Решение № 7117 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 931/2014 г.

Решение № 7117 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 931/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" против решение № 84/30.10.2013 г. постановено по адм. дело № 103/2013 г. на Административен съд - Видин в частта, в която агенцията е осъдена да заплати на Венислав Велков Цанов обещетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл./ за времето през което не е заемал държавна служба поради прекратяване на служебното му правоотношение. Чрез процесуалния представител юрк. Димитрова жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен и моли да бъде отменен. Ответникът по касационната жалба Венислав Велков Цанов в приложен по делото писмен отговор на касационната жалба, чрез процесуалния си представител адв. Иванова оспорва жалбата като неоснователна и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на съдебния акт. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе по касационната жалба възприе изцяло установената фактическа обстановка от Административен съд - Видин. Касационната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд осъжда Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" Венислав Велков Цанов от гр. Видин да заплати сумата от 5 300 лв. представляваща обезщетение по чл. 104. ал. 1 от ЗДСл. за периода от 12.01.2012 г. до 12.11.2012 г., както и лихва за забава в размер на 118, 13 лв. За да постанови този резултат съдът приема, че отмяната на заповед рег. № 018/11.01.2012 г., с която на касационния ответник е прекратено служебното правоотношение с решение № 2546/10.05.2012 г. на Административен съд - София град като незаконосъобразна и потвърдено с решение № 3555/13.03.2013 г. на Върховния административен съд има за последица правото на държавния служител на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. При безспорно установения факт, че след уволнението Цанов не заема държавна служба, няма доходи за периода до възстановяването му на държавна служба, съдът присъжда обезщетение в посочения размер след изслушване на съдебно - икономическа експертиза. В конкретния случай решаващият съд е направил извод, че правото на обезщетение е възникнало от 12.01.2012 г. с връчването на заповед рег. № 018/11.01.2012 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" и е приел, че това е момента към който се дължи обезщетение на касационния ответник. Решението е неправилно. Върховният административен съд, пето отделение споделя изцяло правните изводи на Административен съд - Видин залегнали в мотивите на съдебното решение за възникване на правото да бъде присъдено обезщетение, но не споделя мотивите относно периода, за който обезщетението е следвало да бъде присъдено и началната дата за плащане на законната лихва. Разпоредбата на чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. формулира правилото, че всеки държавен служител, чието служебно правоотношение е прекратено незаконно, има право на обезщетение за времето, през което не е на служба поради прекратяването. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. / в редакцията й от 01.07.2012 г./ предвижда, че когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. При безспорния факт на отмяна на заповед рег. № 018/11.01.2012 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за прекратяване на служебното правоотношение с държавния служител с влязло в сила съдебно решение по описа на Административен съд - София град, потвърдено с решение 3555/13.03.2013 г. на ВАС правилно първоинстанционния съд приема, че ищецът в първоинстанционното производство има право на обезщетение по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Правилно и в съответствие с цитираната разпоредба съдът приема, че вредите и загубите на държавния служител при незаконното прекратяване на служебното правоотношение се изразяват в липсата на брутна заплата. Основателно е касационното възражение за допуснато нарушение на материалния закон поради факта, че обезщетението е следвало да се присъди за период от 6 месеца, а не за период от 10 месеца, поради изменението на разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. в сила от 01.07.2012 г. Подадените след тази дата искови молби, с претенции за обезщетение, следва да се разглеждат съобразно приложимата норма на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. след посочената дата. В случая жалбата, с която е направено искането за присъждане на обезщетение е постъпила в АССГ на 30.05.2013 г., с оглед на което неправилно първоинстанционният съд е определил обезщетение за период от 10 месеца. Съгласно изменението на този законов текст касационният ответник има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. е материално правна, поради което изменението й няма обратно действие, а действа занапред т. е. към правоотношения които са възникнали след 01.07.2012 г. Правото на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. за Венислав Цанов възниква на 26.03.2013 г, тогава когато е влязло в законна сила решение № 2546/10.05.2012 г. на Административен съд - София град. Предвид горното неправилно решаващият съд е приел, че максималният размер на обезщетението е 10 брутни основни заплати, а не шест такива. Относно началния момент, от който се дължат лихвите неправилно първоинстанционния съд е приел, че законната лихва се дължи от момента на връчване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва е влизане в сила на решението с което е отменен незаконосъобразният административен акт. В конкретния случай решение № 3555/13.03.2013 г. на ВАС, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя, е влязло в сила на 13.03.2013 г. Следователно лихвата върху вземането се дължи от тази дата. Ето защо в тази част постановеното решение също следва да бъде изменено, като законната лихва следва да бъде присъдена от 13.03.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. Предвид изложеното решението като неправилно -постановено при съществено нарушение на материално правните норми следва да бъде отменено, делото да се върне на Административен съд - Видин за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителните указания по предходния абзац. По направените искания за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото с оглед изхода му на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховния административен съд, пето отделение