Решение № 8209 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1000/2017 г.

Решение № 8209 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1000/2017 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 255/8.12.2016 г., постановено по административно дело № 245/2016 г., Административен съд - К. е: 1) отменил решение № 2153-09-33/27.06.2016 г. на директора на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) - К. и потвърденото с него разпореждане № 5904232921/10.05.2016 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ - К., с което е отказано повторно издаване на разпореждане за възобновяване на личната пенсия за инвалидност на Й. З. К., ЕГН **********, от гр. К., ул. "С." №...; 2) върнал преписката на пенсионния орган за ново произнасяне при съблюдаването и прилагането на относимите за спора правни норми. Съдебното решение е атакувано с касационна жалба от директора на ТП на НОИ - К.. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, се претендира отмяна на оспорения съдебен акт. Ответникът по касация Й. З. К. от гр. К. не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е валидно, допустимо и правилно, като не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Решаващият съдебен състав правилно е установил фактическата обстановка по спора. С разпореждане № 5904232921/22.01.1979 г. на Й. З. К. на основание чл. 45а от отменения Закон за пенсиите (ЗП, отм.) е отпусната лична социална пенсия за инвалидност, считано от 5.01.1979 г. със срок до 2.01.1982 г. С оглед последващи експертни решения и преосвидетелстване лицето е получавало пенсия до 2.04.1982 г. С разпореждане № 5904232921/10.11.2003 г. на основание чл. 30, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) личната социална пенсия за инвалидност на Костадинов е прекратена, считано от 2.04.2003 г., поради признаването му за работоспособен с ЕР № 1254/23.10.2003 г. на ТЕЛК по белодробни болести при "ОДПФЗС - С. област" ЕООД гр. С., считано от 1.01.2011 г. Въз основа на ЕР № 2155/10.09.2015 г. на ТЕЛК при МБАЛ "Д-р Н. В." АД гр. К. с разпореждане № 5904232921/03.12.2015 г. на основание чл. 90а и чл. 97 от КСО пенсията е възобновена, считано от 10.09.2015 г. С молба-искане вх. № 2177-09-122/13.04.2016 г. Й. К. е заявил претенция да му се изплатят всички неизплатени суми по отпуснатата му през 1979 г. пенсия. В отговор на тази молба ръководителят на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - К. е издал процесното разпореждане № 5904232921/10.05.2016 г., с което на основание чл. 59, ал. 1 във връзка с чл. 27, ал. 2 от АПК е отказал повторно издаване на разпореждане за възобновяване на лична социална пенсия за инвалидност на Й. З. К.. Недоволен от разпореждането, Костадинов го е обжалвал по административен ред, като е посочил, че той не е искал издаване на разпореждане за възобновяване на полагаща му се инвалидна пенсия, а изплащане на дължимите му, но неизплатени пенсии през периодите, в които е бил в затвора. С оспореното пред Кюстендилския административен съд решение № 2153-09-33 от 27.06.2016 г. директорът на ТП на НОИ - К. е отхвърлил като неоснователна жалбата на Костадинов против разпореждането от 10.05.2016 г., като мотивите му са идентични с тези на ръководителя на пенсионното осигуряване, без в решението да е коментирано дали на Костадинов се дължат неизплатени суми по отпуснатата му през 1979 г. социална инвалидна пенсия. За да уважи сезиралата го жалба от Й. К. срещу решението на директора на ТП на НОИ - К., първоинстанционният съд е аргументирал тезата, че макар и издадени от компетентни органи и в рамките на правомощията им, разпореждане № 5904232921/10.05.2016 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване и решение № 2153-09-33/27.06.2016 г. на директора на ТП на НОИ - К. са материално незаконосъобразни, тъй като с тях липсва произнасяне по заявения предмет с молбата-искане на лицето и административните органи не са приложили относимите правни норми, регулиращи материалното правоотношение. Връщайки преписката на пенсионния орган, съдът му е указал да се произнесе отново при съблюдаване и прилагане на относимите за спора (изплащане на пенсия за минал период) правни норми. Върховният административен съд намира проверяваното съдебно решение за правилно по своя резултат. Както длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - К., така и ръководителят на ТП на НОИ - К., са се дистанцирали в актовете си от отговор на заявеното с молбата на Костадинов искане за изплащане на дължими пенсии за минал период, с което са допуснали съществено нарушение на административно-производствените правила, което прави актовете им незаконосъобразни по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Обоснован и материално законосъобразен с оглед на това е изводът на съда, че е налице противоречие между същността на издадените административни актове - разпореждане и решение, и заявеният предмет с искането във връзка със същността на материалното правоотношение по изплащането на отпуснатата през 1979 г. пенсия. Следва да се има предвид, че лицето не оспорва фактите по отпускане на социална пенсия за инвалидност през 1979 г., прекратяването й през 2003 г. и възобновяването й през 2003 г., а твърди, че докато е изтърпявал в затвора наказание "лишаване от свобода", не е получавал отпуснатата му и дължима пенсия, с което обосновава искането си неизплатените пенсии за минал период да му бъдат изплатени. Именно на това искане компетентната администрация дължи отговор, като следва да посочи в актовете си има ли действително неизплатени на Костадинов суми от отпуснатата му през 1979 г. и дължима за периода до 2003 г. лична социална пенсия за инвалидност, ако има такива суми, в какъв размер и за кои периоди са, и подлежат ли понастоящем на изплащане, като приложи относимите към искането на молителя (заявителя) материалноправни норми. По тези съображения касационният съдебен състав намира, че като е уважил подадената до него жалба, Административен съд - К. е постановил правилно решение, което при отсъствието на пороци, обуславящи наличието на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,