Решение № 10167 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2433/2020 г.

Решение № 10167 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2433/2020 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. Караманлиев, с постоянен адрес в [населено място] срещу решение № 490 от 17.12.2019 г., постановено по адм. д. № 293/2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и на оспорения административен акт и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Ответникът – Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) гр. Велико Търново, чрез юрисконсулт М. Василева, моли решението, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила и в полза на ТП на НОИ гр. Велико Търново да бъдат присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд – Велико Търново е отхвърлил жалбата на Г. Караманлиев против решение № 1012-04-29#7/22.04.2019 г. на и. д. Директор на Териториално поделение на НОИ гр. Велико Търново, с което е не е уважена жалбата му срещу Разпореждане № 2122-04-4227#1/1.02.2019 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – гр. Велико Търново. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо и правилно, като постановено от компетентен съд, в рамките на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с жалба. При преценка на събраните доказателства и изложените в касационната жалба оплаквания, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд приема следното: Касаторът Г. Караманлиев е подал заявление с вх. № 2122-04-4227/19.10.2018 г. до ТП на НОИ – гр. Велико Търново за отпускане на добавка по чл. 69в, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - "поради навършване на необходимия минимум от 30 години и 8 месеца учителски осигурителен стаж". С разпореждане № 2122-04-4227#1/01.02.2019 г. пенсионният орган е отказал предоставяне на добавката, с мотиви, че към датата на отпускане на пенсията на касатора по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО - 19.03.2018 г., лицето не притежава необходимия учителски стаж и не отговаря на условията по чл. 69в, ал. 1 от КСО. Разпореждането е обжалвано по административен ред. Наведени са били твърдения, че осигурителният стаж на лицето за времето от 22.04.1986 г. до 1.04.1990 г., положен в ПУЦ към ДФ "Енергостроймонтаж" гр. Белене, следва да бъде зачетен като учителски, тъй като освен "Организатор производствено обучение" е заемал и длъжността "преподавател" в учебно заведение по смисъла на действащия през този период Закон за по–тясна връзка на училището с живота и за по–нататъшно развитие на народното образование в НРБ. С Решение № 1012-04-29#7/22.04.2019 г., издадено от И. Р., като изпълняваща длъжността Директор ТП на НОИ – Велико Търново е отхвърлена жалба на Караманлиев с вх. № 1012-04-29/21.03.2019 г., срещу Разпореждане № 2122-04-4227#1/1.02.2019 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Велико Търново като неоснователна и недоказана. Административен съд - Велико Търново е приел, че спорният въпрос между страните по делото се свежда до това дали стажът на касатора Караманлиев като "Организатор производствено обучение" в ПУЦ към СУ "Енергостроймонтаж" гр. Белене следва да се приеме за учителски. Във връзка с откритото по искане на ответната страна производство по реда на чл. 193 от ГПК за оспорване на истинността на представеното пред първоинстанционния съд Удостоверение № 666 от 7.09.1994 г. на ДФ "Енергостроймонтаж – Белене", съдът е допуснал разпит на свидетели. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че преценката дали стажът на касатора за периода от 22.04.1986 г. до 1.04.1990 г. представлява учителски стаж, следва да бъде направена съгласно действащата през този период правна регламентация. Не е спорно между страните, че през периода на полагане на труд от Караманлиев не е съществувала легална дефиниция на понятието "учителски стаж". Такова е въведено впоследствие, с прието изменение в чл. 41 от Правилника за приложение на Закона за пенсиите (ППЗП), обнародвано в ДВ, бр. 40 от 1991 година. Цитираната разпоредба предвижда, че учителски трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите е стажът, положен на длъжност "учител" или "възпитател" в учебни и възпитателни заведения, но предвижда и кумулативни изисквания, за да се счете за такъв. Такива са изискванията, уредени в следващата ал. 2 на чл. 41 от ППЗП, а именно: лицата да са заемали длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на Националния осигурителен институт, както и да отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност. Последната изискуема предпоставка е лицата да са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа. В момента на постановяване на отказа (април 2019 г.), действащият нормативен акт, определящ понятието "учителски трудов стаж", обаче е Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) (ДВ, бр. 21 от 17.03.2000 г., в сила от 1.01.2000 г.). В разпоредбата на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от същата Наредба е пресъздаден текстът на чл. 41 от отменения вече ППЗП. Неоснователни са следователно оплакванията на касатора за неприложимост на чл. 19 от споменатата Наредба спрямо трудовия му стаж. Както правилно отбелязва ответникът по касация, налице е вътрешно противоречие в становището на обжалващия относно това му твърдение и позоваването му на решение № 681/18.01.2010 г. по адм. дело № 9473/2009 г. на ВАС, според което, по отношение на трудова дейност на преподавател по учебна практика и теория към ПУЦ към Заводски строежи през период от 1974 г. до 1982 г., е приложена именно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Наредбата, в сила от 1.01.2000 г. Необосновано в този смисъл е и оплакването на касатора за приложимост в конкретния случай на влязлата в сила на 1.07.2003 г. (отново след спорния по делото период) Наредба № 6 от 17.05.2003 г. за определяне на индивидуалните месечни работни заплати на персонала, зает в средното образование. Чл. 1, ал. 3 от споменатата наредба от 17.05.2003 г. посочва, че към длъжността "учител" се приравняват длъжностите: помощник-директор - с преподавателска заетост, възпитател, ръководител на филиал в Междуучилищен център за трудово-политехническо обучение (МУЦТПО), логопед, педагог, корепетитор, психолог, хореограф, ръководител на учебно-изчислителен кабинет, педагогически съветник, рехабилитатор, инструктор по трудово обучение. По делото не са събрани доказателства Караманлиев да е заемал някоя от изброените длъжности през спорния период. По делото надлежно е установено, че заведението, в което е положен стажът на Караманлиев е Професионално-учебен център (ПУЦ) на ДФ "Белене – Енергостроймонтаж" и като такова попада в раздел IV на действащия през този период Закон за по-тясна връзка на училището с живота и за по-нататъшно развитие на народното образование в Народна Република България (обн., изв., бр. 54 от 7.07.1959 г. и отменен, ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г.), касаещ професионално-техническите училища. Същият ПУЦ се явява форма на обучение за повишаване на професионално образование и за овладяване на професия, съгл. чл. 31, ал. 2 от закона. В чл. 12, ал. 2 от същия закон е посочено, че професионално-техническите училища по този закон съществуват самостоятелно или към техникуми, към големи заводи, предприятия (какъвто е случаят) и земеделски стопанства. След като това е така, то първоинстанционният съд правилно е пристъпил към разглеждане на останалите изисквания за да реши дали стажът на жалбоподателя, положен през посочения спорен период в професионално-учебния център, в ПУЦ към ДФ "Енергостроймонтаж" гр. Белене може да се приеме за учителски, като положен в учебно заведение по смисъла на действащия през този период закон, касаещ училищата в България. Обоснован е изводът в оспореното пред настоящата инстанция решение, че касаторът не е доказал безспорно основната предпоставка - спазването на изискването на ал. 2 от чл. 41 от ППЗП ; , респ. на ал. 2 на чл. 19 от НПОС, стажът му е да е положен при заемане на една от длъжностите, изчерпателно изброените в списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ. Такъв списък е утвърден през 2000 г. и е съгласуван с управителя на НОИ, като видно от посочените в него 14 позиции, тази на касатора Караманлиев - "Организатор производствено обучение" в ПУЦ, не попада сред тях. Видно от разплащателните ведомости и наличния по административната преписка констативен протокол КП-5-14-00548535/08.04.2019 г. за извършена при "Енергостроймонтаж – ПС-Б" ЕАД, гр. Белене проверка на контролен орган на ТП на НОИ – Плевен, ползващ се с материална доказателствена сила като официален документ, лицето Караманлиев е работило единствено като "Организатор производствено обучение" в ПУЦ, като няма данни да е заемал едновременно и длъжността "преподавател" през спорния период. Правилно съдът е съобразил, че този факт се потвърждава и от вписаното в трудовата книжка на лицето, както и от отразената длъжност на касатора, съгласно наличното по делото удостоверение за осигурителен доход обр. УП-2, изх. № 37/13.04.2007 г., издадено от "Енергостроймонтаж - ПС-Б" ЕАД, гр. Белене, както и от съдържанието на издаденото от същото дружество писмо изх. № 81/26.06.2018 г. на "ЕСМ - Енергостроймонтаж - ПС-Б" ЕАД гр. Белене, съгласно което, трудовият стаж на лицето за периода от 22.04.1986 г. до 1.09.1993 г. като "организатор производствено обучение" и "механик ЕМО" е от трета категория. Данни за изпълнението на изискването стажът да е на длъжност сред изрично посочените в утвърдения списък, споменат по-горе, се съдържат в допуснатите по делото пред АС – Велико Търново и събрани свидетелски показания, както и в оспореното от ответника Удостоверение № 666 от 09.1994 г. на ДФ "Енергостроймонтаж - Белене". Свидетелите установяват, че касаторът е извършвал преподавателска дейност в ПУЦ към ДФ "Енергостроймонтаж" гр. Белене, но не и за какъв период и в какъв обем/хорариум. Обоснован и мотивиран е изводът на първоинстанционния съд, че по делото липсват и доказателства (изискуем документ – "материална книга"), удостоверяващ надлежното изпълнение от страна на Караманлиев на пълната норма за задължителната преподавателска дейност за целия спорен период, което изискване следва кумулативно да бъде налично, наред с изпълнението на останалите изисквания на текста на чл. 19 от НПОС. Не са налице неоспорими данни за броя и продължителността на провежданите в ПУЦ към ДФ "Енергостроймонтаж" гр. Белене курсове, водени от Г. Караманлиев като преподавател, вкл. твърдените от него такива – за машинисти, строителни работници и огняри. В оспореното съдебно решение е посочено, че между страните по делото, не е спорно, че Караманлиев отговаря на изискванията за заемане на длъжността учител/преподавател, съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност. Това обстоятелство обаче, е оспорено от процесуалния представител на ответника по касация, който твърди, че лицето има свидетелство за учителска правоспособност, издадено от Институт за начални учители и не е имал твърдяната нужна квалификация да работи като преподавател в ПУЦ към ДФ "Енергостроймонтаж" гр. Белене, преподавайки по общотехнически предмети, машинни елементи, съпротивление на материалите и двигатели с вътрешно горене. Следователно правилен е изводът на съда, че поради липса на горепосочените предпоставки, спорният стаж на Г. Караманлиев за периода от 22.04.1986 г. до 1.04.1990 г., положен в ПУЦ към ДФ "Енергостроймонтаж" гр. Белене, не попада в хипотезата на чл. 19, ал. 2 от НПОС (чл. 41, ал. 2 от ППЗП ;. Ето защо, като достига до заключение в този смисъл и на това основание първоинстанционният съд отхвърля жалбата против административния акт и постановява решение в съответствие с материалния закон и със събраните доказателства. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което същото следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане на ответника по делото за присъждане на разноски, на страната се дължи сумата от 200 лева - юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.