Решение № 10976 от 19.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3373/2013 г.

Решение № 10976 от 19.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3373/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София срещу Решение № 178/08.01.2013 г., постановено по адм. дело № 7833/2012 г. по описа на Административен съд - София, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2000901535/10.07.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, София, в частта, потвърдена с Решение № 61/15.01.2010 г. на Директора на Дирекция "Обслужване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - София, с която за "Никола Мушанов ПНС" ООД, гр. София са определени допълнителни публични задължения по ЗКПО - корпоративен данък за 2007 г. в размер на 3 068 1641, 79 лв. и лихви за забава. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че изводът на съда, че вещното право на строеж не може да бъде оценено реално, тъй като такова не е учредявано, е незаконосъобразен. Навежда довода, че релевантна е пазарната оценка на правото на строеж, а не нулевата балансовата стойност на сградите. Счита, че отказът от право на строеж има за своя правна последица възникването на приход за собственика на земята и неговата стойност следва да бъде определена по реда на Наредба Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу оспорения РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Никола Мушанов ПНС" ООД, гр. София, чрез процесуални представители, с писмен отговор и становище по съществото на спора оспорват нейната основателност и молят съда да остави в сила обжалваното решение, ведно с присъждане на осъществените по делото разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Производството пред Административен съд - София е образувано след отмяна на Решение № 1168/15.03.2011 г. по адм. дело № 1434/2010 г. по описа на АССГ, постановена с Решение № 10984/08.08.2012 г. по описа на Върховния административен съд по адм. дело № 6333/2011 г., с което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Негов предмет е законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт /РА/ № 2000901535/10.07.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, София, в частта, потвърдена с Решение № 61/15.01.2010 г. на Директора на Дирекция "Обслужване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - София, с която за "Никола Мушанов ПНС" ООД, гр. София са определени допълнителни публични задължения по ЗКПО - корпоративен данък за 2007 г. в размер на 3 068 1641, 79 лв. и лихви за забава. За да обоснове преценката си за незаконосъобразност на оспорения РА, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното: На 10.10.2005 г. между "Балканкар 6-ти септември" АД, като продавач и "Софийски акрополис" ЕООД (предишно наименование на "Никола Мушанов ПНС" ЕООД), като купувач, е сключен предварителен договор за продажба на терен с площ 195 978 кв. м по АДС № 03302 от 05.12.2002 г. и компютърния център, представляващ част от първия етаж на четириетажна сграда, с площ 442 кв. м при цена 2 500 000 евро, като продавачът е поел задължението в 12-месечен срок от сключването на сделката в нотариална форма да разруши сградите, описани в анекс № 2, с оглед инвестиционното намерение на купувача да изгради други строежи върху терена. Предвидено е още купувачът да заплати част от продажната цена в размер на 500 000 евро в срок от 3 дни от събарянето на сградите и подготвянето на строителната площадка. На 4.11.2005 г. е подписано споразумение между същите страни, според което, ако продавачът "Балканкар 6-ти септември" АД не изпълни задължението си по предварителния договор за събаряне на сградите и извозване на строителните отпадъци, купувачът "Софийски акрополис" ЕООД има право да получи неустойка в размер на 500 000 евро. На 21.12.2005 г. за обезпечаване на изпълнението на задълженията си, "Балканкар 6-ти септември" АД е учредил в полза на "Софийски акрополис" ЕООД ("Никола Мушанов ПНС" ЕООД) договорна ипотека върху сградите, находящи се в недвижимия имот, съгласно нот. акт № 62 от 21.12.2005 г. На същата дата - 21.12.2005 г. е сключен окончателният договор, обективиран в НА № 61 от 21.12.2005 г., с който са продадени описаните недвижими имоти, терен и част от сграда, без останалите, подлежащи на разрушаване сгради, по отношение на които продавачът "Балканкар 6-ти септември" АД е запазил собствеността си. На 12.12.2006 г. е сключено тристранно споразумение между "Балканкар 6-ти септември" АД и "Софийски акрополис" ЕООД и "Демолишън Зон" ЕООД, в което страните са констатирали, че "Балканкар 6-ти септември" АД не е изпълнило задължението си за събаряне на сградите и извозването на строителните отпадъци и дължи договорената неустойка в размер на 500 000 евро, а "Софийски акрополис" ЕООД няма да му заплати останалата последна част от цената в същия размер. Освен това са предвидили, че "Софийски акрополис" - ЕООД ще събори сградите и ще извози отпадъците за своя сметка, като разрушаването им ще бъде извършено от "Демолишън Зон" ЕООД. Сградите са разрушени на 19.07.2007 г., за което е издадена фактура № 1/19.07.2007 г. на "Софийски акрополис" ЕООД на стойност 2 346 996 лв. и ДДС - 469 399.20 лв. Съобразно финансови отчети на "Балканкар 6-ти септември" - АД, че сградите, подлежащи на събаряне, са отписани от баланса на дружеството през 2006 г. На 18.06.2007 г. "Балканкар 6-ти септември" АД (в ликвидация) с декларация с нотариална заверка на подписа на ликвидатора с № 11589, вписана на 22.06.2007 г., се е отказало от правото на строеж за построяване на разрушените сгради в същия обем и вид. След съпоставка на контроверзните твърдения на страните съдът е отграничил спорът по делото, концентриращ се върху въпросите реализирало ли е ревизираното лице приход в резултат на отказа от правото на строеж, каква е стойността на този приход и доколко той е основание за преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2007 г. В тази връзка съдът е кредитирал заключението на вещото лице по проведената ССчЕ и въз основа на него е приел, че след като разрушените сгради са с нулева стойност по баланса на "Балканкар 6-ти септември" АД, то и цената на правото на строеж е равна на нула. Обсъдил е още издадената Заповед № РД-09-05-831/18.07.2007 г. на Главния архитект на София, с която теренът е преотреден за жилищни нужди, в резултат на което е формирал извод, че правото на строеж на "Балканкар 6- ти септември" АД не е можело да се реализира на практика и отказът от него е с нулева стойност. В обобщение съдът е преценил, че ревизираното лице не е реализирало приход в резултат на отказа от правото на строеж, поради което разпоредбата на чл. 78 от ЗКПО е неприложима. Приел е, че незаконосъобразно е преобразуван финансовия резултат на дружество и е определено допълнително задължение за корпоративен данък и лихви, с оглед на което е отменил РА. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения, довели до неизясняване на спора от фактическа страна. В противоречие с разпоредбата на чл. 224 от АПК, при повторното разглеждане на делото първоинстанционният съд не се е съобразил със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, обективирани в мотивите на Решение № 10984/08.08.2012 г. по описа на Върховния административен съд по адм. дело № 6333/2011 г. Тричленният състав изрично е посочил, че безвъзмездният отказ от правото на строеж представлява приход в полза на собственика на земята и този приход следва да се оцени по справедливата стойност на полученото или подлежащо на получаване плащане или възнаграждение, за която един актив може да бъде разменен или един пасив - уреден между добре информирани и желаещи страни в пряка сделка между тях. Указал е, че при новото разглеждане на делото следва да се назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да даде оценка на правото на строеж към датата на първата декларация за отказ и при съобразяване с методите по Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени на министъра на финансите. Независимо от това, съдът е оставил неизяснени релевантни за спора факти и обстоятелства, като е допуснал и приел заключение по ССчЕ, което не е съобразено с горепосочените методи и е основано на необосновани фактически и правни изводи. В резултат на това цената на правото на строеж към датата на вписване на първата декларация за отказ е останала неустановена по делото, а конкретизирането й обуславя възможността спорът да бъде разрешен по същество в съответствие с разпоредбата на чл. 160, ал. 1 и ал. 4 от ДОПК във вр. с чл. 227, ал. 1 от АПК. Това налага събирането на нови доказателства в тази връзка от настоящата инстанция и по аргумент от чл. 227, ал. 2 от АПК мотивира отмяната на обжалваното неправилно решение и насрочване на настоящото дело в открито съдебно заседание. Така мотивиран и на основание чл. 227, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение