Решение № 2798 от 16.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Консултантска инженерна група ООД със седалище гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Манолова, срещу решение 4602 от 06.07.2022г. по адм. д. 3400/2022г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед РД 27 113 от 21.03.2022г. на Началника на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, с която на основание чл. 167 ал. 9 т. 3 във връзка с чл. 167 ал. 1 т. 2 ЗУТ и чл. 17 ал. 1 т. 3 от Наредба РД 02 20 25/2012г. е наредено прекратяването на действието на удостоверение РК 112 от 19.02.2019г., издадено от Началника на ДНСК на Консултантска инженерна група ООД за извършване на дейностите по чл. 166 ал. 1 т. 1 ЗУТ оценка на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор със срок на валидност до 19.02.2024г. С решението жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено при неточното приложение на закона и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Навежда съображения, че дружеството извършва дейност не само по оценка за съответствието на инвестиционните проекти и строителен надзор, а и друга дейност, поради и което двама от управителите й са правоспособни лица по чл. 229 ЗУТ, а другите не са, предвид другата дейност на дружеството. Посочва, че това не е забранено по Търговския закон, който не е изменен и не е синхронизиран с изменението на ЗУТ на чл. 167 ал. 1 т. 2 от ДВ бр. 16/2021г. Посочва и че съдът при постановяване на решението не е коментирал тези обстоятелства, както е не е взел предвид представената по делото заповед от 01.03.2022г., с която се разпределят вътрешните дейности в дружеството, като от компетентността на двамата управители с техническа правоспособност по чл. 229 ЗУТ е извършването на дейностите по прекратеното удостоверение. По тези съображения намира, че е необоснован извода на съда за наличие на законовите предпоставки за прекратяване на действието на удостоверението, като посочва, че напротив отговаря на законовите изисквания за осъществяване на дейност по оценяване на съответствието на инвестиционни проекти и/или упражняване на строителен надзор. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта на началника на ДНСК. Ответникът Началникът на ДНСК, чрез процесуалния си представител юрк. Грозданов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материалноправните норми и целта на закона. Приел е, че съгласно § 79 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ /ДВ бр. 16/2021г./ е предвидено лицата, получили удостоверение за упражняване на дейностите по чл. 166 ал. 1 т. 1 ЗУТ до влизането в сила на този закон да приведат дейността си в съответствие с неговите изисквания в срок от една година от влизането му в сила. Приел е, че срокът по посочения параграф изтича на 26.02.2022г. Изложил е съображения, че жалбоподателят не е изпълнил това изискване, тъй като с изменената разпоредба на чл. 167 ал. 1 т. 2 ЗУТ /в редакцията от ДВ бр. 16/2021г./ е въведено изискването удостоверение за извършване на дейности по чл. 166 ал. 1 т. 1 ЗУТ да се издава на лице, което е търговец по ТЗ и отговаря на изискването членовете на органите му на управление, освен другите посочени в разпоредбата изисквания да притежават техническа правоспособност по чл. 229 ЗУТ. Приел е, че от доказателствата по делото се установява, че дружеството жалбоподател има петима управители, от които трима не отговарят на изискването за техническа правоспособност по чл. 229 ЗУТ, а двама от тях отговарят на това изискване. Поради това е приел, че независимо, че към момента на издаване на удостоверение за извършване на дейности по чл. 166 ал. 1 т. 1 ЗУТ жалбоподателят е отговарял на тогава действащите изисквания, по които не е било необходимо членовете на управителните му органи да имат техническа правоспособност, съобразно § 77 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, той е следвало да приведе дейността си в съответствие с новите правила, а именно всички членове на управителните органи да имат техническа правоспособност. Приел е, че неизпълнението на това задължение изпълнява условията на чл. 167 ал. 9 т. 3 ЗУТ, съответно са били налице материално правните предпоставки за прекратяване на действието на удостоверението. Съдът е приел за ирелевантни наведените от жалбоподателя възражения за наличието на създадена в дружеството вътрешна организация, според която само управителите, имащи техническа правоспособност, да извършват дейности в обхвата на удостоверението. Приел е, че овластяването на управителите и заличаването им от ТР имат действие по отношение на трети добросъвестни лица и след като съответните организационни промени не са отразени в ТР те не могат да бъдат противопоставени на констатациите на административния органи съда и нямат правно значение за спора. В тази връзка е достигнал до извод за наличие на основанията по чл. 167 ал. 9 т. 3 ЗУТ за прекратяване на действието на удостоверението, приел е заповедта за законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е неправилно. Оспореният акт е издаден с правно основание чл. 167 ал. 9 т. 3 във връзка с променената разпоредба на чл. 167 ал. 1 т. 2 ЗУТ /ДВ бр. 16/2021г./, с която за издаване на Удостоверение за извършване на дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1 е добавено изискване по отношение на членовете на органите на управление на юридическото лице или едноличният търговец да притежават техническа правоспособност по чл. 229 ЗУТ, а именно да са лицата, получили дипломи от акредитирано висше училище с квалификация "архитект", "строителен инженер", "инженер", "урбанист" или "ландшафтен архитект". С § 79 ПЗР на ЗИД на ЗУТ /ДВ бр. 16/2021г./ е предвидено, че Лицата, получили удостоверение за упражняване на дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1 до влизането в сила на този закон, както и лицата, получили удостоверение за упражняване на дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1 по реда на § 77, ал. 1 от този закон, привеждат дейността си в съответствие с неговите изисквания в срок до една година от влизането му в сила. С тази разпоредба законодателят е предвидил гратисен период, в който е предоставил възможност на адресатите на нормата да приведат в съответствие с новодобавените изисквания дейността си. В настоящия случай на касатора с оспорената заповед е прекратено действието на удостоверението за извършване на дейностите по чл. 166 ал. 1 т. 1 ЗУТ оценка на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор със срок на валидност да 19.02.2024г., поради е прекратено, поради това, че при направена проверка в Търговския регистър е установено, чу дружеството не е предприело действия по смяна на физическите лица, управители, които не отговарят на изискване да притежават техническа правоспособност по чл. 229 ЗУТ, които са три от общо петте управители на дружеството. Поради това и органът е достигнал до извод за наличие на основание по чл. 167 ал. 9 т. 3 ЗУТ, според която действието на удостоверението се прекратява при отпадане на някое от основанията, послужили за издаване на удостоверението. Предвид така очертаното настоящият състав намира, че с нормата на § 79 ПЗР на ЗИД на ЗУТ /ДВ бр. 16/2021г./ е даден срок за привеждане на дейността в съответствие с измененията, но не е предвидена последица или санкция при непривеждане на дейността в съответствие с изпълнението, а още по малко пък най тежката такава, а именно прекратяване на действието на удостоверението. В случай, че законодателят като последица от неизпълнението на привеждането на дейността е искал да въведе прекратяване на действието на удостоверението, то това щеше да бъде изрично предвидено в закона, като е недопустимо разширителното тълкуване на нормата. Тази разпоредба урежда заварени правоотношения, а не нововъзникнали такива, като при липса на предвидена изрично последица за прекратяване на действието на удостоверението, при непривеждане на дейността в съответствие със законовото изменение, то не е налице правно основание за прекратяване на действието му. Това разрешение кореспондира и с разпоредбата на § 78 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ /ДВ бр. 16/2021г./, според която Лицата, получили удостоверение от началника на ДНСК до влизането в сила на този закон, могат да продължат да извършват дейността си по чл. 166, ал. 1, т. 1 до изтичането на срока на удостоверението, съответно до изтичането на срока за продължаването му. Към настоящия случай е приложима и тази хипотеза, тъй като касаторът има издадено и действащо удостоверение до влизането в сила на този закон и съответно по отношение на него е налице възможност за продължи извършването на дейността си до изтичането на срока на удостоверението си, който е 19.02.2024г. Предвид това, че за заварените случаи е предвидена възможност да продължат упражняването на дейността си съобразно издаденото им удостоверение, не е въведена санкция за неизпълнение на изискването на § 79 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, още по малко най тежката прекратяване на действието на удостоверението. Следва да се посочи и че оспорената заповед е издадена с правно основание чл. 167 ал. 9 т. 3 ЗУТ, според който удостоверението се прекратява при отпадане на някое от основанията, послужили за издаване на удостоверението. В случая с изменението на чл. 167 ал. 1 т. 2 ЗУТ и преходната разпоредба на § 79 ПЗР на ЗИД на ЗУТ се въвежда ново условие, което не е било основание за издаване на удостоверението и като такова не може да бъде основание за отпадането му. По изложените съображения оспорената заповед е незаконосъобразна, постановено в противоречие със закона. Като е достигнал до обратен извод АССГ е постановил оспореното решение в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,