Решение № 5608 от 18.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2526/2012 г.

Решение № 5608 от 18.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2526/2012 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е о бразувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Иван Донков обжалва решение № 5685/12.12.2011 г. постановено по адм. д. № 3091/2011 г. на Административен съд - София - град, 33 състав, с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № РД-18-76/21.12.2010 г. на Изпълнителния директор по геодезия, картография и кадастър, с която са одоберни кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. Кокаляне, район "Панчарево", Столична община като неоснователно. Наведен довод за отмяната като неправилно. Ответникът Агенция по геодезия, картография и кадастър чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба Ответникът Валери Казълов не изравя конкретно становище. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за правилност на съдебното решение и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, тричленен състав след като прецени наведеното оплакване във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат решаващият състав на съда е приел за законосъобразна, заповедта, предмет на оспорване на посоченото за издаването й основание. Съответни на доказателствата по делото са съображенията, че възстановения недвижим имот от 0.590 кв. м. не е бил нанесен в в кадастралните и регулационните планове, одобрени по реда на ЗЕКНРБ, или ЗТСУ (отм.), § 40 от ПЗР на ЗИДЗКИР. Установено, че на място имотът не е индивидуализиран с трайни граници. След като не е бил налице нито един от приоритените критерии на; чл. 14, ал. 1, т. 3 и 4 от Наредба № 3/2005 г. и при липса на удостоверяващ документ по чл. 112 ЗС за правото на собственост, законосъобразно е прието, че административния орган правилно не е отразил в кадастралната карта претендирания недвижим имот. Задължение е на този орган да отрази точното право на собственост съобразно данните от официалните документи по чл. 41, ал. 2 ЗКИР. Конкретният случай касае неприключила процедура за възстановяване на имота като след нейното приключване може да инициира процедура по изменението на КК и КР. Приемайки изводите за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Решението като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1,т 3 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение и на основание чл. 221, ал. 2 АПК