Решение № 1537 от 7.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10689/2016 г.

Решение № 1537 от 7.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10689/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П. против Решение № 1348/30.06.2016 г., постановено по административно дело № 518/2015 г. по описа на Административен съд - П., с което е отменен Ревизионен акт № Р-16-1402180-091-01/07.10.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 1246/23.12.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. П., относно определени данъчни задължения по ЗДДС на "М. Т." ЕООД в общ размер на 175 120,24 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 25 708,36 лева, и в полза на ревизираното дружество са присъдени разноски. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 1 АПК. Развити са доводи за погрешна преценка на събраните доказателства и се оспорват правните изводи на съда за наличие на реално осъществени доставки по процесните фактури. Претендира се отмяна на съдебното решение, след което да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против ревизионния акт и се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба, "М. Т." ЕООД, не изразява становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура счита подадената касационна жалба за основателна, тъй като оспореното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Основният спор по делото, който е следвало да разреши Административен съд - П. е свързан с преценката за това налице ли са реално осъществени доставки по фактурите, издадени от "ВРР Трейд" ЕООД, имащи за предмет захар и аванс за захар, от "Н." ЕООД с предмет рафинирано олио и от "А. С. Г." ЕООД с предмет рафинирано и нерафинирано олио, по които ревизираното дружество "М. Т." ЕООД е упражнило право на данъчен кредит. Съдът подробно е обсъдил събраните по делото писмени доказателства и заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза, съобразил е относимата към установените факти практика на СЕС, след което е достигнал до извода за материална незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, което е наложило неговата отмяна. Относно доставките от "ВРР Трейд" ЕООД, към фактурите са представени договор и приемо-предавателни протоколи, подписани между доставчика и получателя, в които е посочено мястото на прехвърляне на правото на собственост върху захарта, конкретното превозно средство и водачът, осъществил транспорта. Въз основа на представените по делото документи, вещото лице е проследило цялата стокова верига, като е установило съответствие на вида и количеството продадена стока от предходния доставчик /гръцко дружество/ на прекия доставчик и след това на получателя "М. Т." ЕООД. За целта експертът е съпоставил данните, съдържащи с в международните товарителници с фактурите и приемо-предавателните протоколи. Установен е и транспортът на стоките, извършен от трето лице, като отново е констатирано съответствие по цялата стокова верига на датите на извършване на доставките и регистрационните номера на автомобилите, с които е превозена стоката от предходния на прекия доставчик и до получателя "М. Т." ЕООД. Захарта не е била подложена на допълнителна обработка и пакетаж, като цялото количество, което е било придобито от "ВРР Трейд" ЕООД е било реализирано при последваща продажба на "Н. - 97" АД, от която ревизираното дружество е получило приходи. По отношение на доставчика "А. С. Г." ЕООД отново е установено съответствие на количеството стоки /рафинирано и нерафинирано олио/, вписано във фактурите, отразяващи предаването на стоките от предходния доставчик /румънско дружество/ на прекия доставчик, и от последния на "М. Т." ЕООД. Транспортът е извършен от "ВНВ Транс" ЕООД, като след анализ на товарителниците, фактурите за заплащане на транспорта и приемо-предавателните протоколи е установено съответствие между датите на извършване на доставките и регистрационните номера на автомобилите, с които е превозено олиото от предходния до прекия доставчик и до получателя. Рафинираното олио, придобито от "А. С. Г." ЕООД е било транспортирано и предадено за бутилиране на фирма "А. - М" ЕООД, в същото количество, в което е било закупено по спорните фактури. Нерафинираното олио е било предадено за рафиниране на "Т. О." ЕООД и "Дебър" ООД, след което е бутилирано от "А. - М" ЕООД. Вещото лице дава заключение, че цялото количество бутилирано олио, в последствие е продадено на "П. М. Б." ЕООД, с което ревизираното дружество има сключен договор. Отношенията между "М. Т." ЕООД и третия доставчик "Н." ЕООД са възникнали въз основа на Договор за продажба на слънчогледово рафинирано олио от 04.02.2013 г., съгласно който "Н." ЕООД се е задължило да достави на "М. Т." ЕООД като купувач 100 тона рафинирано олио, произведено в Румъния. Въз основа на представените относно тези доставки документи, придружаващи процесните фактури, вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е заключило, че е налице съответствие на количеството стока, вписано във фактурите, отразяващи предаването от предходния на прекия доставчик, и след това от прекия доставчик на получателя. Отново е проследен транспортът на олиото, като е налице съвпадение между датите на доставките и регистрационните номера на автомобилите, с които е превозена стоката по веригата. Цялото количество рафинирано олио, придобито от този доставчик е било доставено за бутилиране на "А. - М" ЕООД, след което е било продадено на "П. М. Б." ЕООД. Въз основа на така установените факти, съдът е възприел обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. При наличие на редовно издадени фактури от преките доставчици, които са отразени в дневниците за продажби и справките - декларации, които са и надлежно осчетоводени от получателя, основната спорна предпоставка в случая за да възникне правото на приспадане на данъчен кредит, е наличието на осъществена облагаема доставка между страните, посочени във фактурите. В оспореното съдебно решение са развити мотиви, съгласно които и тази предпоставка е налице, поради което на ревизираното дружество незаконосъобразно е отказано право да приспадне данъчен кредит по процесните фактури. Събрани са достатъчно доказателства, удостоверяващи реалност на доставките по фактурите, издадени от посочените трима доставчици. Налице са договори за доставка между страните по сделката; фактурите съдържат всички законоустановени реквизити и са надлежно отразени от доставчиците; налице са двустранно подписани от страните по доставката документи, както и такива, подписани от третите лица, при които са били разтоварени стоките, от които се установява, че доставчиците са притежавали правото на разпореждане с тях, които в последствие са попаднали и под разпореждането на "М. Т." ЕООД; установен е механизмът на транспортиране на стоките; извършени са и последващи облагаеми сделки със захарта и олиото, от които ревизираното дружество е реализирало печалба. Първоинстнационният съд е анализирал легалната дефиниция на понятието "доставка на стоки", дадено в Директива 2006/112/ЕО, съгласно която това е прехвърлянето на правото на разпореждане с материалната вещ като собственик. За целите на Общата система на ДДС от значение е овластяване на получателя на доставката да се разпорежда със съответната стока като собственик. Въпросът дали това овластяване е резултат от прехвърляне право на собственост, на друго вещно право или е резултат от предаване на стоката от името и за сметка на доставчика на получателя и после от него на трето лице, който само я държи или владее или действа като посредник, е въпрос на конкретен механизъм на всяка доставка. В този смисъл, това дали доставчикът е бил собственик на стоките към момента на тяхното предаване, не е от съществено значение в случая, предвид установения механизъм на доставките, както и с оглед разпоредбата на чл. 14, § 1 от Директивата. Правилно съдът се е позовал на практика на СЕС по дело С-18/13 и дело С-78/12, оборвайки извода на приходните органи за нереалност на доставките, достигнат само въз основа на фактите, че доставчиците и получателят не разполагали със собствена складова база, в която да се разтовари стоката, поради което същата била превозена до база на трето лице и не било извършено реалното й предаване от доставчиците на получателя. Тези обстоятелства сами по себе си не позволяват да се отрече правото на приспадане на данъчен кредит за ревизираното дружество. Съдът е анализирал механизмът на доставките, като правилно е приел, че става въпрос за транзитни такива, при които стоките са предадени фактически на трето, посочено от купувача лице, което е надлежно отразено посредством съставяне на приемо-предавателни протоколи. Така, Съдът на Европейския съюз в Определение от 15 юли 2015 г. по дело С-159/14 е постановил, че чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО следва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчната администрация на държава членка да приеме, че няма извършена доставка на стоки, по съображение, че купувачът не е получил закупената от него стока, а я е изпратил директно на трето лице, на което я е препродал, или по съображение, че прекият доставчик на купувача не е получил закупената от него стока, а я е изпратил директно на купувача. СЕС е приел още, че липсата на фактическо претоварване на съответните стоки не представлява сами по себе си обективни данни, достатъчни за да се заключи, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане на данъчен кредит, е част от данъчна измама. Действително, това обстоятелство може да бъде взето предвид при общата преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства, за да се определи дали лицето е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, но в конкретния случай от останалите факти и обстоятелства по делото, не може да се достигне до този извод. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, то същото следва да се бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение