Решение № 12081 от 25.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7303/2021 г.
ВАСВторо отделение25.11.2021 г.
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение 605 от 22.04.2021 г., постановено по адм.д. 2000/2020 г. по описа на Административен съд гр. Бургас.ОСЪЖДА С. Демирев, ЕГН [ЕГН] да заплати на Община Бургас сумата 170 лв. (сто и седемдесет лева) представляваща направени по делото разноски.ПРЕКРАТЯВА производството по делото.Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-кмета по Строителство, инвестиции и регионално развитие при Община Бургас против решение 605 от 22.04.2021 г., постановено по адм.д. 2000/2020 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът С. Демирев, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Д. Демирева не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас отменя заповед 1150/20.05.2020 г. на заместник-кмета по Строителство, инвестиции и регионално развитие при Община Бургас, с която на основание чл.225а, ал.1 ЗУТ във вр. с чл. 225, ал.2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж: Пристройка към вилна сграда с идентификатор 07079.705.946.1 по КК на гр.Бургас, находящ се в УПИ Х-946, кв.74 по действащия план на кв. Банево, гр.Бургас, с административен адрес: гр.Бургас, кв. Банево, [улица]. Адресат на заповедта е Д. Демирева, съпруга на С. Демирев. При направената служебна проверка по реда на чл.218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е недопустимо. От събраните по делото доказателства е установено, че Д. Демирева е съпруга на С. Демирев от 04.01.1959 г. (Удостоверение за граждански брак, л.10) и придобитото от нея, съгласно нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот 106, том III, рег. 4947, дело 462/2007 г. недвижимо имущество (л.9) е в режим на семейна имуществена общност. Съгласно чл. 21, ал.1 СК вещните права придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Режимът на общност се прилага, ако съпрузите по заварени бракове, какъвто е настоящият, при влизането в сила на новия СК през 2009 г. не са избрали друг режим на имуществени отношения, който обаче следва да е бил регистриран по предвидения в чл.19, ал.3, вр. с ал.2 ред от СК от 2009 г. По делото липсват доказателства за извършена от съпрузите промяна на режима на общност, заварен от приетия през 2009 г. нов СК, а именно направено отбелязване върху представеното удостоверение за сключен граждански брак. Следователно правилно първоинстанционният съд приема, че за жалбоподателя е налице правен интерес от оспорване на заповедта за премахване на незаконния строеж. По несъмнен начин по делото е установено, че с писмо, изх. 94-01-24114
от 29.05.2020 г. (л.21), адресирано до Д. Демирева, е изпратена оспорената заповед 1150/20.05.2020 г. Писмото и заповедта са получени от съпруга на Демирева и жалбоподател в първоинстанционното производство С. Демирев на 09.06.2020 г. (л.22). При тези данни изводът на съда, че Демирев с подписа си върху известието за доставяне обратна разписка е изразил единствено съгласие за приемане на книжа, но не е запознат със съдържанието им е неоснователен. В случая съобщението за издадения административен акт е връчено редовно по реда на чл. 61, ал. 1 вр. чл. 18а, ал. 8, т.1 вр. чл. 9, предл. 1 като обратната разписка е връчена лично на жалбоподателя с приложени към нея съпроводително писмо и административния акт. Следователно жалбоподателят е уведомен за издаване на оспорения акт на 09.06.2020 г. В подкрепа на този извод е и приложената по делото молба от 24.06.2020 г. от Д. Демирева, адресат на акта (стр. 19), с която се иска удължаване на срока за доброволно изпълнение на заповедта и се заявява, че заповедта няма да се оспорва от нея и съпругът й. Молбата е подадена в последния ден от срока за обжалване на заповедта и жалба в този срок не е депозирана. Жалбата срещу административният акт е депозирана на 24.09.2020 г. поради което е просрочена и като такава е процесуално недопустима. Дори и да се приеме, че оспорената заповед е станала известна на жалбоподателя на 24.06.2020 г., видно от писменото искане на съпругата му за удължаване на срока за доброволно изпълнение, то жалбата също е недопустима, тъй като е подадена на 24.09.2020 г. т.е. далеч след изтичане на срока за обжалване. Ето защо като се произнася по недопустима жалба съдът постановява недопустимо решение, което следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. Следва да се отбележи, че неправилно съдът посочва, че известието за доставяне обратна разписка, разписано от Демирев на стр. 34 от делото касае обжалваната заповед. С това известие е било връчено писмо с изх. 94-01-24114(5)/20.01.2020 г., касаещо връчването на констативен акт О-1/10.01.2020 г. Предвид изхода на делото и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди С. Демирев да заплати на Община Бургас сумата 170 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 70 лв. заплатена държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.