Решение № 1684 от 15.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производство по чл.208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.160, ал.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на ЕУРО & КОНТ ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. Разград, [жк], [адрес], представлявано от управителя Т. Анчева, чрез адв. И. Райчинова, против Решение 25 от 02.03.2022г., постановено по адм.д.294 по описа за 2021г. на Административен съд Разград, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) П-03001720000694-004-001 от 08.04.2020 год., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 147/20 от 19.04.2021 год. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ДД ОДОП ) Варна при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП). В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон - касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Неправилно съдът приел, че авансово удържаният и внесен от дружеството-жалбоподател данък общ доход за всяка покупка от физически лица на гъби-трюфели е бил дължим и внесен на годно правно основание. По делото не е било спорно, че с влязъл в сила ревизионен акт Р-03001718004167-091-001/07.03.2019г. приходните органи са приели, че покупките на трюфели не са реално извършени, поради което на дружеството не са признати разходи по тези покупки и поради това са му определени допълнителни задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Изцяло необосновано съдът приел, че този влязъл в сила ревизионен акт е без значение след като спорът се свежда до това имало ли е годно правно основание за възникване на задължение на жалбоподателя за удържане и внасяне на данък върху общия доход за покупки на трюфели, обявени за нереално извършени с влезлия в сила акт. Внесеният от дружеството данък следва да се възстанови като събран без правно основание. Самите приходни органи са признали връзката между двете административни производства по издаване на РА по ЗКПО и процесното по издаване на АПВ, а съдът необосновано отрекъл тази връзка. Първоинстанционното решение нарушава принципи на материалното данъчно право и чл.5 от Конституцията на Републиката. Решението е неправилно и в частта за разноските. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и на оспорения АПВ и връщане на преписката със задължителни указания, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба ДД ОДОП Варна при ЦУ на НАП, чрез гл.юрк.Анг.Петракиева, оспорва жалбата по съображения в писмено становище. Поддържа, че първоинстанционният съд правилно приел, че жалбоподателят няма право на възстановяване на внесени на основание на собствените му декларации суми за ДОД. Между декларирания и удържан и внесен данък няма несъответствие. Относно влезлия в сила РА на дружеството, с което са му установени задължения по ЗКПО за 2014 - 2016г. правилно е прието от съда, че не е основание за възстановяване на претендираните суми. Преобразуването на финансовия резултат на дружеството на основание чл.26, т.2 ЗКПО не е основание да се приеме, че удържаният данък по чл.43, ал.4 ЗДДФЛ е недължимо внесен. На последно място, дружеството платец на данъка върху дохода не може да иска възстановяване на авансово удържания от него данък, който е платен от името и за сметка на получателите на дохода. Цитира съдебна практика на ВАС. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна против подлежащ на оспорване съдебен акт в преклузивния срок по чл.211 , ал.1 АПК, а по съществото й съобрази следното: С оспорения пред АС АПВ на дружеството-жалбоподател е отказано възстановяване на внесени суми в размер на 534 204,18 лв. за данък върху доходите на физическите лица по чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ във връзка с изплатени доходи на физически лица по чл. 29, ал. 1, т. 2, б. а от ЗДДФЛ за периода 2014-2016 год. включително. С искане за прихващане или възстановяване вх. 10277/19.12.2019 год., на основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК, дружеството е поискало да бъде извършено възстановяване на недължимо платени суми за ДДФЛ по чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ във връзка с изплатени доходи на физически лица по чл. 29, ал. 1, т. 2, б. а от ЗДДФЛ за периода 2014-2016 год. включително, декларирани с декларации по чл. 55 от ЗДДФЛ, в общ размер на 534 204,18 лв. Сумата представлява авансово удържан и внесен ДДФЛ за 2014 год. в размер на 29 917,76 лв., за 2015 год. в размер на 155 829,10 лв. и за 2016 год. в размер на 348 457,32 лв. Дружеството е подало декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО. Не е било спорно, че с ревизионен акт Р-03001718004167-091-001 от 07.03.2019 год. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 83 от 02.09.2019 год. са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2014 , 2015 и 2016 години общо в размер на 1 161 424 лв. в резултат на преобразуване на финансовия резултат в посока увеличение с непризнати разходи, поради липса на документална обоснованост на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО във вр. с чл.10 от ЗКПО. В непризнатите разходи за 2014, 2015 и 2016 години органите по приходите са включили и изплатените от ЕУРО & КОНТ" ЕООД доходи, за които като платец на доходи по чл. 29, ал. 2, т. 1, б. а от ЗДДФЛ е декларирало с декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ установен деклариран авансов данък и авансово удържан и внесен данък по чл. 43 от ЗДДФЛ за доход от друга стопанска дейност. Ревизионният акт е бил оспорван по съдебен ред, но оспорването е отхвърлено. В резултат на проверка органът по приходите е констатирал, че в данъчно-осигурителната сметка на ЕУРО & КОНТ" ЕООД не са установени внесени от дружеството суми за ДДФЛ по чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ, във връзка с изплатени доходи на физически лица по чл. 29, ал. 1, т. 2, б. а от ЗДДФЛ, декларирани с декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за 2014 год. 2016 год., които да не са обвързани с изискуеми задължения, поради което не са налице надвнесени суми, подлежащи на възстановяване по реда на чл. 129 от ДОПК. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният АПВ е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и при правилно прилагане на материалния закон. Решението е правилно. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че на основание чл.15, ал.2 от ДОПК жалбоподателят няма право на искане по чл.128 и следващи от ДОПК за възстановяване на внесените в бюджета суми, представляващи данък върху дохода на физически лица. С цитираната разпоредба е въведена фикция, че удържаните и внесени данъци от предприятието, платец на дохода (по смисъла на чл.43, ал.4 ЗДДФЛ) се считат за платени от името и за сметка на лицата, от чието възнаграждение или плащане са били удържани, дори и когато не е имало задължение за удържане. При това, независимо от дължимостта на внесените суми, жалбоподателят не може да иска възстановяването им. Съобразена е и съдебната практика на ВАС в същия смисъл. Оплакванията в касационната жалба не могат да променят посочения извод. Първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 19 257,09лв. на основание чл.161, ал.1 ДОПК вр. чл.8 вр. чл.7, ал.2, т. 6, вр. чл.9, ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение