Решение № 444 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10809/2010 г.

Решение № 444 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10809/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Мариана Димитрова Дойчинова от град София, против решение от 26.07.2010 г. година, постановено по адм. дело № 16570/2009 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението поради допуснати нарушения на процесуалния и материален закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Марияна Димитрова Дойчинова срещу заповед № РД-02-16-1769/1.12.2009 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, от длъжността "държавен експерт в отдел "Нередности, измами, координация и архивиране" в Дирекция "Изпълнителна агенция - Програма "Фар" при МРРБ. Първоинстанционният съд е приел, че с постановление № 271 от 17.11.2009 г., в сила от 1.12.2009 г. е отменен Устройствения правилник (УП) на МРРБ, приет с ПМС № 68 от 2006 и е приет нов такъв, като съгласно чл. 26 от последния специализираната администрация е организирана в четири главни дирекции и 7 дирекция, между които не фигурира дирекция "Изпълнителна агенция - Програма ФАР". Съгласно приложеното по делото длъжностно разписание на МРРБ, утвърдено със заповед № РД-02-14-1963 от 2.11.2009 г. в специализираната администрация на МРРБ до приемането на новия УП е съществувала дирекция "Изпълнителна агенция - Програма ФАР" с обща щатна численост 52 бройки, която е била организирана в четири отдела, един от които бил отдел "Нередности, измами, координация и архивиране", в който са били предвидени 2 щатни бройки за длъжността "държавен експерт", една от които е заемала жалбодателката. Общата щатна численост на МРРБ към онзи момент е възлизала на 655 щатни бройки. С длъжностното разписание на МРРБ, утвърдено със заповед № РД-02-14-2111 от 1.12.2009 г. в специализирана администрация не е предвидена дирекция "Изпълнителна агенция - Програма ФАР", а общата численост на МРРБ възлиза на 612 щатни бройки. Следователно налице е намаление на щатните бройки с 43 броя. С оглед на това сравнение е установено, че дирекцията, отделът и съответно длъжността, която е заемала жалбодателката до прекратяване на служебното й правоотношение не съществуват понастоящем поради преструктуриране на администрацията на ответника, извършена след приемане на новия Устройствен правилник на МРРБ. Ангажираните по делото доказателства сочат на съкращаване на длъжността "държавен експерт" в отдел "Нередности, измами, координация и архивиране", в дирекция "Изпълнителна агенция - Програма ФАР", тъй като, считано от 1.12.2009 г. такива дирекция, отдел и съответно длъжност вече не са предвидени в структурата на администрацията на МРРБ. С премахването на дирекция "Изпълнителна агенция - Програма ФАР" и съответно отдел "Нередности, измами, координация и архивиране" е съкратена и длъжността "държавен експерт", заемана от жалбодателката като нормативно определена позиция, фигурираща като наименование в щатното разписание, както и като система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностната характеристика. При тези доказателства тричленният състав на ВАС е изложил мотиви, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Дойчинова е законосъобразна, като издадена в съответствие с разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Според съда длъжността, която е заемала жалбоподателката е съкратена като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание, и същата не съществува като съвкупност от функции, задачи и задължения, следователно е налице реално съкращаване на длъжността. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. При обсъдените по делото доказателства, следва да се направи извод, че оспорената пред първоинстанционния съд заповед е била издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, и в съответствие с материалния закон. Дефиницията на понятието "длъжност в администрацията" е дадено в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията /ДВ, бр. 18 от 5.03.2004 г./ и според тази дефиниция "длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително и по правоотношение, възникнало на основание на Закона за министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България или Закона за изпълнение на наказанията, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика". Следователно белезите на понятието "длъжност в администрацията" са два: 1. нормативно определена позиция, 2. изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Поради това, когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. И двете изисквания следва да бъдат установени кумулативно. Съдът е обсъдил всички релевантни факти от значение за правилното решаване на спора. Видно от данните, оспорената заповед от 1.12.2009 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството е с правно основание по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, съгласно който прекратяването на служебното правоотношение е при съкращаване на длъжността. Налице са материалноправните основания за това и служебното правоотношение на касаторката е прекратено при наличие на законните предпоставки. Атакуваната заповед е издадена след като с ПМС № 271/17.11.2009 г. в сила от 1.12.2009 г. е отменен УС на МРРБ и е приет нов, съгласно който в структурата на новата специализирана администрация не фигурира дирекция "Изпълнителна агенция - програма ФАР". Съдът е обсъдил и останалите доказателства, касаещи новото длъжностно разписание от 1.12.2009 г., с което щатните бройки са намалени и длъжността "държавен експерт", която е заемала жалбоподателката в дирекция "Изпълнителна агенция - програма ФАР" и съответния отдел, не съществуват след преструктуриране на администрацията. При така установената фактическа обстановка съдът обосновано е достигнал до извода, че длъжността на жалбоподателката, като единство от нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, съгласно Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията, с новото щатно разписание от 1.12.2009 г. е премахната. Предвид това налице е реално съкращаване на длъжността и в правомощията на органа е да прекрати служебното правоотношение. Въпрос на целесъобразност на административния орган е да направи такива структурни промени в администрацията си, които да осигуряват най-ефективно изпълнението на задачите, които са му възложени с Устройствения правилник. В случая извършените промени в МРРБ са довели до закриване на отдела, в който работила жалбоподателката, като е намалена и общата на администрацията с цел извършване на организационни промени, създаващи по-добра организация и оптимизация на работата. Обжалваното решение, като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са претендирани пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав