Решение № 13119 от 10.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14963/2012 г.

Решение № 13119 от 10.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14963/2012 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 5, ал. 2 от Закона за амнистия и връщане на отнети имущества /ЗАВОИ/. Образувано е по касационната жалба на Димитър Захариев Попов и Мира Димитрова Попова и двамата от гр. София, ул. "Богдан" № 7, ап. 24, чред адв. Юлиян Димитров от САК, против решение от 3.07.2012 г., постановено по адм. дело № 1608/1996 г. на Софийски градски съд, административно отделение, трети "В" състав. В касационната жалба се излагат подробни доводи по съществото на спора и се сочат касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на оспореното съдебно решение, като постановено при нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната на съдебното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което административната преписка да се върне на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания при тълкуването и приложението на закона и алтернативно, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Оспорва размера на определеното обезщетение по ЗАВОИ. Ответната страна - кметът на Столична община не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, а оспореното рашение като законосъобразно и правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, намира касационната жалба, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащо на оспорване решение за процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. С оспореното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на Димитър Захариев Попов и Мира Димитрова Попова /конституирана като страна на основание чл. 120 от ГПК (отм.) в качеството й на законен наследник на починалата в хода на съдебното производство жалбоподателка Анна Денева Попова/ срещу заповед № РД-59-04/3.05.1994 г. с която е наредено да се изплати сумата от 157 985 лв., представляваща обезщетение по реда на чл. 5, ал. 2 от ЗАВОИ за конфискуван с присъда № 35 от 19.05.1972 г., постановена по НОХД 37/1972 г. на Софийския градски съд, недвижим имот-апартамент № 40, в бл. 11 на ул. "Ярослав Вешин", в гр. София, като неоснователна. За да постанови този резултат първоинстационният съд в производство по реда на чл. 33 от Закона за административното производство (отм.) във връзка с чл. 19, ал. 2 от Наредбата за прилагане на чл. 5, ал. 2 от ЗАВОИ е приел за установено: С влязла в сила присъда № 35 от 19.05.1972 г., постановена по НОХД № 37/1972 г. на СГС, Димитър Захариев Попов и Анна Денева Попова били осъдени на основание чл. 280, във връзка с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК на по три години лишаване от свобода и конфискация в полза на държавата на цялото им имущество. С решение № 475/8.07.1991 г. по НОХД № 423/1991 г. и решение № 647/26.10.1992 г. по НОХД № 643/1992 г. на ВКС, НК е отменила по реда на надзора посочената по-горе присъда, както и постановената конфискация. С протокол от 19.04.1994 г. Комисията по чл. 16 от Наредбата за прилагане на чл. 5, ал. 2 от ЗАВОИ е взела решение, касаторите в настоящото производство да бъдат обезщетени парично за конфискувания им с отменената по реда на надзора присъда на СГС. С процесната заповед, кмета на Столична голяма община е наредил на правоимащите да се изплати сумата от 157986 лв., представляващо обезщетение за конфискуваното с отменената присъда имущество. Решаващият съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от кампетентен орган, в рамките на неговата компетентност, при условията на оперативна самостоятелност. Прието е също, че определеното обезщетение е провилно и законосъобразно съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредбата за прилагане на чл. 5, ал. 2 от ЗАВОИ. При извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка, касационната инстанция намери, че оспореното решение е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. Правилно решаващият съд е приел за неоснователни възраженията, че обжалвания административен акт е нищожен, като издаден от орган извън неговите компетенции. Процесната заповед е издадена на основание чл. 14 и чл. 15, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 3 от Наредбата за прилагане на чл. 5, ал. 2 от ЗАВОИ, във връзка с чл. 44, ал. 1, т. 8 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация от кмета на Столична голяма община и е именно в изпълнение неговите задължения и компетенции. Съдът основателно не е уважил и възраженията на касаторите относно начина на обезщетяване и размера на определеното парично обезщетение. Основно възраженията на касатора в тази насока са, че оценката на обезщетението на конфискувания имот от Кмета на Столична община е определено на принципа на " равностойното парично обезщетение", което съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДС се определя " в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план въз основа пзарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания." Доводите на касаторите за приложение принципа на "равностойното парично обезщетение", не се споделят. Същите са в противоречие с изискванията на специалния закон - Закона за амнистия и връщане на отнети имущества и издадената въз основа на него Наредба за прилагане на чл. 5, ал. 2 от ЗАВОИ. Според чл. 5, ал. 1 ЗАВОИ, конфискуваните недвижими имоти се връщат на лицата от които са конфискувани, или на техните наследници по закон, ако до влизането на този закон в сила, се намират в собственост на държавата или на държавна или общинска фирма, в която държавата има най-малко 51 на сто участие." В настоящата хипотеза, конфискуваният имот с договор за продажба на държавен недвижим имот от 30.12.1973 г. е продаден на Елена Димитрова Стоянова и не може да бъде върнат на правоимащите. Според ал. 2 на цитирания текст "когато не са налице условията по предходната алинея или имотите са унищожени, разрушени или преустроени, осъдените лица се обезщетяват с друг равностоен имот или с пари по ред и начин, определени от МС." В изпълнение на тази законова разпоредба е и Наредбата за прилагане на чл. 5, ал. 2 от ЗАВОИ. В чл. 15, ал. 1 от същата е предвидено, че "Конфискуваните недвижими имоти и недвижимите имоти, които се дават в обезщетение, се оценяват по едни и същи цени, по които държавата към момента на връщане продава или отстъпва право на строеж на граждани върху държавни недвижими имоти от същия вид. По тези цени се оценява и конфискуваният имот в случаите, когато се определя дължимото парично обезщетение." Разпоредбата е императивна и в съответствие с нея единственият начин за определяне на дължимото обезщетение на конфискуваните имоти по чл. 1 и чл. 2 от закона е този, посочен в нея, т. е. по цени, по които държавата към момента на връщането, респективно към обезщетяването, продава или отстъпва право на строеж на граждани върху държавни недвижими имоти от същия вид. Други методи за оценка на обезщетението, в това число и по метода за "равностойно парично обезщетение", са недопустими. По изложените съображения, първоинстационното решение сладва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,