Решение № 6921 от 22.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2318/2026 г.

Производството се развива по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост. Образувано е по касационна жалба на Ф. Т. У., чрез процесуален представител адв. С. Алекова, против Решение № 5938/23.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1116/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Заповед № 2207/26.09.2024 г. на кмета на община Пазарджик, издадена на основание чл. 65 от ЗОС. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е обсъдил в пълнота доказателствата по делото, не е извършил преценка за съразмерност по чл. 6 АПК, както и че не е съобразил обстоятелствата относно семейното и социалното положение на жалбоподателката, включително наличието на дете със здравословни проблеми. Излагат се доводи за нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и практиката на ЕСПЧ. Ответникът – кметът на община Пазарджик, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна и претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Правилно първоинстанционният съд е приел за установено, че процесният имот – общинско жилище, представляващо апартамент № 20, находящ се в гр. Пазарджик, [улица], се държи от касаторката без правно основание. По делото безспорно е установено, че към момента на издаване на заповедта жалбоподателката не е разполагала с валидна настанителна заповед, договор за наем или друг административен акт, който да предоставя право да ползва общинския имот. Неоснователни са възраженията, че съдът не е обсъдил събраните доказателства. От мотивите на обжалваното решение се установява, че първоинстанционният съд е анализирал относимите писмени и гласни доказателства, включително свидетелските показания относно фактическото обитаване на жилището. Обстоятелството, че съдът не е възприел тезата на жалбоподателката, не обуславя извод за липса на мотиви или за процесуално нарушение. Правилен и обоснован е формулирания в оспореното съдебно решение извод, че упражняването на фактическа власт върху общински имот, независимо от продължителността му, не създава самостоятелни права или противопоставимо на собственика основание за държането му. Търпимостта от страна на общинската администрация или евентуалното бездействие за определен, дори продължителен период от време, не могат да заместят изискуемия от закона административен ред за настаняване в общинско жилище. Съгласно чл. 45а и сл. от Закона за общинската собственост и съответната общинска наредба, предоставянето на общинско жилище се извършва след провеждане на изрично регламентирана административна процедура, включваща установяване на жилищна нужда, проверка на законовите предпоставки за упражняване на такова право и приключваща с издаване на настанителна заповед от компетентния орган. Наличието на социални или жилищни затруднения не освобождава заинтересованото лице от задължението да се съобрази с предвидения в закона ред, като подаде нарочно заявление, представи нужните, установяващи наличието на права за ползване на общинска жилище доказателства. Социалната функция на общинските жилища се реализира чрез законоустановените механизми за кандидатстване и настаняване, а не чрез фактическо самонастаняване или продължително ползване без правно основание. Неоснователни са и доводите за нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Административният орган е действал при условията на обвързана компетентност. При установено държане на общински имот без правно основание, кметът на общината е длъжен да разпореди изземването му по реда на чл. 65, ал. 1 ЗОС. Преценката за социалното и здравословното положение на ползвателите не може да дерогира императивните разпоредби, уреждащи защитата и реда за управление на общинската собственост. Текста на чл. 65 от ЗОС не предвижда осъществяване на действия от страна административния орган по обследване на сроковете, в които имота е ползван без правно основание и евентуалното възникване съзнанието на ползващото имота лице оправдани правни очаквания относно търпимост или предварително уреждане на жилищния му въпрос. Не са предвидени и по-леки мерки при установяване на данни, че общински имот се ползва без правно основание. Както по-горе беше описано, за започване на административното производство е достатъчно да се установи, че имот – общинска собственост се ползва без правно основание. Настоящият състав намира, че не е налице и нарушение на чл. 8 ЕКПЧ. При съобразяване с предвидените в чл. 8, т. 2 от Конвенцията изключения, намесата в правото на зачитане на жилището е предвидена в ЗОС, преследва легитимна цел – защита на общинската собственост и законосъобразното управление на публичния ресурс, и е необходима в демократичното общество за гарантиране защитата на правата и интересите на гражданите. На касаторката е предоставена възможност за доброволно освобождаване на имота, като производството е проведено при спазване на административнопроизводствените правила и гарантиране правото ѝ на защита. Следва да се отбележи, че липсват пречки Ф. У. да заяви желанието си за предоставяне от общината на жилище, но както и по-горе беше описано, при установяване наличието на предвидените в приложимата наредба условия за това. Не се споделят и доводите за необоснованост на решението. Фактическите изводи на съда се подкрепят от събраните по делото доказателства и съответстват на приложимия материален закон. Предвид описаното, касационната инстанция намира, че Административен съд – Пазарджик е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, касаторката следва да бъде осъдена да заплати на община Пазарджик разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд