Решение № 7123 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14138/2011 г.

Решение № 7123 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14138/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ") против решение № 3882/08.08.2011 г., постановено по адм. д. 6845/2010 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменен акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 638/01.06.2010 г., издаден от инспектор по приходите на ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1101/27.07.2010 г. на ДД "ОУИ". В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение. Претендира разноски. Ответникът Иво Стоянов Зайков, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е изразил в писмени бележки становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 3882/08.08.2011 г., постановено по адм. д. 6845/2010 г. по описа на АССГ е отменен АПВ № 638/01.06.2010 г., издаден от инспектор по приходите на ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1101/27.07.2010 г. на ДД "ОУИ". Административният съд е приел, че отмененият данъчен акт е постановен от компетентен орган без да са допуснати процесуални нарушения, но противоречи на материалния закон, защото не са събрани достатъчно доказателства, от които да се установяват констатациите в АПВ за притежаване на друго жилище от семейството на Иво Зайков. Така постановеното съдебно решение е неправилно. АССГ не е установил правилно фактическата обстановка по спора, независимо от представените по делото доказателства и ангажираните от процесуалният представител на ДД "ОУИ" в съдебно заседание на 24.01.2011 г. АССГ е приел, че не е установено по категоричен начин притежаването от Иво Зайков и семейството му на друг жилищен имот, освен ипотекирания, поради което са изпълнени изискванията на чл. 22а от ЗДДФЛ и незаконосъобразно не е признато "данъчното облекчение за млади семейства". Тези изводи АССГ е обосновал с удостоверения от Агенция по вписванията. По делото е приет нотариален акт № 151 от 2003 г., с който Румяна Зайкова е придобила поземлен имот, заедно с масивна жилищна сграда. Това писмено доказателство въобще не е обсъдено от първоинстанционният съд. В проведеното открито съдебно заседание пред касационната инстанция са представени множество писмени доказателства - информация от община Костенец, молби и декларации от Иво Зайков, от които също може да се обоснове извод, че АССГ не е установил всички относими към спора факти поради възприетият неправилен подход, според който правото на собственост се доказва само с удостоверение от Агенцията по вписванията. Първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че правото на собственост може да бъде придобито чрез различни правни способи и информацията относно притежаваните от лицата имоти в Агенцията по вписванията (АВ). Чрез справка в АВ могат да бъдат установени извършените вписвания, в които участва името на определено лице, но не и изчерпателна информация относно притежаваните от него имоти. При неправилно установената фактическа обстановка, решаващият съд е направил незаконосъобразно тълкуване на разпоредбата на чл. 22а, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ. С оглед необходимостта за бъдат установени правилно и с гарантирано право на участие на страните в процеса по събиране и оспорване на доказателствата, атакуваното решение като неправилно подлежи на отмяна, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. От правно значение за правилното разрешаване на спора (освен предпоставките на чл. 22а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДФЛ, които са безспорни между страните) е дали семейството на Иво Зайков притежава друго жилище през 2009 г. За установяване на този факт следва да се изследва собствеността по отношение наследствените имоти на семейството по откритото наследство от Радка Зайкова през 2002 г., както и извършено ли е преди 2009 г. разпореждане с подарения през 2003 г. имот. Претендираните от страните разноски следва да бъдат определени по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221 и 222 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,