Решение № 14727 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2897/2011 г.

ВАСI отделение14.11.2011 г.докладчик Светлозара Анчева

Диспозитив

Отменя решение № 38/3.01.2011 г., постановено по адм. дело № 1627/2009 г. по описа на Бургаския административен съд, с което е отменен РА № 28900157/21.08.2009 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Я., потвърден с решение № РД-10-269/30.10.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението " - гр. Б. за определени на ЕТ "Европа - Р. Т."- гр. Я. данъчни задължения поради непризнато право на данъчен кредит за месец април 2006 г. в размер на 114 922,18 лв., както и в частта за разноските и вместо него постановява: Отхвърля жалбата на ЕТ "Европа - Р. Т." - гр. Я. срещу РА № 28900157/21.08.2009 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Я., потвърден с решение № РД-10-269/30.10.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Б. за определени на ЕТ "Европа - Р. Т."- гр. Я. данъчни задължения поради непризнато право на данъчен кредит за месец април 2006 г. в размер на 114 922,18 лв. Осъжда ЕТ "Европа - Р. Т." - гр. Я. да заплати на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Б. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 748, 44 лв. (две хиляди седемстотин четиридесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки). Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 14727 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2897/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Б. при ЦУ на НАП срещу решение № 38/3.01.2011 г., постановено по адм. дело № 1627/2009 г. по описа на Бургаския административен съд, с което е отменен РА № 28900157/21.08.2009 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Я., потвърден с решение № РД-10-269/30.10.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Б. за определени на ЕТ "Европа - Р. Т."- гр. Я. данъчни задължения поради непризнато право на данъчен кредит за месец април 2006 г. в размер на 114 922,18 лв. Със същото решение в полза на едноличния търговец са присъдени и разноски в размер на 3 750 лв. Решението се обжалва и в частта за разноските. От изложението на касационната жалба може да се направи извод, че се релевират като оплаквания за неправилност на решението - неправилно прилагане на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които представляват отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се оплаква, че неправилно съдът е приел, че е налице прехвърляне собствеността (фактическото предаване) на процесните количества фъстъци, а относно съдебно-счетоводната експертиза излага доводи, че след като вещото лице е работило с документи в счетоводна къща, не е трябвало да се кредитира от съда. Според касатора липсват по делото доказателства за заприходяване на стоките в склад, тяхното съхраняване, за изписването им от склад, за транспортирането и предаването им с оглед на тяхната специфика, което води до извод, че не са опровергани констатациите на ревизионния акт. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на едноличния търговец срещу ревизионния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Европа - Р. Т."- гр. Я., редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, тъй като неправилно е прието от съда, че е налице реалност на доставката на фъстъци по процесните фактури, издадени от "Са груп" ЕООД. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени РА № 28900157/21.08.2009 г. за определени на ЕТ "Европа - Р. Т."- гр. Я. данъчни задължения поради непризнато право на данъчен кредит за месец април 2006 г. в размер на 114 922,18 лв., Бургаският административен съд е приел, че е доказана реалността на процесните доставки, извършени през месец април 2006 г. от доставчика "Са груп" ЕООД на фъстъци. За да направи този извод съдът се е позовал на представените в ревизионното производство приемателно-предавателни протоколи, а от депозираните в ревизионното производство обяснения на търговеца, че стоката не е била транспортирана от доставчика му, тъй като ревизирания субект е действал като посредник и затова стоката не е съхранявана, а продадена в деня на доставката, а относно плащанията, че те са извършени в брой. Съдът е приел, че впоследствие са представени и доказателства за транспорт от вносителя до нает склад, което доказвало реалността на доставките. За приемателно-предавателните протоколи съдът е приел, че те като неоспорени по надлежния ред в първоинстанционното производство, следва да се приемат като доказателства за реалността на доставките. Направен е извод от съда, че са налице предпоставките по чл. 64 ЗДДС (отм.) за признаване правото на приспадане на данъчен кредит и е оборена тезата за приложимост на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). Като допълнителен довод, изтъкнат от съда е и съставения на доставчика "Са груп" ЕООД РА № 181/27.09.2007 г., като за данъчен период 1.01.2006 г. - 30.04.2006 г. според съда не е извършена корекция, а и е доказано начисляването на данъка от доставчика, факт, потвърден и от заключението на вещото лице. Обжалваното решение е неправилно. Няма спор по делото, че "Са груп" ЕООД е фактурирало на ЕТ "Европа - Р. Т." с 4 бр. фактури от месец април 2006 г. 132 тона фъстъци - № 25/19.04.2006 г. за 34000 кг, № 26/20.04.2006 г. - 32000 кг, № 27/21.04.2006 г. - 35000 кг и № 28/22.04.2006 г. - 31000 кг. Спорният въпрос е относно реалността на доставките и начисляването на ДДС от доставчика. Съдът се е позовал на писмените обяснения, дадени по време на ревизията от получателя по фактурите ЕТ "Европа - Р. Т.", но не е обсъдил обясненията от доставчика - управителя на "Са груп" ЕООД. Ако беше сторил това, съдът щеше да констатира противоречията, а именно: ревизираното лице твърди, че фъстъците по 4 бр. фактури от "Са груп" ЕООД не са съхранявани в склад и са продадени в същите дни, когато са фактурирани доставките, а относно транспорта, че такъв не е осъществен, тъй като фирмата му е като посредник. Дадени са обяснения относно фактура № 30/28.04.2006 г., но тя не се включва в процесните доставки. По време на ревизията се изискани обяснения и от доставките "Са груп" ЕООД, управителят на който е обяснил, че стоката е продадена на ЕТ "Европа - Р. Т." с 4 бр. фактури, описани по-горе и е превозена от пристанище - В. до складовата база на "Кронос" ООД, където "Са груп" ЕООД има складово помещение под наем. Относно транспортирането на фъстъците е обяснено, че той е извършен от "Ен Ти Зе Спед" ЕООД и е приложена фактура за транспорт № 2000000875/20.04.2006 г. Противоречията в обясненията не могат да доведат до категоричен извод за реалност на процесните доставки. От обясненията на ревизирания субект се установява, че в деня на фактурирането фъстъците са предадени, поради което не са съхранявани в складово помещение и транспортиране не е извършвано. От обясненията на доставчика се установява обратното - че фъстъците са съхранявани в наето складово помещение на "Кронос" ООД, а транспортирането им е осъществено от транспортна фирма, за което представя фактура. Съдът не е констатирал това противоречие и е обсъдил доказателствата не в тяхната съвкупност, а изолирано едни от други. Видно от представената от доставчика фактура за транспорт - № 2000000875/20.04.2006 г., издадена от "Ен Ти Зе Спед" ЕООД на "Са груп" ЕООД, не се доказва транспортиране на стоката до получателя - ревизираното лице, а транспортирането на фъстъци от Китай до България, което се установява от представеното ЕАД 2002/4-1584, но не доказва транспортиране от "Са груп" ЕООД до ЕТ "Европа - Р. Т.". Противоречията в обясненията между получателя и доставчика са именно относно транспортирането и съхраняването в склад на процесната стока. Доказателства за заприходяването в складово помещение на "Са груп" ЕООД не са представени, нито за транспортирането от този склад до седалището на получателя, което не се установява от фактурата за транспортиране, издадена от "Ен Ти Зе Спед" ЕООД, тъй като в нея е отбелязано превозно средство - кораб "Норазия Одеса" и разтоварно пристанище - В., което показва, че стока фъстъци е внесена в България, но не доказва пряката доставка от "Са груп" ЕОД на ЕТ "Европа - Р. Т.". Неправилно съдът е преценил, че приемателно-предавателните протоколи доказвали предаване на родовоопределени вещи по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, тъй като обсъдени в съвкупност с останалите доказателства не водят до такъв извод. В писмените обяснения пред ревизията едноличният търговец е твърдял, че е само посредник по доставките, а не получател. Твърдял е също така, че не са транспортирани стоките и те не са престоявали в склад, което е в противоречие с писмените обяснения на доставчика. Наличието само на приемателно-предавателни протоколи, без да са представени транспортни документи, складови разписки и др. не могат да обосноват извод за реалност на процесните доставки. Незаконосъобразни са изводите на съда, че от ревизионния акт на прекия доставчик също се установявала и реалност на процесните доставки и начисляването на ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Видно от представения РА № 181/27.09.2007 г. на "Са груп" ЕООД се установява, че ревизията е извършена неприсъствено, тъй като е по особения ред на чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК - липсва или не е представена счетоводна документация по ЗСч, поради което и данъчната основа за облагане е извършена по аналог. Не отговаря на истината направения извод от първоинстанционния съд, че по този ревизионен акт на доставчика за месец април 2006 г. не са определени задължения по ЗДДС, т. е. че по този начин ревизиращите органи са приели процесните доставки за реални и начисляването на ДДС осъществено. Видно от констатациите на ревизионния акт и от таблицата за установяване на задълженията в т. 10 от нея са определени размер на задължение по ДДС за този периоди 325 359,40 лв., а начислена сума от ревизираното лице за същия период е само в размер на 35 862,72 лв., поради което дължимо е останало задължение по ДДС в размер на посочената от ревизията сума, като се има предвид, че внасяне в бюджета от дружеството не е извършено за месец април 2006 г. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че неправилно съдът е приел, че са налице всички предпоставки по чл. 64 във връзка с чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Сарс груп" ЕООД. Относно начисляването на ДДС, това обстоятелство не е установено и от вещото лице, тъй като същото не е посетило счетоводството на прекия доставчик, а проверката само по представената му главна книга на с/ка 4532 не е достатъчна, за да се приеме, че е налице начисляване по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Наред с това и вещото лице е приело, че от представения ревизионен акт на прекия доставчик не се съдържат констатации, както по доставките, извършени до ЕТ "Европа - Р. Т.", така и до всички декларирани облагаеми доставки. Предвид на всички изложено настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че са налице сочените от касатора отменителни основания и решението следва да бъде отменено и постановено друго решение по съществото на спора - по арг. от чл. 222, ал. 1 АПК, с което жалбата на ЕТ "Европа - Р. Т." срещу РА № 28900157/21.08.2009 г. за определени на ЕТ "Европа - Р. Т."- гр. Я. данъчни задължения поради непризнато право на данъчен кредит за месец април 2006 г. в размер на 114 922,18 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Решението следва да се отмени и в частта за разноските. Предвид изхода на делото и направеното искане от касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, такова следва да се присъди в размер на 2 748, 44 лв., което е за цялото производство, предвид, че юрисконсулт се е явявал пред първоинстанционния съд, а не за всяка инстанция поотделно - аргумент от чл. 161 ДОПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,

Цитирани разпоредби

1