Решение № 10890 от 28.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6054/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК - Сливен против решение 63 от 31.03.2021 г., постановено по адм. д. 517/2020 г. по описа на Административен съд гр. Сливен. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Ф. Халилова Сакалова, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените поделото разноски. Ответникът - главният архитект на Община Сливен не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, а след като провери допустимостта на обжалваното решение, намира, че същото подлежи на обезсилване по реда на чл. 221, ал. 3 АПК, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Сливен отменя заповед ДК-11-Сл-22/14.12.2020 г. на началника на РДНСК-Сливен, с която на основание чл. 156, ал. 3 ЗУТ, е отменено разрешение за строеж 380/25.11.2020 г. на главния архитект на Община Сливен за строеж зимна градина към ателие, находящ се върху покрива на жилищна сграда в УПИ ХІІ-250, кв. 120 по прана на ЦГЧ - Сливен. Съгласно действащата редакция на чл. 215, ал. 5 ЗУТ от 18.12.2020 г., в сила към датата на подаване на жалбата пред Административен съд гр. Сливен, в производството пред съда по дела, образувани по повод оспорване на заповеди за отмяна на разрешения за строеж по реда на чл. 156, ал.3, се призовават Дирекцията за национален строителен контрол, органа, издал разрешението за строеж и заинтересуваните лица. Съгласно чл. 156, ал. 2 ЗУТ органите на ДНСК проверяват служебно съответствието на издадените разрешения за строеж и одобрените инвестиционни проекти, с предвижданията на подробния устройствен план и в случай, че се констатират нарушения, водещи до незаконосъобразност на строителните книжа, по силата на ал. 3 началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице издава мотивирана заповед за отмяната им. Съобразно сега действащата редакция на чл. 215, ал. 5 ЗУТ в производството пред съда по дела, образувани по повод оспорване на заповеди за отмяна на разрешения за строеж по реда на чл. 156, ал. 5, се призовават Дирекцията за национален строителен контрол, органът, издал разрешението за строеж, и заинтересуваните лица. Съгласно правилото на чл. 156, ал. 5 ЗУТ при констатиране на нарушения по ал. 2 и 3, както и на други нарушения, водещи до незаконосъобразност на издадените строителни книжа, отразени в констативния протокол, съставен по ал. 4, началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или оправомощено от него длъжностно лице отменя с мотивирана заповед разрешението за строеж или заповедта за допълване по чл. 154, ал. 5, заедно с одобрените инвестиционни проекти, с изключение на издадените и одобрени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Ал. 2 на чл. 156 регламентира служебната проверка от органите на ДНСК за съответствието на издадените разрешения за строеж и одобрените инвестиционни проекти, когато такива се изискват, с предвижданията на действащия подробен устройствен план. Оспорения административен акт е издаден на основание чл. 156, ал. 3 ЗУТ в редакцията му ДВ бр. 25/2019 г. т.е. обжалваното разрешение за строеж е отменено по реда на служебната проверка, а жалбата срещу заповедта е подадена на 30.12.2020 г., т.е. при действие на процесуалната норма на чл. 215, ал. 5 ЗУТ. Следователно обжалвано решение е недопустимо като постановено спрямо ненадлежна страна, а именно началника на РДНСК-Сливен. В случая съгласно цитираната норма като надлежна страна-ответник по делото е следвало да се конституира Дирекцията за национален строителен контрол, макар да не е издател на акта. След като конкретната правна норма посочва коя е надлежната страна-ответник, то тя следва да бъде конституирана в производството по повод оспорване на заповеди за отмяна на разрешения за строеж, макар и издадени от началниците на съответните регионални дирекции за национален строителен контрол. Производството пред първоинстанционния съд е проведено обаче срещу началника на РДНСК-Сливен, а не срещу ДНСК. Ето защо в случая решението е постановено спрямо ненадлежен ответник, поради което същото е недопустимо и следва да се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд гр. Сливен, като при новото разглеждане на спора като ответник следва да се конституира Дирекцията за национален строителен контрол, съобразно изискването на чл. 215, ал. 5 ЗУТ. Разноски на страните следва да се присъдят по реда на чл. 236, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение, Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК - Сливен против решение 63 от 31.03.2021 г., постановено по адм. д. 517/2020 г. по описа на Административен съд гр. Сливен. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - главният архитект на Община Сливен не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, а след като провери допустимостта на обжалваното решение, намира, че същото подлежи на обезсилване по реда на чл. 221, ал. 3 АПК, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Сливен отменя заповед ДК-11-Сл-22/14.12.2020 г. на началника на РДНСК-Сливен, с която на основание чл. 156, ал. 3 ЗУТ, е отменено разрешение за строеж 380/25.11.2020 г. на главния архитект на Община Сливен за строеж зимна градина към ателие, находящ се върху покрива на жилищна сграда в УПИ ХІІ-250, кв. 120 по прана на ЦГЧ - Сливен. Съгласно действащата редакция на чл. 215, ал. 5 ЗУТ от 18.12.2020 г., в сила към датата на подаване на жалбата пред Административен съд гр. Сливен, в производството пред съда по дела, образувани по повод оспорване на заповеди за отмяна на разрешения за строеж по реда на чл. 156, ал.3, се призовават Дирекцията за национален строителен контрол, органа, издал разрешението за строеж и заинтересуваните лица. Съгласно чл. 156, ал. 2 ЗУТ органите на ДНСК проверяват служебно съответствието на издадените разрешения за строеж и одобрените инвестиционни проекти, с предвижданията на подробния устройствен план и в случай, че се констатират нарушения, водещи до незаконосъобразност на строителните книжа, по силата на ал. 3 началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице издава мотивирана заповед за отмяната им. Съобразно сега действащата редакция на чл. 215, ал. 5 ЗУТ в производството пред съда по дела, образувани по повод оспорване на заповеди за отмяна на разрешения за строеж по реда на чл. 156, ал. 5, се призовават Дирекцията за национален строителен контрол, органът, издал разрешението за строеж, и заинтересуваните лица. Съгласно правилото на чл. 156, ал. 5 ЗУТ при констатиране на нарушения по ал. 2 и 3, както и на други нарушения, водещи до незаконосъобразност на издадените строителни книжа, отразени в констативния протокол, съставен по ал. 4, началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или оправомощено от него длъжностно лице отменя с мотивирана заповед разрешението за строеж или заповедта за допълване по чл. 154, ал. 5, заедно с одобрените инвестиционни проекти, с изключение на издадените и одобрени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Ал. 2 на чл. 156 регламентира служебната проверка от органите на ДНСК за съответствието на издадените разрешения за строеж и одобрените инвестиционни проекти, когато такива се изискват, с предвижданията на действащия подробен устройствен план. Оспорения административен акт е издаден на основание чл. 156, ал. 3 ЗУТ в редакцията му ДВ бр. 25/2019 г. т.е. обжалваното разрешение за строеж е отменено по реда на служебната проверка, а жалбата срещу заповедта е подадена на 30.12.2020 г., т.е. при действие на процесуалната норма на чл. 215, ал. 5 ЗУТ. Следователно обжалвано решение е недопустимо като постановено спрямо ненадлежна страна, а именно началника на РДНСК-Сливен. В случая съгласно цитираната норма като надлежна страна-ответник по делото е следвало да се конституира Дирекцията за национален строителен контрол, макар да не е издател на акта. След като конкретната правна норма посочва коя е надлежната страна-ответник, то тя следва да бъде конституирана в производството по повод оспорване на заповеди за отмяна на разрешения за строеж, макар и издадени от началниците на съответните регионални дирекции за национален строителен контрол. Производството пред първоинстанционния съд е проведено обаче срещу началника на РДНСК-Сливен, а не срещу ДНСК. Ето защо в случая решението е постановено спрямо ненадлежен ответник, поради което същото е недопустимо и следва да се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд гр. Сливен, като при новото разглеждане на спора като ответник следва да се конституира Дирекцията за национален строителен контрол, съобразно изискването на чл. 215, ал. 5 ЗУТ. Разноски на страните следва да се присъдят по реда на чл. 236, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,