Решение № 5922 от 5.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15837/2009 г.

Решение № 5922 от 5.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15837/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Милван-МН" ООД моли да бъде отменено решение № 576/22.10.2009 г. по адм. д. № 185/2007 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 0303802/16.10.2006 г. на ТД-Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-Варна, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледани по същество е неоснователна. С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил жалбата на "Милван-МН" ООД против РА № 0303802/16.10.2006 г. на ТД-Варна, с който не е признат данъчен кредит 12 600 лв по две фактури от 22 и 30.11.2005 г. на "Живес груп билдинг" ЕООД на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 и 4, чл. 64, ал. 1, т. 2 и чл. 6 ЗДДС (отм.), тъй като не е доказано фактурираните кораборемонтни услуги и ремонт на корабен двигател да са осъществени реално от доставчика по фактурите. Поради липса на осъществени услуги е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2005 г. с разходите по фактурите в размер 63 000 лв на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 и чл. 15, ал. 3, т. 2 ЗКПО (отм.). В мотивите си съдът е приел, че не са представени поискани доказателства за осъществяване на доставките на услуги - приемо-предавателни протоколи, документи за плащане на наетите по граждански договор физически лица, доказателства за техническа и материална обезпеченост на доставчика да осъществи ремонтните услуги, нито доказателства за собствеността на материалите, с които са извършени ремонтните услуги. Приложените към договорите за възлагане на услугите ремонтна и изпълнителни ведомости са подписани само от представител на възложителя и не представляват приемо-предавателни протоколи, установяващи извършените услуги. За фактурата от 30.11.2005 г. не са представени доказателства и за кадрова обезпеченост на доставчика. Фактурата от 22.11.2005 г. с предмет ремонтни работи на СНД"Кария" и м. к. "Албена I" е съставена по договор от 28.09.2005 г., в който е посочено, че ремонтните работи са описани в ремонтна ведомост от 28.09.2005 г. и изпълнителна ведомост от 02.11.2005 г., от което е направен извод, че договорът е антидатиран. Ремонтните работи са включвали подмяна на стартер, доставката на който не е осчетоводена при доставчика, нито доставката на ламарина за подмяна на нарушената 25% обшивка на корабите. От обясненията на наетите по граждански договори лица е видно, че описват само част от ремонтните дейности по ведомостите, възнагражденията на лицата не съответстват на стойността на услугите, две от лицата са работили на друг кораб. Съдът е приел, че по фактурите данък е начислен без основание - при липса на настъпило данъчно събитие и с РА законосъобразно е отказано признаване на право на данъчен кредит по тях на посоченото основание. След като не е доказано осъществяване на услугите с РА правилно е увеличен финансовия резултат с разходите по фактурите за тези услуги на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 и чл. 15, ал. 3, т. 2 ЗКПО (отм.). Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Съдът подробно е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и от правилно установените факти е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Доводът на касатора, че са допуснати процесуални нарушения с разместване на доказателствената тежест е неоснователен. Правилно съдът е приел, че за да се докаже настъпило данъчно събитие касаторът следва да представи доказателства за осъществяване на доставката. На доказване подлежат положителните факти, в случая - наличие на доставка по фактурите. Всяка от страните следва да докаже фактите, от които черпи права. Правилно съдът е приел, че за да се признае правото на данъчен кредит следва да се установи осъществяване на доставките, по които са издадени фактурите и е начислен данъка. С фактура № 439/02.11.2005 г. касаторът е фактурирал на "Хидропонт М" ЕООД ремонт на СНД"Кария" и м/к "Албена I" по договор от 28.10.2005 г. и изпълнителна ведомост от 02.11.2005 г., които ремонтни услуги е получил по фактурата от 22.11.2005 г. от "Живес груп билдинг" ЕООД. Обясненията на работниците не установяват осъществяването на фактурираните услуги по вид и обем. По делото не са представени никакви доказателства за осъществяване на услугата ремонт на корабен двигател по фактурата от 30.11.2005 г. По чл. 25, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗДДС (отм.) датата на данъчното събитие при доставка на услуга е датата на фактическото завършване на услугата. Последното се установява с приемо-предавателен протокол, каквито в случая не са съставени и обосновано данъчните органи и съдът са приел, че по спорните фактури доставки не са осъществени. Съдът обосновано е приел, че законосъобразно са определени данъчните задължения в ревизионния акт. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,