Решение № 13318 от 9.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8698/2009 г.

Решение № 13318 от 9.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8698/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Диана Тахсин Хусеин от гр. Габрово срещу решение № 55 от 30.04.2009 г. по адм. дело № 112/2008 г. на Административен съд Габрово, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и необоснованост. Моли Върховния административен съд да го отмени като незаконосъобразно и да постанови друго по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба Кмета на Община Габрово с писмено становище сочи, че касационната жалба е неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение на административния съд е отхвърлена като неоснователна жалбата Диана Тахсин Хусеин от гр. Габрово против отказа на главния архитект на община Габрово, обективиран в писмо № 94. П-89 от 18.02.2008 г. за издаване на удостоверение за търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ за "навес върху тераса на първи жилищен етаж в триетажна сграда, намираща се в УПИ № 3553, кв. 126, гр. Габрово, 40 част, пл. "Девети юли" № 3. Съдът е анализирал относимите за настоящото производство обстоятелства и правилно е приложил материалния закон. Изложените в жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3 от ГПК са неоснователни. Правилно съдът е приел, че не е доказано по безспорен начин фактът, че строежът е изграден през 1983 г., както се твърди от жалбоподателката, а от тук е изведен извода за неприложимост на разпоредбата на § 16 от ПР на ЗУТ, тъй като приложното поле на същия е за строежи изградени до 7.04.1987 г. В тази връзка са обсъдени доказателствата представени по делото, досежно времето през което той е бил завършен. Бившият собственик на имота е декларирал, че строежът е извършен през 1983 г., а Стефка Атанасова е депозирала нотариално заверена декларация, съдържаща данни, че същият е извършен пред периода 1999 г.-2001 г. Диана Хусеин е придобила процесния апартамент през 2007 г., поради което няма непосредствени доказателства за периода на извършването на процесния строеж. В тежест на жалбоподателката е да докаже твърденията си от които иска да черпи права от разпоредбата на § 16 от ПР на ЗУТ, тъй като периода на довършване на строежа е от съществено значение за спора. При противоречиви данни за това, правилно съдът е приел, че няма категорични доказателства за датата на извършване на строежа, но е изложил мотиви с оглед твърдението на жалбоподателката за извършването му през 1983 г. Заключението на вещото лице сочи, че извършеното строителство на процесния обект е през 1983 г., като се касае за строеж от шеста категория - аргумент от чл. 147, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, за който се изисква разрешение за строеж, но не се изисква одобряване на инвестиционен проект по чл. 147, т. 12 от ЗУТ. Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице, тъй като не доказано по категоричен начин кога е извършено строителство, но е изложил мотиви, че не са налице законовите предпоставки за издаване на разрешение за търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ и отказът е законосъобразен, тъй като извършеното строителство противоречи на нормите и правилата при действието на ППЗТСУ и ЗТСУ и на тези при действието на ЗУТ. Фактическите основания сочат, че съществуващата открита тераса е превърната в покрита такава, като с покриването и е заето и се затваря общото пространство над нея, а самата тераса се намира на фасадата на сградата към площад. При тези данни обосновано съдът е обсъждал разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ за изискуемото за извършено строителство от този вид валидно взето решение на общото събрание на собствениците и писменото им съгласие, като в случая доказателствата сочат, че не е налице изключението по чл. 185, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, което е приложимо само когато не се изменят съществено общите части на сградата. Установява се, че строежът не е бил допустим съгласно правилата и нормите на ЗТСУ и ППЗТСУ, а също така и спрямо правилата и нормите на ЗУТ, обстоятелство което не опровергано от касаторката. По изложените съображения, Върховният административен съд приема, че обжалваното решение е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 от ЗУТ следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното, Върховният административен съд