Решение № 9040 от 22.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12166/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на В. А. М. като ЕТ Макриция В. М. със седалище в гр. София, чрез адв. Тинчев, срещу Решение 5871 от 09.10.2023 г., постановено по адм. дело 5273/2023 г. по описа на Административен съд София град(АССГ). Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Заповед РД-3129-3-4 от 05.05.2023г. на Изпълнителния Директор на Агенция за качеството на социалните услуги. Претендира разноски. Ответникът Изпълнителният Директор на Агенция за качеството на социалните услуги(АКСУ) София, чрез гл. юрисконсулт Делииванова, намира така подадената касационна жалба за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на едноличния търговец, първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно Изпълнителният директор на АКСУ е отказал издаването на лиценз на субекта за предоставяне на социална услуга Резидентна грижа с целева група Възрастни хора в нетрудоспособна възраст, тъй като е било установено, че търговецът е предоставял фактически такава услуга, без да му е издаден лиценз. Настоящият касационен състав намира изводите на административния съдия за обосновани. В тази насока следва да се отбележи, че оспореният акт е издаден по заявление на лицето до органа, датирано от 18.04.2022г, като преди това на 08.04.2022г. при проверка от служители на АКСУ в дом за стари хора, стопанисван от ЕТ и находящ се в гр. София, е било установено, че там се намират общо двадесет и шест лица в нетрудоспособна възраст по смисъла на §1, т.26 от ДР на Закона за социалните услуги(ЗСУ), като от съдържанието на договорите, уреждащи условията за това, на същите е предоставяна "резидентна грижа" по смисъла на чл.15, т.8 ЗСУ. Или посочената услуга е била предоставяна от касационния жалбоподател, без към този момент ЕТ да е разполагал с лицензия, издадена от компетентния за това орган в АКСУ. Търговецът е разполагал с предходен документ Удостоверение 838-1/28.04.2010г., издаден от АСП, но според новелата на § 38 от ПЗР на ЗСУ е било необходимо при новата правна уредба лицата, които до влизането в сила на ЗСУ са вписани в регистъра по отменения чл.18, ал.2 ЗСП, да се лицензират до 31 декември 2021 г., в случаите, в които желаят да продължат тази си дейност. Или органът е констатирал, че ЕТ не се е възползвал от тази възможност, поради което и считано от 01.01.2022г. е осъществявал дейността без надлежна лицензия. В тази връзка субектът е санкциониран от компетентния орган с издаване на НП от 12.05.2022г., с което му е наложена Имуществена санкция в размер на 7 000 лева. НП е влязло в сила, след като е било потвърдено с Решение 3155 от 04.07.2023г. по нахд 7165/2022г. на СРС, НО, 10-ти състав, оставено в сила с Решение 5839 от 06.10.2023г. по КАНД 7963/2023г. по описа на АССГ. С касационната жалба се счита, че отказът неправилно е бил издаден преди влизане в сила на НП, което е станало едва на 06.10.2023г., т.е. е бил преждевременен. Това възражение е неоснователно. Реализиране на административнонаказателната отговорност не е предпоставка за издаване на поискания административен акт, а констатираната от органа пречка за това е можело да се установи и в самото административното производство по заявлението на лицето. Това е така, защото санкционирането на търговеца по ЗАНН може да е препятствано от различни обстоятелства, вкл. погасяване на административнонаказателната отговорност, дефекти в съставените АУАН или НП, или въобще всякакви други обстоятелства, които изключват понасянето на този вид юридическа отговорност. В тази връзка именно административното производство по подаденото заявление е мястото, където може да се релевира едно такова обстоятелство, респ. то подлежи на доказване със всички допустими средства от органа, респ. констатациите на последния в тази насока могат да бъдат оборвани от заявителя чрез проведено насрещно доказване от негова страна. В случая обаче по един безспорен начин възприетото от органа е било установено при извършената проверка от служители на АКСУ на дата 08.04.2022г., за което е бил съставен и Протокол от същата дата. Необосновани са твърденията, поддържани в течение на цялото съдебно производство, вкл. и пред тази инстанция, че е налице смяна на управителя на дома(но не и на управляващия и представляващ ЕТ), респ. е налице продължително заболяване на М., което е препятствало при това в продължение на един значителен период от няколко месеца субекта, за да входира заявление за лицензиране по новия ред. По делото на АССГ, а и пред касационната инстанция в тази насока, не се представят никакви доказателства. Т.е. твърденията, освен че не са извинителни, са и голословни. Не се споделя тезата, изложена в касационната жалба, че издадения акт е несъразмерен на преследваните от ЗСУ цели, а справедливо е било издаването на акта да изчака приключване на производството по обжалване на посоченото НП. Този състав на касационната инстанция намира, че принципът на съразмерност, въведен с новелата на чл.6 АПК, в случая не е бил нарушен. Самият ЗСУ въвежда като основен принцип на дейност на доставчиците на социални услуги лицензионния режим, за да могат те въобще да извършат такава дейност(така чл.22 ал.3 и чл.31 от ЗСУ), като въвеждането на режима е с императивни норми на публичен ред, а съществуването му е обусловено с цел осигуряване на ползвателите на тези услуги на качество и ефективност на същите (така чл.1 ал.2, т.2 от ЗСУ). Това е така, защото именно в процеса на лицензиране ще се установи и конкретната пригодност на всеки желаещ да извършва посочената дейност субект, вкл. и дали предлаганите от него социални услуги отговарят на стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги(така чл.148 ал.1 ,т.5 от ЗСУ). Или в дадения случай неблагоприятната последица по чл.148 ал.2 ЗСУ е предвидена като отговор на извършваното от ЕТ фактическо предоставяне на услуга резидентна грижа с целева група възрастни хора, без да е установено, че интересите на последните лица са охранени чрез предоставяне на една отговаряща на нормативно въведените стандарти за качество услуга. При това положение отказът не е несъразмерен именно с оглед прокламираните от ЗСУ цели. Като е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при точно спазване на материалноправната регламентация и при липса на допуснати нарушения на съществени процесуални правила в хода на развитие на административното производство, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора ЕТ следва да заплати на АКСУ София сумата от 100 лева разноски за осъществената защита от юрисконсулт в тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,