Решение № 1375 от 14.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6513/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община Благоевград срещу решение 584/22.2.2024 г., постановено по адм. дело 436/2023г. на Административен съд Благоевград, с което е отменена Заповед 394/07.03.2023 г. на Главния архитект на Община Благоевград. Касаторът смята, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Развива подробни доводи, че исканото изменение било съобразено с изискванията на закона. Твърди, че за изменение на ПУП основано на чл. 134, ал.2, т. 2 от ЗУТ, съгласие на всички засегнати собственици не се изисквало. Иска отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на оспорването и присъждане на разноски. Ответникът Г. Б. Г. в писмен отговор оспорва касационната жалба, твърди че оспореното решение е правилно и законосъобразно. Моли оставяне в сила на решението и присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответниците Н. С. П., В. Н. П., И. А. М., М. М., М. В. П., И. В. П., В. М. Г., С. В. Г. и С. К. Т. не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. При правилно установена по делото фактическа обстановка, Административен съд Благоевград е постановил законосъобразно решение. Със заповедта предмет на съдебен контрол пред първата инстанция главен архитект на община Благоевград е одобрил ПУП -изменение плана за регулация /ИПР/ на УПИ 1-101 и УПИ II-94 в кв. 10 по ЗРП на [населено място], общ. Благоевград, одобрен със Заповед 2/5.1.1985 г., за изменение на вътрешните регулационни линии по имотните граници на имоти с идентификатори 00134.501.101 и 00134.501.94 по кадастралната карта на [населено място], общ. Благоевград и образуване на нов УПИ I, отреден за имот с идентификатор 00134.501.101 по КК с предназначение за жилищно строителство и нов УПИ II, отреден за имот с идентификатор 00134.501.94 по КК с предназначение за жилищно строителство". Изрично е отбелязано, че изменението е по зелените линии и надписи на приложения към тази заповед ПУП-ИПР. За да отмени оспорената пред него заповед, Административен съд Благоевград е приел, че е налице разминаване между текстовата и графичната й част, че не е налице хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ и че са налице нарушения в процедирането на процесния ПУП. Решението е правилно по своя краен резултат, като касационната инстанция споделя изцяло съображенията на Административен съд Благоевград относно липсата на идентичност между текстова и графична част на отменената заповед. Както бе отбелязано по-горе, в текста на заповедта е посочено, че изменението се състои в изменение на вътрешните регулационни линии на УПИ 1-101 и УПИ II-94 в кв. 10 по имотните граници на имоти с идентификатори 00134.501.101 и 00134.501.94 по кадастралната карта на [населено място], общ. Благоевград. От графичната част на същата заповед става ясно, че южната граница на УПИ 1-101 се премества в южна посока и навлиза в УПИ V-100. Това изместване на границата видимо съвпада с границата по одобрената със заповед РД-18-82/26.11.2021г. на изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта на [населено място] и би било напълно законосъобразно, ако в текстовата част на заповедта УПИ V-100 бе включен като предмет на плана. В оспорената заповед обаче такова отбелязване липсва УПИ V-100 не е предмет на плана според текста, а според графичната част от този имот се отнемат площи, които се предават към УПИ 1-101. Като е констатирал описаното несъответствие, административният съд правилно е отменил оспорената пред него заповед. Касационната инстанция не споделя съображенията за липса на хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, тъй като административния орган в процесната заповед не се позовал на този законов текст. Позоваване на тази правна норма съществува в заповедта с която е допуснато изработването на проект за ИПР, но тази заповед не е предмет на съдебен контрол. По отношение на твърдените от първоинстанционния съд нарушения при процедирането на процесния ПУП, следва да се отбележи, че те излизат извън обхвата на жалбата с която е сезиран. Като е отхвърлил оспорването, Административен съд Благоевград е постановил съдебен акт, който не следва да бъде касиран. При този изход на делото, макар и основателна претенцията на ответника Г. Г. за присъждане на разноски за касационната инстанция, не следва да бъде уважавана тъй като е недоказана. По делото не е представен договор за правна защита и съдействие, не са представени и доказателства за извършени плащания от страна на посочения ответник. Представянето на списък по чл. 80 от ГПК не установява извършени деловодни разходи и не е в състояние да замести съответните разходни документи. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,