Решение № 4477 от 1.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15235/2013 г.

Решение № 4477 от 1.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15235/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от Асен Славчев Мутафов от гр. София срещу мълчалив отказ на ДКЕВР по жалба вх. № В-17-44-25 от 18.06.2013 г. по описа на ДКЕВР (вх. № ПИ-627 от 05.06.2013 г. по описа на "Софийска вода" АД). Жалбата касае отказа на ВиК оператора - "Софийска вода" АД, да изготви протокол за установяване на причините за възникване на разлика в отчета на общия водомер, монтиран във вх. "Б" на бл. 16 в ж. к. "Захарна фабрика", и сбора на отчетите на индивидуалните водомери в самостоятелните обекти във входа. Жалбоподателят твърди, че ДКЕВР е изискала от "Софийска вода" АД разяснения по жалбата, но след проучване на обстоятелствата по преписката не се е произнесла в 60-дневния срок по чл. 39, ал. 1, т. 5 от Устройствения правилник на ДКЕВР. Счита, че е налице мълчалив отказ на ДКЕВР от произнасяне по подадената жалба. Моли да бъде отменен мълчаливият отказ на ДКЕВР и преписката да бъде върната на административния орган. Претендира заплащане на разноски по делото съгласно представен списък на разноските. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, редовно призован, се представлява от юрисконсулти Иванова и Райков. Изразяват становище да се отхвърли жалбата като неоснователна. Считат, че жалбата, с която е сезирана ДКЕВР, не попада в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката и не е свързана с предмета на регулиране на Закона за регулиране на ВиК услугите. Повдигнат е спор за неизпълнение на задължение между страни по сключено между тях споразумение, но не и спор относно цени и качество на предоставяна ВиК услуга, поради което считат, че ДКЕВР няма задължение да се произнесе по повдигнатия спор. Относно Наредба № 4 от 2004 г. за предоставяне на ВиК услугите компетентен орган е Министерството на регионалното развитие. Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 22, ал. 4 от Закона за енергетиката и е процесуално допустима. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят Асен Славчев Мутафов е управител на етажна собственост, регистрирана към Столичната община, район "Илинден". Общото събрание на собствениците на жилища и обекти в жилищната сграда, находяща се в гр. София, кв . "Захарна фабрика", бл. 16, вх. "Б", е приело решение на 09.12.2012 г. да бъде подадена молба до "Софийска вода" АД за проверка на водомерите по домове и на общия водомер предвид разликата в показанията между общия водомер и сбора на показанията от индивидуалните водомери. На 24.01.2013 г. служители на дружеството са демонтирали общия водомер на вх. "Б" поради изтекла валидност на метрологичната проверка и са монтирали нов водомер. С молба вх. № М-222 от 18.02.2013 г. до "Софийска вода" АД Асен Мутафов е поискал да му бъдат предоставени резултатите от проверката на общия водомер с фабричен № 08440865, който е бил демонтиран. В отговор от 04.03.2013 г. представител на дружеството е посочил, че демонтираният водомер не съответства на одобрения тип и не може да бъде използван. Предвид това, че не отговаря на изискванията за средствата за измерване, за тримесечния период от 12.11.2012 до 09.02.2013 г. на потребителите на адреса не са разпределени количества "общо потребление". На 19.02.2013 г. между "Софийска вода" АД и Асен Мутафов в качеството му на представляващ етажната собственост е сключено споразумение по повод подадено уведомление на основание чл. 32, ал. 5 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Предмет на споразумението е формирането на комисия, съставена от молителя и представители на дружеството, за установяване на причините за разликите между отчета на общия водомер и сбора на отчетите на индивидуалните водомери в етажната собственост. В споразумението са уредени хипотези на констатираната разлика в отчетите, по-голяма от 20%, поради неизправност в сградната инсталация - чл. 3, или по вина на "Софийска вода" АД - чл. 4. На 14.03.2013 г. между същите страни е подписано допълнително споразумение на основание чл. 4, ал. 1 от споразумението от 19.02.2013 г., в което е посочено, че за последното тримесечие начислените индивидуални партиди за общи нужди са по-малко от 20%, общият водомер не съответства на одобрения тип и сумата на внесения депозит в размер на 269,28 лв. следва да се възстанови на клиента. С молба вх. № ПИ-627 от 26.03.2013 г. до "Софийска вода" АД Асен Мутафов е поискал изготвянето на протокол за установените причини и предложенията за тяхното отстраняване, който е следвало да бъде изготвен от комисията съгласно чл. 1, ал. 2 от споразумението след проверка на всички самостоятелни обекти в етажната собственост и на общия водомер. В отговор на молбата, изпратен на 09.04.2013 г., дружеството е посочило, че съгласно чл. 32 от Наредба № 4 от 2004 г. комисия се определя при разлика, по-голяма от 20% между отчетеното количество на общия водомер и сбора на индивидуалните водомери. Предвид посоченото в допълнителното споразумение от 14.03.2013 г. тази разлика е по-малка от 20%, поради което депозитът е възстановен и протокол за установяване на причините за начислените количества "общо потребление" не следва да се издава. След получаването на отговора Асен Мутафов подава жалба вх. № В-17-44-25 от 18.06.2013 г. по описа на ДКЕВР, в която иска изясняване на обстоятелствата по случая и съдействие за успешното приключване на работата на създадената със споразумението комисия и издаване на протокол за установените причини по отношение на разликата в показанията на общия водомер и сбора на индивидуалните водомери и предложенията за тяхното отстраняване. Не е спорно по делото, че "Софийска вода" АД има качеството на ВиК оператор по смисъла на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката комисията разглежда жалби на потребители срещу ВиК оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Разпоредбата на чл. 5 от ЗРВКУ определя правомощията на ДКЕВР по регулирането на ВиК услугите, които включват регулиране на цените и качеството на ВиК услугите, извършвани от ВиК операторите, независимо от формите на собственост и управление на ВиК системите. Показателите за качеството на предоставяните ВиК услуги са дефинирани в чл. 9 от ЗРВКУ, като в чл. 9, ал. 2, т. 4 от закона един от показателите за качеството на предоставяните услуги са общите загуби на вода във водоснабдителните системи и сроковете за тяхното намаляване. От това следва, че ДКЕВР има правомощие да упражнява контрол върху качеството на ВиК услугите на базата на посочения критерий. Жалбоподателят е имал съмнения относно законосъобразността на действията на ВиК оператора именно от възникнал спор относно общата загуба на вода в етажната собственост и това е било основанието за подаване на жалба до ДКЕВР. Молбата до комисията е за упражняване на контрол спрямо ВиК оператора по качеството на предоставяните от него услуги въз основа на посочения по-горе критерий и е задължение, произтичащо от закона, а не от сключено между страните споразумение. В придружителното писмо към жалбата до ДКЕВР дружеството е изложило становище, че няма основание за формирането на комисия, поради това, че за периода 13.08.2012 - 12.11.2012 г. начислените количества общо потребление са в размер на 17,14 %. Съгласно чл. 32, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. изразходваното количество вода се отчита за "определен период от време", без този период да е нормативно определен. Същият период от време е в основата на изчисляването на разликите в потреблението на вода между общия водомер и индивидуалните водомери в етажната собственост на основание чл. 32, ал. 5 от наредбата. Видно от приложената справка на л. 45 от делото за отчетения разход на общия водомер, за избрания от дружеството период на проверка - 13.08.2012 - 12.11.2012 г., разликата действително е по-малка от 20 %. Но от данните по преписката не става ясно защо дружеството се ограничава в преценката си точно до този период. Още повече, че за следващия период - от 09.02.2013 до 17.05.2013 г., разликата в показанията е в размер на 31,93 %. Това е мотивирало жалбоподателя Асен Славчев Мутафов да поиска упражняването на контрол от ДКЕВР по отношение на действията на "Софийска вода" АД по възникналия спор. При така изяснената фактическа обстановка и с оглед установените задължения на ДКЕВР съдът приема, че комисията не е изпълнила задължението си, предвидено в чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ, като не е разгледала и не се е произнесла в срок по жалбата на Асен Славчев Мутафов с вх. № В-17-44-25 от 18.06.2013 г. по описа на ДКЕВР (вх. № ПИ-627 от 05.06.2013 г. по описа на "Софийска вода" АД). Обжалваният мълчалив отказ на ДКЕВР следва да бъде отменен и делото като преписка да бъде върнато на административния орган за ново произнасяне с решение. Направеното искане от жалбоподателя за присъждане на сумата 215 лв. - разноски по делото, е основателно и следва да бъде уважено. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,