Решение № 13107 от 4.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15365/2018 г.

Решение № 13107 от 4.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15365/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Омедзада, [гражданство], против Решение № 6635 от 13.11.2018 г., постановено по адм. д. № 9940/2018 г. по описа на Административен съд С.-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2092 от 09.08.2018 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на кандидата за закрила е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът изтъква, че в решението както на административния орган, така и на съда, не са обсъдени обстоятелствата и опасенията на жалбоподателя по повод непосредствените заплахи за живота и здравето му, принудили го да напусне [държава], които счита и за пречки за връщането му там, предвид актуалната обстановка. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното решение. Ответната страна - Председателят на Държавната агенция за бежанците чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административният съд e установил, че И. Омедзада, [дата на раждане], е пристигнал на територията на страната като непридружен непълнолетен, без документи за самоличност. Първото му искане за закрила е от 28.10.2016 г. и по него е постановен влязъл в сила отказ. В представената от чужденеца декларация и в регистрационен лист е посочено, че И. Омедзада владее езиците дари и пащу. В подаваните в последвалите административни и съдебни производства документи, включително в трите молби за предоставяне на закрила, подробно изброени в първоинстанционното решение, чужденецът многократно е декларирал, че текстовете са продиктувани от него или са му прочетени на език, който разбира, а именно дари. На този език е проведено и първото интервю с жалбоподателя, при което на изричен въпрос дали разбира преводача е отговорено положително. При първото проведено интервю И. Омедзада сочи единствено икономически причини за напускане на [държава], а именно търсене на работа. При второто интервю, по повод последвалите влезлия в сила отказ за предоставяне на закрила молби, интервю с касатора е проведена на пащу, като едва на този етап той заявява, че баща му е убит от талибаните, че се чувства заплашен от тях и че не е заявил това при първото интервю, тъй като не разбира езика дари. Отрича обаче в [държава] да е бил подлаган на преследване на основание раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. За да отхвърли жалбата, съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че И. Омедзада не е бил преследван в родината си, поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. Отделно от това е посочено, че представените от чужденеца мотиви за напускане на страната му на произход са икономически, поради което са извън приложното поле на ЗУБ. Съдът е приел за обосновано и становището на административния орган за липса на основания за предоставяне и на хуманитарен статут, доколкото не са налице хипотезите на чл. 9 ЗУБ. От доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, поради безогледно насилие в резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт. Решението е правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от състава на АССГ нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване бежанската история на чужденеца. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Бежанската история на чужденеца не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. И. Омедзада не е членувал в политически организации, в религиозни организации и общности, не е имал проблеми в страната по произход поради етническата си принадлежност, не е бил задържан, срещу него и негови близки няма образувани дела, не е съден, няма контакти с армията и полицията в държавата по произход. Спрямо него не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. Правилно е посочено, че съобщаваната бежанска история е променена след влизане в сила на първия отказ за предоставяне на закрила, както и че твърденията на чужденеца, че не владее езика дари не са подкрепени от подписаните от самия него документи и молби. Към момента на постановяване на настоящото решение чужденецът е в неизвестност, като не е открит на адреса на общежитието в [квартал], в което е бил настанен. От изложената бежанска история ясно личи, че в конкретния случай не се касае за чужденец, който е бил принуден да напусне родината си поради опасност за живота му, а за икономически емигрант, поради което няма основание да му бъде предоставен статут на бежанец. Правилно административният съд е приел, че липсва основание и за предоставянето на хуманитарен статут, тъй като И. Омедзада не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства. При положение, че бежанската му история не разкрива факти за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната му по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ), административният съд законосъобразно е потвърдил оспореният акт и в тази част. В представената справка от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ е изложено, че икономиката на [държава] бавно се възстановява, както и че съществуват възможности за вътрешно разселване в сигурни територии, в които не е налице високо ниво на насилие. В същото време голям брой лица се завръщат в [държава], както от съседни страни, така и регистрирани в други страни бежанци. Поради това не може да се приеме, че връщането на чужденеца в страната на произход би го изложило на опасност за живота и здравето му. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд е направил анализ на събраните доказателства и правилен правен извод за липсата на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на спорното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви са обосновани на приобщените по делото доказателства, логични са и са непротиворечиви. По тези съображения и при липсата на други касационни оплаквания, настоящият състав намира, че решението, предмет на касационен контрол, като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение