според еднопосочната практика на Върховния административен съд води до съществено нарушение на съдопроизводствените правила самостоятелно основание за отмяна на опорочения акт. Това е така, тъй като наличието на фактическите и правните основания гарантира законосъобразното упражняване на държавната власт, предпоставка е за нормалното осъществяване на правото на защита, регламентирано като основен принцип в чл. 56 от Конституцията на Република България (КРБ), и позволява на съда да осъществи дължимия контрол за законосъобразност (арг.: чл. 120, ал. 1 КРБ). Освен това, макар и да съдържа подробно описание на фактическите установявания на органа, преглед на осъществената кореспонденция с бенефициера и направените проверки и анализи на установените данни, касаещи разработките на тримата експерти, административният акт реално не съдържа конкретни мотиви обосноваващи недопустимост на разхода на посочените правни основания. Съгласно т. 14.2, подт. 1 от Условията, на която се позовава органът, допустими са разходи за възнаграждения (вкл. здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя) на квалифициран персонал, необходим за реализиране на пазара на предприемачески идеи. Липсват фактически установявания по изпълнение на дейностите, заложени в договора и описание на изпълнението за периода на отчитане, въз основа на които да може да бъде извършена преценка за отчетените дейности на всяко от лицата на екипа по техническия отчет. Направен е извод, че бенефициерът не е представил документи, разработени от екипа по проекта, които да доказват, че е наличен краен резултат, който да допринася за развитието на предприемаческата идея на проекта , но как този извод е съотнесен към посоченото правно основание остава неясно. Не е ясно и как посочените фактически установявания се съотнасят съм второто посочено от РУО правно основание за недопустимост на разхода - чл. 57, ал. 2 ЗУСЕФСУ. Съгласно посочената разпоредба не са допустими разходи за проекти или дейности, които са физически завършени или изцяло осъществени преди подаването на формуляра за кандидатстване от бенефициера, независимо дали всички свързани плащания са извършени от него. Действително, съгласно мотивите на органа, част от представените материали се припокриват с представени такива по други програми или са поместени в дисертационни трудове на други математици-изследователи, и въз основа на тях са направени изводи от тримата математици доколко тези модели биха могли да бъдат използвани за реализиране на предприемаческата идея по настоящия проект, но тези факти не е достатъчно да обосноват недопустимост на процесните разходи. РУО е следвало да посочи конкретно каква част от разходите са за дейности, които са физически завършени или изцяло осъществени преди подаването на формуляра за кандидатстване от бенефициера, а подобен извод реално в акта не е обективиран. Посочено е единствено правното основание. Без конкретни мотиви, обосноваващи недопустимостта на процесните разходи е невъзможно осъществяването на контрол за законосъобразност на акта в тази му част. Посоченото обосновава правилност на извода на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения административен акт в частта му по т. 1.1. По т. 1.2. от оспорения акт: За да откаже верификация на разходи в размер на 5 388,40 лева (БФП - 4 310,72 лева), представляващи разходи за наем по б.р. 5.1. Наем на помещение за 18 месеца", от фактическа страна административният орган е установил, че във връзка със сключен договор за наем на недвижим имот от 06.06.2019 г. и съгласно документ за собственост на наетото помещение, наетото помещение е със статут на жилищна сграда , а не на имот, който бива използван за нежилищни нужди (офис, работно помещение). На база на извършените проверки и представените документи е констатирано, че бенефициерът изпълнявайки дейностите заложени в АДБФП в наетия имот извършва нарушение на чл. 178, ал. 4 ЗУТ, а именно използва имота извън предназначението му за жилищни нужди . Като правно основание за отказ от верификация на тези разходи е посочена т. 14. 2, подт. 5 от Условията и чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ. Първоинстанционният съд е приел, че липсват конкретни факти и обстоятелства, свързани с непризнаване на тези разходи. Приел е неправилност на изводите на РУО, базирани на нарушение на забраната по чл.178, ал.4 ЗУТ спрямо наематели, които не са адресати на нормата. Установено е, че наетото помещение е ползвано като офис за нуждите на проекта, посещавано е от РУО, който е одобрил подписване на наемния договор и не е имал възражения в течение на процедурата по проекта, като едва на финален етап не признава тези разходи, които са предвидени в документите по чл. 26 ЗУСЕФСУ. Според съда, РУО не е компетентен да се занимава със статута на помещението, тъй като целта на приложимите правни норми е да бъдат осигурени здравословни и безопасни условия на труд за служителите в помещението, ползвано като работно място, което счита за спазено. Този извод на съда е неправилен. Правилни са изводите на органа относно недопустимостта на отчетените разходи за наем, тъй като наетото помещение не е работно и отчетените разходи за наем не са в съответствие с изискванията на т. 14.2 Допустими разходи , подт. 5 от Условията за кандидатстване. Съгласно същата, по конкретната процедура за предоставяне на БФП са допустими разходите за работни помещения. В хода на административното производство са събрани доказателства, че бенефициерът е отчел по проекта договор за наем на имот, който не представлява работно помещение по смисъла на българското законодателство, тъй като предназначението на наетото за нуждите на проекта помещение е за жилищни нужди . Предвид изложеното настоящият състав възприема изводите на административния орган, че разходите по т. 1.2 от решението не съответстват с изискванията на т. 14.2, подт. 5 от Условията за кандидатстване. Посоченото от РУО правно основание съответства на описаните в акта фактически установявания. Посоченото обосновава неправилност на извода на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения акт, в частта му по т. 2.2. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е неправилно в частта, в която е отменено Решение РД-11-1549 от 25.11.2021 г. на ръководителя на УО на ОПИК, в частта му по т. 1.2, и правилно в останалата част. Това обуславя отмяната на съдебния акт в частта, с която е отменен атакувания отказ от верификация, в частта му по т. 1.2. и отхвърляне на жалбата на дружеството в тази част. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в първоинстанционното производство разноските следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от жалбата. Следва да бъде отменено първоинстанционното решение и в частта относно присъдените разноски на НюМат ООД за сумата над 2 522,41 лева съразмерно на уважената част от жалбата, като бъде осъдено дружеството да заплати на Министерство на иновациите и растежа юридическото лице, в чиято структура е органът-ответник разноски в размер на 9,09 лева юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от жалбата. С оглед на изхода от спора в настоящото производството, направено от страните искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да присъди разноски съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от касационната жалба. Касаторът не претендира разноски и такива не следва да му бъдат присъждани. Ответникът претендира разноски в размер на 2400 лева платено адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие от 07.10.2022 г., като следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 2 181,96 лева съразмерно на отхвърлената част от касационната жалба. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение