Решение № 9641 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4126/2013 г.

Решение № 9641 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4126/2013 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на "Имовест" ЕООД със седалище в гр. Кюстендил против решение № 26 от 14.02.2013 г., постановено по адм. д. № 143/2012 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 4 от 19.01.2012 г. на старши инспектор ПРК в Дирекция "Местни приходи" при Община Кюстендил в частта относно определената такса за битови отпадъци за периода 2009 г. - 2011 г. и лихвите върху определените суми. Навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът е изградил изводите си въз основа на неправилно възприемане на гласните доказателства и обсъждане на заключението на вещото лице, въпреки възраженията на жалбоподателя. Според касатора, услугите по "сметосъбиране и сметоизвозване" и "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" не са реално предоставяни от общината за процесния период в района, в който се намира собственият му недвижим имот. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на акта в атакуваната част. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът оспорва жалбата по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна. С оспорения административен акт е установен размерът на задълженията и лихвите към тях за такса битови отпадъци, за периода 01.01.2009 г. - до 31.12.2011 г., на жалбоподателя "Имовест" ЕООД в размер на 2324,76 лева и лихва за просрочие в размер на 286,60 лева. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният АУЗД е издаден от компетентен орган по чл. 9б, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси, при спазване на изискването за форма. Обосновал е извода, че имотът, за който е определена такса за битови отпадъци, е разположен в границите на районите, в които съгласно заповеди № 1432/30.12.2008 г.; № РД-00-1768/26.10.2009 г.; № РД-00-1198/26.10.2010 г. на кмета на Община Кюстендил се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на депа за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2009 г. - 2011 г. Между страните е безспорно, че имотът на дружеството попада във втори район на заповедите, северна промишлена зона. Съдът е приел също така, че установеното задължение съответства на посочената от жалбоподателя данъчна оценка на имота, на база промилите, посочени в решенията на Общински съвет - Кюстендил за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. за определяне на таксата за битови отпадъци, инкорпорирани в Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Кюстендил. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице, съдът е обосновал правилен извод, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, както и по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е предоставяна и не е налице условието по чл. 71, т. 2 от ЗМДТ за освобождаване на касатора от заплащането й. Въз основа на съображения в посочения смисъл съдът е формирал краен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил обстойно и задълбочено релевантните за спорното право факти и обстоятелства, въз основа на които е достигнал до съответни на закона правни изводи. Неоснователно е касационното възражение, че не са взети предвид показанията на разпитаните свидетели и не е изключено от доказателствата заключението на техническата експертиза. Заключението на вещото лице е обсъдено от съда при условията на чл. 202 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. Свидетелските показания също са съобразени ведно с останалите относими доказателства по делото, но правилно е прието, че изложените от тях обстоятелства са ирелевантни към проверката за материалната законосъобразност на административния акт. По делото е безспорно, че "Имовест" ЕООД е собственик на недвижим имот (земя и сграда) на територията на гр. Кюстендил, ул. "Петър Берон" № 28, видно от подадена декларация по чл. 17 (отм.) от ЗМДТ. Касаторът не спори, че дължи ТБО за услугата по извозването и обезвреждането на отпадъците в депа. Спорът е за това, дали са предоставяни реално останалите услуги по чл. 62 от този закон. Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 от същия закон, за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. По делото е безспорно установено, че имотът на дружеството попада на територията, на която общината предоставя услугите по чл. 62 от ЗМДТ. При установените релевантни за спора юридически факти първоинстанционният съд е направил правилен извод за реално предоставяне на услугите по почистване и по отношение района на жалбоподателя, като се е позовал на многобройните представени писмени доказателства от ОП "Чистота" - Кюстендил: договори, протоколи, справки, пътни листове, отчети за почистване на улични настилки и обществени площи от отпадъци, извозване, обработване на пътната настилка и снегопочистване. Съдът подробно е разгледал и обсъдил тези доказателства, от които е констатирал, че дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и почистване на обществени територии са извършвани и на ул. "Петър Берон". Касационната инстанция изцяло споделя констатациите на решаващия съд и приема за правилен изводът, че са налице двете предпоставки за дължимост на оспорената такса - принадлежност на имота към населеното място и реално предоставяне на услугата. Ирелевантно в случая е твърдението на касатора, че самият имот не се намира точно на улица "Петър Берон", а на вътрешна улица, като част от бившия двор на "Булгарплод" - Кюстендил. Обстоятелството, че имотът се намира на територия, която не граничи пряко с ул. "Петър Берон", по която са поставени контейнери за смет, не може да бъде предпоставка за освобождаване на касатора от заплащане на услугата, тъй като достъпът до съответния имот се осъществява чрез ползване на тротоари и територии за обществено ползване. Следва да се отбележи, че таксата за услугата се дължи за извършени дейности по почистване на обществени територии не конкретно от имота на жалбоподателя или в непосредствена близост до него, защото се касае за територии за обществено ползване, които по презумпция се ползват или могат да се ползват от всички лица, притежаващи имоти на територията на цялото населено място, а не само в определен район от него. По делото са представени доказателства - протоколи за извършена работа по почистване в този район, по който се осигурява достъпа до вътрешната улица и имота на дружеството, от които безспорно се установява реалното предоставяне на услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Касаторът дължи такса битови отпадъци и за ползване на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, тъй като същата е реално предоставяна от общината. Дружеството не се е възползвало от предвидения в Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Кюстендил ред и срокове за деклариране на закупени съдове за съхранение на генерирани отпадъци, въз основа на които да се определи размерът на такса според количеството на битовите отпадъци по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. Не е подало и декларация по чл. 19 от Наредбата за освобождаване от ТБО поради неизползване на собствения недвижим имот през съответната година. По смисъла на чл. 71 от ЗМДТ не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване за имоти, които не се обслужват, или за имотите, които няма да се ползват през цялата година, и за това е подадена молба в съответната служба на общината по местонахождението им от собственика или ползувателя им до края на предходната година. За услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване условието да не се събира такса е непредоставянето на услугата от общината. ТБО е финансово вземане, което е дължимо при реално предоставяне на услуга. Т. е. за да бъде начислена такса битови отпадъци, следва да бъде установен фактът на извършени дейности по тези услуги. В случая предоставянето на услугите, за които е определено задължение за внасяне на такса, е установено по несъмнен начин както от събраните по делото доказателства. След като безспорно е установено, че в района на имота на касатора общината реално предоставя тези услуги, съдът правилно е приел, че в случая се дължи такса битови отпадъци за събиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Представените писмени доказателства не са оспорени от жалбоподателя по надлежния ред. Съвкупният им анализ е формирал у първоинстанционния съд правилния извод, че е налице реалното престиране на обсъжданите услуги, поради което фактическите и правни основания за издаването на акта са установени. Обоснован е правният извод, че услугата е предоставяна. По отношение на твърденията за нерегулярно изпълнение на услугите по чл. 62 от ЗМДТ решаващият съд е изложил подробни мотиви, които напълно се споделят от настоящия касационен състав. Услугите може да не се дължат единствено в хипотезата на чл. 71, т. 1 и 2 от ЗМДТ, която в случая не е налице. Като е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на правния спор, разноски в полза на касационния жалбоподател не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд