Решение № 11032 от 1.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Сали, чрез адв. Е. Фикри, срещу Решение 136 от 14.04.2022 г., постановено по адм. дело 465/2021 г. по описа на Административен съд Добрич с доводи за наличие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебния акт, решаване на спора по същество и присъждане на понесените по делото разноски. Ответната страна Община Тервел, дава становище за неоснователност на касационната жалба и моли съда да остави в сила обжалвания съдебен акт, като правилен и законосъобразен. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил предявените от Г. Сали срещу Община Тервел обективно съединени искове, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 16 880 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от пропуснати доходи, които ищцата би реализирала от работата си като общински съветник за периода от м. ноември 2019 г. до м. декември 2021 г. и за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразен отказ на кмета на община Тервел да извърши поправка в регистрите на населението на данните за настоящия адрес на ищцата, обективиран в писмо с изх. РД-25-3788#2 от 10.10.2019 г., за периода 10.10.2019 г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва за забава от 10.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение е осъдил ищцата да заплати на ответника сумата от 100 лв., представляващи разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат съдът е приел, че не са налице всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което претенцията е неоснователна, както за имуществените, така и за неимуществените вреди. Решението е валидно, допустимо, правилно и обосновано. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, без да е необходимо да се повтарят. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. общината. В случая, както правилно е приел решаващият съд не е установено наличието на всички елементи от фактическия състав, поради което и законосъобразно предявеният иск е отхвърлен. Правилно, и в съответствие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че в конкретния случай се доказва само първата предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата отменен, като незаконосъобразен, с влязло в сила съдебно решение, административен акт. Твърдяните имуществени и неимуществени вреди обаче не са в резултат на отказа на кмета на община Тервел да извърши поправка в регистрите на населението на данните за настоящия адрес на ищцата, обективиран в писмо с изх. РД-25-3788#2 от 10.10.2019 г., а са настъпили вследствие на Решение 76-МИ от 01.10.2019 г. Общинска избирателна комисия Тервел, с което е заличена регистрацията на Г. Сали - кандидат под 5 в кандидатската листа за общински съветници на [ПП] за участие в изборите за общински съветници и кметове на 27 октомври 2019 г. и е анулирано издаденото й удостоверение. Решението е било обжалвано и с влязло в сила Решение 374/14.10.2019 г., постановено по адм. дело 629/2019 г. по описа на Административен съд Добрич, същото е потвърдено като законосъобразно, поради което не може да бъде предмет на косвен съдебен контрол. Това води до извода, направен от първостепенния съд, че липсва елемент от фактическия състав на правната норма пряка причинна връзка между отказа на кмета на община Тервел и претендираните вреди. Както се посочи по-горе отсъствието на който и да е от изискуемите елементи на фактическия състав води до отхвърляне на претенцията, както за имуществените, така и за неимуществените вреди. С оглед на изложеното, обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания по смисъла на чл. 209 от АПК за неговата отмяна. При този изход на правния спор претенцията за присъждане на понесените по делото разноски в полза на касатора е неоснователна и не следва да бъде уважена. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд - трето отделение,