Решение № 14892 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4297/2009 г.

Решение № 14892 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4297/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е образувано е по жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново (Д "ОУИ") против частта от Решение № 316/16.02.09 г. по адм. д. 385/08 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с която са определени дължимите разноски по делото и е осъдено "Винпром - Свищов" АД да заплати на Д "ОУИ" сумата 2087, 50 лв. вместо претендираните 4175 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят иска да бъде отменено обжалваното определение като се мотивира подробно в частната жалба и да бъде присъдено възнаграждение в размер на 3721, 59 лв. Ответникът "Винпром - Свищов" АД, редовно призован за съдебно заседание, не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Първо-А отделение, след като прецени допустимостта на жалба и наведените в нея доводи, приема, че е процесуално допустима като подадена в срок, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваната част от Решение № 316/16.02.09 г. по адм. д. 385/08 г. по описа на Административен съд - Велико Търново и е осъдено "Винпром - Свищов" АД да заплати на Д "ОУИ" сумата 2087, 50 лв. В съдебно заседание на 10.07.08 г. процесуалният представител на Д "ОУИ" е направил искане да бъдат присъдени разноски в размер на 4175 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за две инстанции, изчислено според материалния интерес по спора и Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждение. Административният съд е приел, че при първоначалното разглеждане на спора са присъдени разноски по компенсация, изцяло в тежест на ответника, поради което при новото разглеждане на спора следва да бъде изчислено дължимото юрисконсултско възнаграждение по отношение на целия оспорван материален интерес и до размера определен като минимално възнаграждение за един адвокат в Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждение. Така постановеното съдебно решение е правилно. При първоначалното разглеждане на спора пред АС - Велико Търново с Решение от 07.02.08 г. по адм. д. 576/07 г. обжалваният Ревизионен акт (РА) № 0400-135/11.05.07 г., издаден от данъчен орган при ТД на НАП - Велико Търново е обявен частично за за нищожен и е отхвърлена жалбата на дружеството против друга обжалвана част от от същия РА. С Решение № 6103/16.05.08 г. по адм. д. 4302/08 г. по описа на Върховния административен съд частично е отменено решението на АС - Велико Търново и делото е върнато за ново разглеждане само в частта, с която е обявен за нищожен РА. Върховният административен съд в производството при първото касационно обжалване не е постановил изрично, че се отменя решението в частта относно разноските и не са определяни разноски. С Решение № 316/16.02.09 г. по адм. д. 385/08 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, постановено при повторното разглеждане на част от спора относно действителността и законосъобразността на РА, е отхвърлена и тази част от жалбата на "Винпром - Свищов" АД. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. С обжалваната част от съдебното решение АС - Велико Търново е присъдил разноски в размер на 2087, 50 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения и целия спорен материален интерес. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 2 е 3 от ДОПК на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата, като на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат. В конкретния случай АС - Велико Търново е съобразил наличието на определяне на разноски при първоначалното разглеждане на спора и обстоятелството, че в тази част съдебното решение от 07.02.08 г. по адм. д. 576/07 г. на АС - Велико Търново не е отменено, но и точното съдържание на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, че се определя юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат. Законодателят е определил минималното възнаграждение за един адвокат като максимален размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение, а не като сумата, която съдът следва да определи като дължима. Като е извършил стриктна преценка на конкретните факти административният съд е определил размера на присъдените от него разноски съобразно предоставените му от законодателя правомощия. По изложените съображения Върховният административен съд, Първо-А отделение,