Решение № 11595 от 24.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4317/2023 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Директора на Териториална дирекция Митница Бургас срещу решение 278/15.03.2023 г., постановено по адм.д.2148 по описа на Административен съд гр. Бургас за 2022 г. С атакуваното съдебно решение е отменено решение 32-405913/24.11.2022 г. на Директора на ТД Митница Бургас, с което е отказана поисканата поправка на митническа декларация с MRN 19BG001007004803R9 от 04.06.2019 г. подадена от Лидикар ООД. Според касатора неправилно съдът е приел, че при издаването на административния акт са допуснати нарушения на материално правните изисквания и целите на закона. Съдебното решение е неправилно поради допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон и е необосновано. Съдът не е извършил достатъчен анализ на събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Към момента на подаване на заявлението за поправка по отношение на стоката внесена с митническа декларация с MRN 19BG001007004803R9 от 04.06.2019 г. е било разрешено вдигане и същата е освободена от митническия режим, т.е. предоставена е на вносителя за целите, за които е била внесена. Съгласно чл.173, §2, б. в от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 09 октомври 2013 г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза, след вдигане на стоките не се разрешават поправки в подадените митнически декларации. Разпоредбата на чл.173, §2, б. а от Регламента се явява неприложима. Искането за корекция е направено не само след започнала митническа проверка и изискване на допълнителни документи, а близо месец след изпращане на съобщението по чл.22, §6 от Регламент /ЕС/952/2013 г., с което дружеството е уведомено за предстоящо издаване на решение, с което ще бъдат определени допълнително задължения за мито и ДДС. Неправилно АС гр.Бургас приема, че не намира приложение чл.173, §2 от същия Регламент, доколкото проверката е свързана с извършване на контрол на стоките по чл.188 от Регламент /ЕС/ 952/2013, тъй като последващият контрол също би могъл да включва проверка на стоките. Неправилно е прието от съда, че митническите органи следва да приложат чл.173, §3 от Регламента и да допуснат поправка в декларацията. Лидикар ООД даже не е посочило причините, поради които иска да бъде извършена корекция в митническата декларация. Поискана е промяна в декларатора.Това би довело до липса на отговорност у декларатора за всички предоставени документи и информация и само по себе си представлява анулиране на тази декларация. Абсурдно е да се твърди, че е допусната техническа грешка при подаването на съответните декларации пред митническите органи. В случай, че искането за корекция бъде извършено, така както е постановил първоинстанционния съд, това би довело единствено до освобождаване не жалбоподателя от отговорност за възникнали задължения от този режим в това число и задълженията установени по реда на последващия контрол. Възразява се срещу извода на съда, че макар и представено на по късен етап пълномощното от 04.06.2019 г. следва да бъде съобразено. В настоящото производство за поправка на митническата декларация, митническите органи имат задължението да проверяват действителното положение към момента на декларирането и дали същото съответства на исканата поправка, т.е. заявителят следва да предостави всички документи, удостоверяващи правилността на исканата поправка. Пълномощното не съдържа клаузи на представителство, които могат да бъдат обвързани с конкретната митническа декларация, освен това е частен документ и няма установена достоверна дата, поради което и може да бъде надлежно ценено. По горните съображения се иска постановеното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, по силата на което да бъде отхвърлена подадената жалба от Лидикар ООД срещу решението на митническите органи. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Лидикар ООД, чрез адв.Василева, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Постановеното решение е правилно, подробно мотивирано и законосъобразно. Единственото лице, което има интерес и следва да подаде митническа декларация за автомобила предмет на внос, е неговият собственик Н. Момчилов, за да може да го потребява на територията на Съюза. Споделя се изложеното от съда, че хипотезата на чл.173, §2, б. а от Регламент /ЕС/952/2013 г. е неприложима, както изложените мотиви са подробни и съобразени с целта на разпоредбата. Доводите на касатора в обратна посока са необосновани. Моли, решението да бъде оставено в сила, като правилно постановено. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, а по съществото й изразява становище за нейната основателност. Предлага атакуваното решение като неправилно да бъде отменено. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна с твърденията на страните, приложените по делото доказателства, след извършена проверка на съдебния акт по реда на чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС гр.Бургас е било решение 32-405913 от 24.11.2022 г. издадено от Директора на ТД Митница Бургас, с което на основание чл.173 §2 от Регламент /ЕС/952/2013 г. е отказано извършването на поправка в митническа декларация MRN 19BG001007004803R9 от 04.06.2019 г., поискана със заявление вх.32-381622/29.11.2021 г. допълнено със заявление вх.32-49231/14.02.2022 г. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, като са посочени адресата, фактическите и правни основания послужили за издаването му. При извършената проверка не са констатирани допуснати съществени нарушения на производствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на акта. Административният акт е отменен, тъй като е прието, че при издаването му са допуснати нарушения на материално правните изисквания и целите на закона, като този краен извод е обоснован със следните мотиви: Съгласно чл.18, §1 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г., всяко лице може да определи свой митнически представител. Това представителство може да бъде пряко, когато митническия представител действа от името и за сметка на друго лице или косвено, когато митническия представител действа от свое име, но за сметка на друго лице. Към момента на подаване на декларацията 04.06.2019 г. Лидикар ООД е упълномощен от Н. Момчилов да осъществява пряко представителство т.е. да действа от името и за сметка на Момчилов. Пълномощното е представено в последствие, но не оспорено от митническите органи и е валидно. Отказът на митническите органи е обоснован с обстоятелството, че процесното пълномощно не е нотариално заверено. Доказателствата представени в хода на съдебното производство са за това, че Лидикар ООД е упълномощен само за пряко представителство - да действа от името и за сметка на Н. Момчилов, поради което няма основание за солидарно задължение и различен декларатор. Подавайки митническа декларация действително дружество неправилно е посочило себе си като косвен представител, а оттам и като декларатор доколкото същото няма тези качества. Неправилно административният орган е тълкувал §1 и §2 на чл.173 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. Срокът, в който разпоредбата предвижда, че може да се прави поправка на подадената митническа декларация е спазен. Стоката е вдигната и следва да се провери дали е спазено изискването на нормата поправката е поискана с цел деклараторът да изпълни задълженията си произтичащи от поставянето на стоките под съответния митнически режим. С промяната на представителството и субекта - декларатор дружеството жалбоподател не следва да има солидарни задължения. Действителният декларатор е следвало да бъде Н. Момчилов, за Лидикар ООД е налице правен интерес да уведоми митническите органи, че без да има право се е вписал в митническата декларация за декларатор респективно косвен представител /солидарен/ длъжник и да поиска нейната поправка. Крайният извод на решаващия състав на АС гр. Бургас е, че неоснователно и в нарушение на относимите разпоредби на Регламент /ЕС/952/2013 г. е отказано извършването на корекцията. Административният акт е отменен и преписката е върната на компетентния орган за ново произнасяне в едномесечен срок. Решението е валидно, допустимо и правилно постановено. Неоснователно е оплакването на касатора, че атакуваният съдебен акт е постановен при допуснато нарушение на материалния закон и е необосновано. Решаващият състав подробно е обсъдил всички представени по делото и относими доказателства, както и насрещните твърдения на страните, в резултат на което е достигнал до обосновани фактически и правни изводи. Те са направени след извършен анализ на приложимите разпоредби от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. и събраните в хода на административното и съдебното производство писмени доказателства. Споделят се мотивите на съдебното решение относно възможността да бъде приложен чл.173, §3 от Регламента. Липсва каквато и да било пречка да бъде коригирана митническата декларация, така както е поискано. Според посоченото в доклад рег.32-114212 от 07.04.2022 г. митническите органи са приели митническа декларация MRN 19BG001007004803R9 от 04.06.2019 г., без да изискат прилагане на необходимото пълномощно, тъй като им е известно дружеството Лидикар ООД и обстоятелството, че то осъществява дейност като митнически представител. Позовават се на чл.19 §3 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. и наличието на данни, че дружеството представлява и други лица. В последствие са приели, че въз основа на подадената декларация косвения митнически представител и Н. Момчилов са солидарно отговорни за внасяне на допълнително определените публични задължения след коригиране на митническата стойност на внесения лек автомобил. Дори след като са установили наличието на разминаване между декларираното и твърдението на дружеството митнически представител, не са отстранили своевременно допуснатата грешка. Неоснователно касаторът поддържа, че заявлението, с което е поискана корекция на подадената митническа декларация е подадено на 14.02.2021 г., едва след като Лидикар ООД е било уведомено по реда на §22, ал.6 от Регламента, че по отношение на него ще бъде издадено решение с неблагоприятни последици със писмо изх.32-405224/13.12.2021 г. Видно от приложените писмени доказателства искане за поправка на митническата декларация е подадено още на 29.11.2021 г., с вх.32-381622. Следователно, искането е своевременно направено и не е налице ограниченията за промяна на декларацията предвидено в §2 на чл.173 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. Ако за административния орган са били неясни или според преценката му не са посочени причините, поради които се иска промяна, с оглед текста на заявление вх.32-381622 от 29.11.2021 г. е следвало да предостави възможност на заявителя да направи уточнение. Формалната липса на причина не може да бъде основание искането да бъде оставено без последствия. Към момента на първото заявление за корекция от 29.11.2021 г. са били платени публичните задължения определени при вдигане на стоката и целта на поисканата корекция е била единствено ползвателя на лекия автомобил и негов собственик Н. Момчилов да бъде адресат на последващите действия на митническите органи. Не е налице пречката, на която се е позовал административният орган в обжалваното решение за отказ. Последствията на поправката не могат да бъдат приравнени и на анулиране, тъй като искането е подадено при осъществявания последващ контрол, когато все още не е било издадено решение за определяне на нова митническа стойност. Позоваването в касационната жалба на §2, на чл.173 от Регламента е неоснователно, тъй като не са налице ограничителни условия на нормата. Правилно първоинстанциония съд е посочил, че солидарността на Лидикар ООД и Н. Момчилов произтича от наличието на отразеното в митническата декларация косвено представителство, което не е била волята на страните при упълномощаването. От друга страна в §3 на чл.173 от Регламента се дава възможност да бъде извършена корекция на подадена митническа декларация след вдигане на стоките, с цел деклараторът да изпълни задълженията си, произтичащи от поставянето на стоките под съответния митнически режим. В този смисъл е и изричното заявление направено от Н. Момчилов на 10.02.2022 г. Пред касационната инстанция е приложена извадка от митническата информационна система MISIIIA, в подкрепа на поддържаното твърдение от митническите органи, че Лидикар ООД е подало множество искания за корекция на митнически декларации, които касаят осъщественото от него представителство. За разрешаването на настоящия правен спор имат значение установените въз основа на приложените пред първоинстанционния съд факти и обстоятелства. Обобщената справка, макар да включва и спорната митническа декларация не променя крайния извод за извършена правилна преценка за незаконосъобразност на административния акт от решаващия съд. При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушенията посочени в касационната жалба. Мотивите на съдебния акт съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда, съобразно изискването на чл.172а, ал.2 от АПК. Неоснователно е касационното оплакване за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Пред касационната инстанция искане за присъждане на разноски не е заявено от ответника и не са представени доказателства такива да са направени, поради което и не се дължи произнасяне в този смисъл. Мотивиран така и на основание чл.222, ал.1 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение