Решение № 12495 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15749/2014 г.

Решение № 12495 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15749/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП чрез процесуалния представител юриск. Елена Великова срещу решение № 236/20.10.2014 г., постановено по адм. дело № 1189/2014 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отменен РА № 03251300138/20.12.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 50/21.03.2014 г. на директора на същата дирекция за отказано право на "Агросилоз" ЕООД - гр. Каварна на данъчен кредит в размер на 64 211,75 лв. за данъчни периоди на месеците февруари и март 2013 г. по доставки от "Агрипорт" ЕООД, "Буллес" ЕООД и "Агро Ойл 2015" ЕООД. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът е постановил решението си в противоречие със събраните доказателства, както и при липса на доказателства, подкрепящи определени тези. Освен това се твърди от касатора, че съдът е игнорирал събраните в хода на ревизията доказателства, като в същото време е приел, че са осъществени факти, за които в кориците на делото не съществуват доказателства. Твърди се и че от събраните доказателства не се установява, че именно доставчикът, посочен в процесните фактури е доставил на ревизираното дружество стоките, не е доказана и разполагаемостта със стоката и нейното предаване на превозвача (кантарни бележки за измерване на стоката при предаване на превозвача), както и не е доказано категорично, че доставчиците са получили стоките, предмет на процесните доставки. В касационната жалба се съдържа оплакване и за неправилно прилагане на материалния закон - чл. 6, чл. 25 във връзка с чл. 68, ал. 1 ЗДДС. Налице e позоваване на съдебна практика на ВАС - решения по адм. дела № 11264/2011 г. и № 6199/2013 г. и на СЕС в Люксембург - решения по съединени дела С-80/11 и С-142/11, С-285/11, С-273/11, С-643/11 и С-18/13. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение, вкл. и в частта за разноските и отхвърляне жалбата на "Агросилоз" ЕООД срещу ревизионния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съобразно Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по касационната жалба "Агросилоз" ЕООД - гр. Каварна, редовно призован не е изпратил свой представител. По делото е депозиран писмен отговор от адв. Манол Добрев, в който се оспорва касационната жалба и се иска оставяне в сила като правилно на обжалваното решение и присъждане на направените за касационната инстанция разноски в размер на 3 108,50 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: По доставките на слънчоглед от "Агрипорт" ЕООД с ревизионния акт на ревизираното дружество не е признат данъчен кредит за месец март 2013 г. по фактури № 29/8.03.2013 г. за 50,76 тона с ДДС 8 933,70 лв., № 30/9.03.2013 г. за 44,12 тона с ДДС 7 765,12 лв. и № 33/22.03.2013 г. 199,80 тона с ДДС 17 640 лв. Съдът е установил, че приходните органи са констатирали след извършени насрещни проверки на прекия и на предходните доставчици, че "Агрипорт" ЕООД не е притежавал фактурираното на "Агросилоз" ЕООД количество слънчоглед. Въз основа на тези установявания ревизиращите органи са отказали правото на данъчен кредит на "Агросилоз" ЕООД, но съдът е приел, че е доказана реалността на доставките. По доставките от "Буллес" ЕООД за данъчен период на месеците февруари и март 2013 г. на слънчоглед и пшеница по фактури № 347/12.02.2013 г. за 40,800 тона слънчоглед с ДДС 7 303,20 лв., № 349/20.03.2013 г. за 110 тона слънчоглед с ДДС 18 260 лв. и № 353/29.03.2013 г. за авансово плащане за доставка на пшеница с ДДС 26 700 лв., решаващият съд е счел, че неправилно приходните органи са отказали правото на данъчен кредит поради неустановяване произхода на стоките. По доставките от "Агро Ойл 2015" ЕООД за месец февруари по фактури № 365/8.02.2013 г. с предмет "аванс за продажба на 180 тона слънчоглед" с ДДС 32 040 лв., № 366/11.02.2013 г. за 128,520 тона слънчоглед с приспаднат аванс 45 817,20 лв. и № 367/13.02.2013 г. за 53,960 тона слънчоглед с ДДС 441,44 лв., приходните органи според съда не са установили несъответствия в количеството, доставено зърно съгласно транспортните документи и кантарните бележки, но са приели, че има недостиг 24,212 тона пшеница към датата на доставката и затова не е могло да се прехвърли собствеността. Съдът се е позовал на съдебно-счетоводната експертиза, като вещото лице било изследвало всяка една от доставките по процесните фактури и е установило пълно съответствие между фактурирани и доставени количества, като е съобразило, както транспортните документи, така и кантарните бележки, издадени в Пристанище - Варна. Наред с това съдът е приел съобразно констатираното от вещото лице осчетоводяване на фактурите. За ирелевантен за спора съдът е приел въпроса за предходните доставчици, като е приел, че в ЗДДС няма изискване да бъде установен произхода на стоките. Изводите, направени от съда са, че е доказана реалността на доставките на описаните по-горе стоки от "Агрипорт" ЕООД, "Буллес" ЕООД и "Агро Ойл 2015" ЕООД, поради което са налице предпоставките по чл. 68, ал. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 25 ЗДДС за признаване правото на данъчен кредит. Обжалваното решение е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Установяването на реалността на доставките на стоки е основополагаща за законосъобразното упражняване правото на данъчен кредит от получателя на тези стоки. Правилно в обжалваното решение първоинстанционният съд е изложил мотиви, че за правото на данъчен кредит ЗДДС не изисква изследване произхода на стоките, а само осъществяване на фактурираната стока по пряката доставка. В същото време за да се докаже реалното извършване на доставката на стока, следва да са налице и убедителни данни, че наистина прекият доставчик е притежавал стоката (без да е задължително да е собственик съгласно чл. 14 от Директива 2006/112/ЕО), за да може да я предаде на получателя. Това означава, че задължението на съда в тези случаи е да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани, както в хода на ревизията, така и в съдебното производство доказателства - писмени, гласни (ако са събрани такива) и доказателствените средства, каквито представляват съдебните експертизи и въз основа на тях да направи правните изводи, които да обусловят крайния му извод. Релевантните факти, относими към правото на данъчен кредит и които съдът следва да обсъди в съдебния си акт са доказателства за предаване на стоката, като в процесния случай се касае за родовоопределени стоки, за които важи правилото в чл. 24, ал. 2 ЗЗД. По този начин ще се установи дали е осъществено между страните по доставката прехвърляне правото на разпореждане на стоката в патримониума на получателя, на който са издадени процесните фактури. Такива установявания не са извършени от първоинстанционния съд, а именно той е съдът по същество съгласно чл. 160 ДОПК. В решението е посочено, че са налице доказателства, които установяват реалността на доставките, но такива не са обсъждани от решаващия съд. Съдът подробно е описал в решението си какви са констатациите на приходните органи, за да не признаят упражненото от "Агросилоз" ЕООД право на данъчен кредит по издадените от преките му доставчици фактури. Основният мотив на съда за да отмени ревизионния акт е, че приходните органи не били установили несъответствия в количествата доставени стоки - слънчоглед и пшеница, съгласно транспортните документи и кантарните бележки, макар в ревизионния акт да се съдържат точно такива констатации. Съдът схематично е посочил, че са налице доказателства за реалното предаване на стоките - кантарни бележки, товарителници и пътно-прехвърлителни разписки, но не ги е обсъдил. Голяма част от кантарните бележки, находящи се в папките - приложения към делото са за предходните доставки, а не касаят преките. Относно пътно-прехвърлителните разписки те също в голямата си част са относими към предходните доставки, а други са нечетливи. Задължение на съда е било да не приема нечетливи писмени доказателства, а да укаже на страните да представят четливи такива. Обсъждането на съдебно-счетоводната експертиза е във връзка само с осчетоводяването на доставките. Неправилно съдът е приел, че именно от тази експертиза се установява реалността на доставките, като според него вещото лице е изследвало всяка една от доставките. Експертът по счетоводната експертиза, приета от съда не разполага с установителни функции, нито може да прави правни изводи. Не е в неговите правомощия да обсъжда доказателства по делото, което е направено в съдебно-счетоводната експертиза. Обсъждането на доказателствата е задължение на съда, а не на вещото лице. Изводът на съда, че са налице доказателства за осъществяване на преките доставки е направен, без да се обсъдят относимите доказателства за това, не е направен и анализ на същите поотделно за всеки един от доставчиците, което сочи на твърдяното от касационния жалбоподател основание за отмяна поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК бъде върнато на Варненския административен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да изгради правните си изводи, обуславящия крайния резултат на съдебния му акт само след обсъждане на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. На основание чл. 226, ал. 3 АПК настоящият съдебен състав не се произнася по разноските. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение