Решение № 1736 от 14.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4282/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на К. Петкова, от гр.Карлово чрез адв. Чолаков против Решение 1210/24.02.2023 г., постановено по адм. дело 78/2022г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на К. Петкова против Решение 1040-21-1268/07.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ София град и потвърденото с него Разпореждане РВ-3-21-0101535/15.10.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите по ДОО, издадено на основание чл. 114, ал. 1 от КСО,с което е разпоредено да се възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за временна нерабоспособност за периода 09.06.2016-27.12.2018г в размер на 6625,28лв. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт поради необоснованост и постановяването му в противоречие с материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Настоява за отмяна на решението и постановяване на друго такова, по съществото на спора, с което да се уважи жалбата против оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Ответникът по касация директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/- София град чрез юрисконсут Атанасова заявява становище за неоснователност на касационната жалба.Претендира разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд София град, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София град е Решение 1040-21-1268/07.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ София град и потвърденото с него Разпореждане РВ-3-21-0101535/15.10.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите по ДОО, издадено на основание чл. 114, ал. 1 от КСО,с което е разпоредено да се възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за временна нерабоспособност за периода 09.06.2016-27.12.2018г в размер на 6625,28лв. От фактите по делото е установено, че на 08.01.2016 г. е сключен трудов договор между Славитико" ЕООД, в качеството му на работодател и К. Петкова, в качеството му на служител, на длъжност технически сътрудник ,като договорът е прекратен на 08.05.2019 г.На осигурителя Славитико ЕООД била назначена проверка,завършила с констативен протокол КВ-5-21-00930357/02.06.2021г , която установила,че от 01.01.2016г дружеството не е извършвало търговска дейност,която да налага наемането на служители,като за периода 2016-2021г в дружеството са били назначени на трудов договор 15 лица,измежду които и касаторката. На К. Петкова са изплатени обезщетения за временна нетрудоспособност за периода 09.09.2016-07.03.2017г по посочените в преписката номера на болнични листове,в общ размер от 6625,28лв. В хода на извършен последващ контрол по реда на чл.108 ал.1 КСО в ТП на НОИ София град е извършена проверка в Славитико ЕООД, , обективирана в констативен протокол КВ-5-21-00930357 от 02.06.2021 г. При проверката е установено от наличните данни в отделните регистри се установява, че за периода 2016-2021г то не е извършвало търговска дейност и не е сключвало договори с лица и няма информация кой извършва дейност и сключва договорите,има подадени ГДД по ЗКПО,има данни за едно фискално устройство,дерегистрирано през 2015г ,на дружеството са установени данъчно- осигурителни задължения,за което е висящо изпълнително дело 221500273612015.В тази връзка от контролните органи на НОИ са предприети действия по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица/ в това число и досежно К.Петкова/ за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Подадените данни са заличени във връзка с влезли в сила задължителни предписания ЗД-1-21-00930361 от 02.06.2021 г. (същите не се установява да са обжалвани от осигурителя). Във връзка с получения констативен протокол КВ-5-21-00930357 от 02.06.2021 г на контролните органи на ТП на НОИ София град, с разпореждане РВ-3-21-0101535/15.10.2021г на длъжностно лице по чл.114 ал.3 КСО, издадено на основание чл. 114, ал. 2 т.2 от КСО,с което е разпоредено да се възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение поади общо заболяване за периода 09.09.2016-27.12.2018г в размер на 6625,28лв. Разпореждането е обжалвано от К.Петкова пред Директора на ТП на НОИ София град. На основание чл. 117, ал. 3 от КСО с Решение 1040-21-1268 от 07.12.2021 г. на Директора на ТП на НОИ София град същото е потвърдено. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Петкова. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е счел, че решението на директора на ТП на НОИ, както и потвърденoтo с него разпорежданe, e издаденo от компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1 от КСО орган, в изискуемата писмена форма и e подробно мотивиранo, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че не е доказано по несъмнен начин Петкова да е полагала труд в полза на дружеството Славитико ЕООД,тъй като самият търговец не е осъществявал дейност, поради което не е възникнало осигурително правоотношение, респ. той не е придобил качеството "осигурено лице" по смисъла на легалното определение, дадено с § 1, ал.1, т. 3 от КСО, т.е. не е налице е спорната предпоставка за отпускане на парично обезщетение за безработица. За да достигне до тези правни изводи,първоинстанционният съд се е позовал на анализ на приетите частни писмени документи- трудов договор и заповед за прекратяването му,като ги е съпоставил с официалните документи,изготвени от служители на ТП на НОИ София град по време на проверката на осигурителя Славитико ЕООД и установените там констатации за липса на търговска дейност в периода 2016-2021г. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо и правилно. Върховният административен съд многократно е имал възможност да се произнесе, че от съдържанието на легалното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КТ. Не съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Предвид това, изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на трудово правоотношение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски, какъвто не е процесният. От данните по делото е установено, че спрямо касатора е налице трудов договор с дружеството Славитико ЕООД за периода 08.01.2016-08.05.2019г.Липсват обаче останалите елементи от осигурителното правоотношение- а именно- касаторът да е полагал труд по трудовия си договор за периода на осигуряването. Писмените доказателства не установяват обстоятелството,че Петкова е полагал труд по трудовия си договор,доколкото длъжността й е изисквала наличие на офис,какъвто дружеството не е притежавало,а едновременно с това за периода от 2016 до 2019г не е декларирало дейност.Ето защо и правилно първоинстанционният съд е установил,че проверката на дейността на дружеството от компетентните органи,обективирано в официални документи съгл. чл.179 ГПК - констативни протоколи сочат на извода,че за периода 2016-2019г ЕООД Славитико не е осъществявало търговска дейност,не е осъществило оборот,няма данни за фискални устройства в търговски обекти за този период,нито декларирани данни в ТР или в НАП ГДД по реда на ЗКПО.Тези обективни факти,съотнесени към обстоятелството,че касаторът е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност в периода 09.09.2016-27.12.2018г обуславя факта,че по време на действие на трудовия си договор на практика същата не е осъществяла трудова дейност. Ето защо и правилно и обосновано първоинстанционния съд е приел,че касаторът няма качеството осигурено лице по смисъла на КСО. В горния смисъл е и решение 11840/20.12.2022г по адм. дело 4349/2022г на ВАС VI отд.Ето защо и не се откриват посочените от касатора основания по реда на чл.209 т.3 от АПК за отмяна на първоинстнационното решение. При наличие на доказателства, безспорно установяващи неизвършването на стопанска/търговска дейност от дружеството през периода 2016-2019г, следва да бъде подкрепен формирания от съда извод за осъществяването от лицето на трудова дейност в полза на ЕООД Славитико .Доказателства в подкрепа на твърденията, че дружеството е осъществявало реално търговска дейност, както и че Петкова е осъществявала трудова дейност в полза на това конкретно дружество липсват.При това положение липсват предпоставките за отпускане на парично обезщетение за общо заболяване.Ето защо и правилно първоинстанционния съд е отхвърлил жалбата против Решение 1040-21-1268/07.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ София град и потвърденото с него Разпореждане РВ-3-21-0101535/15.10.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите по ДОО, издадено на основание чл. 114, ал. 1 от КСО,с което е разпоредено да се възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за временна нерабоспособност за периода 09.06.2016-27.12.2018г в размер на 6625,28лв. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е съобразил отсъствието на предпоставките за възникване на осигурителното правоотношение и обосновано е приел, че органите на НОИ законосъобразно са разпоредили възстановяване на неоснователно получените парични обезщетения. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е достигнал до необосновани спрямо доказателствата по делото изводи и е приложил неправилно материалния закон, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, неправилното съдебно решение следва да се отмени. При този изход на спора,заявеното своевременно искане за присъждане на разноски за касационната инстанция преди с.з. на 17.01.2024г се явява основателно- на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв на осн. чл.24 от НЗПрП вр. чл.143 от АПК вр. чл.144 АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,