Решение № 8485 от 03.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4794/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Съвета по международно осиновяване, представляван от зам. министъра на правосъдието, чрез гл. юриск. М. Соколова, срещу Решение № 6626/18.02.2026 г., постановено по адм. дело № 12306/2025 г. по описа на Административен съд – София- град, с което по жалба на А. Р. К. и Р. М. С. е отменено Решение от 16.10.2025 г. на Съвета за международно осиновяване (СМО), съобщено с уведомление изх. № 16-00-94/2025 от 30.10.2025 г. на зам. – министъра на правосъдието, действащ като председател на СМО. Преписката е изпратена на органа за произнасяне при съобразяване на мотивите на съдебния акт. В касационната жалба се излагат доводи, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са подробни аргументи в тази насока с искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Претендират се сторените по делото разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение. Ответниците - А. Р. К. и Р. М. С., чрез адв. И. Давидов, в писмени бележки, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски по делото. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14- дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материални закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 от АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение от 16.10.2025 г. на Съвета за международно осиновяване, съобщено с уведомление изх. № 16-00-94/30.10.2025 г. на зам. – министъра на правосъдието, действащ като председател на СМО. С посоченото решение е отхвърлено заявление с рег. № 16-00-94/05.08.2025 г., подадено от А. Р. К. и Р. М. С., американски граждани с обичайно пребиваване в САЩ, с което е поискано одобряване осиновяването на детето Г. Б. Н., с профил № [заличен текст] от списъка по чл. 40, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3/24.10.2014 г. за условията и реда за водене на регистрите при международно осиновяване и даване на съгласие от министъра на правосъдието (Наредба № 3/24.10.2014 г.). Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд е формирал извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Развити са съображения, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и в частност неспазване правилата на чл. 35 и 36 от АПК, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Посочил е, че липсва изготвена от вещо лице – психолог оценка, която да даде информация за емоционалната връзка между двамата братя, в нарушение на чл. 77, ал. 3 във вр. с ал. 4 от Семейния кодекс (СК). Мотивирал се е, че поставянето на изисквания за осиновяването на децата в една и съща държава, без да се изследва в дълбочина емоционалната връзка помежду им и желанията им, би могло да затрудни намирането на подходящ осиновител на едно от тях или на двете, което не е в интерес на същите. По изложените съображения е отменил Решение от 16.10.2025 г. на СМО, съобщено с уведомление изх. № 16-00-94/2025 от 30.10.2025 г. на зам. – министъра на правосъдието, действащ като председател на СМО и е изпратил преписката на органа за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Административният съд изчерпателно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка по чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Анализирайки фактите от значение за изхода на спора, както и относимата правна уредба, АССГ е изтъкнал мотивирани изводи, съображенията за които се възприемат от настоящия съдебен състав. Структурата на Глава осма от СК включва пет раздела, които последователно и систематично уреждат правния институт, като Раздел първи е насочен към условията(предпоставките) за осиновяване. Допустимостта на осиновяването е обусловена от спазване на изчерпателно изброените в СК материалноправни предпоставки, чието формално наличие е условие за законосъобразността на осиновителния акт, наред с абсолютното изискване - интересът на осиновявания. Действащото законодателство урежда в първи, втори и трети раздел на глава осма на СК два вида осиновителни правоотношения – на пълно и на непълно осиновяване. Тези правоотношения възникват като резултат от нарочни производства, които имат общи, но и специфични за всяко от тях основания, материалноправни предпоставки, изисквания на закона и правни последици. При пълно осиновяване между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя и неговите роднини - от друга, възникват права и задължения като между роднини по произход, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се прекратяват. При непълно осиновяване възникват права и задължения като между роднини по произход само между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя - от друга, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се запазват. Родителските права и задължения преминават върху осиновителя. Според обичайното местопребиваване на страните (детето и осиновяващия), процедурите по осиновяване се делят на два основни вида: вътрешно осиновяване и международно осиновяване. В Глава осма, Раздел пети от СК са установени „особени правила при международно осиновяване“, като по силата на законовата делегация в съответствие с разпоредбата на чл. 113, ал.5 СК е издадена Наредба № 3 от 24.10.2014 г. за условията и реда за водене на регистрите при международно осиновяване и даване на съгласие от министъра на правосъдието. Съгласно чл. 3, ал.1 от Наредбата, международното осиновяване на дете с обичайно местопребиваване в Република България се осъществява в съответствие с чл. 21 от Конвенцията за правата на детето от 20 ноември 1989 г. (ратифицирана с Решение на ВНС – ДВ, бр. 32 от 1991 г.) (ДВ, бр. 55 от 1991 г.) и Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване от 29 май 1993 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 16 от 2002 г.) (ДВ, бр. 78 от 2002 г.), наричана по-нататък "Хагска конвенция". В контекста на изложеното, се налага изводът, че Раздел пети от Глава осма на СК съдържа специални правила, които се прилагат в допълнение към общата уредба на осиновяването. Доколкото в специалния раздел липсва изрична правна повеля, която да изключва приложението на чл. 77, ал. 3 СК или да урежда по различен начин въпроса за осиновяването на братя и сестри, общата норма намира приложение и при международното осиновяване. В Раздел пети на Глава осма от СК са въведени особени правила относно компетентния орган, регистрите, международното сътрудничество и специфичната административна процедура, с което не се изключват общите правила по отношение на изискуемите нормативно установени материалноправни предпоставки, разписани в чл. 77 СК. Наведените от касатора възражения за неприложимост на разпоредбата на чл. 77, ал. 3 СК в производството по международно осиновяване, са неоснователни. В подкрепа на горния извод е нормативното предписание, установено в разпоредбата на чл. 39 АПК, съгласно която в производството по издаване на индивидуални административни актове, фактите и обстоятелствата се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства. Предвид различията в становищата, представени от АСП и изводите на СМО, мотивите на първоинстанционния съд относно липсата на обоснована оценката за наличието на емоционална връзка между братята, с което е допуснато нарушение по чл. 35 и чл. 36 АПК, са правилни. В случая, емоционалната връзка на двамата братя, и в частност възприятията на Г. по отношение на брат му, не са изследвани в дълбочина от компетентно лице – психолог, което предвид спецификите на възрастта му е било не само препоръчително, но и необходимо. В допълнение, чл. 15 от Закон за закрила на детето (ЗЗДет.), предвижда, че във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси. Посочената разпоредба транспонира, заложеното в чл. 12 от Конвенцията на ООН за правата на детето право всяко дете, способно да формира собствено мнение, свободно да го изразява по всички въпроси, които го засягат. Чл. 15 от ЗЗдет. гарантира провеждането на справедливо производство, в което детето е самостоятелен носител на права, а не само обект на закрила, както и подпомага установяването на най-добрия му интерес, предоставяйки на органа информация за желанията и потребностите на самото дете. В настоящия случай, въпреки навършената от Г. изискуема възраст, изслушване не е проведено, а органът е формирал изводи върху предоставени доклади, в които косвено се пресъздават желанията на детето. От приобщеното становище на ДСП – гр. Димитровград от 21.08.2025 г., се установява, че с правилната подкрепа е възможно да се преодолеят негативните последици и психологични травми у детето М., породени от осиновяването на брат му Г.. Този въпрос не е изследван от административния орган като при приемане на решението за неодобряване на заявлението изцяло е наблегнато на евентуалното емоционално състояние на брат му М.. Съгласно международното право висшият интерес на детето трябва да бъде първостепенно съображение в случаите на осиновяване. Освен принципа на висшия интерес, има и други общи принципи на КПД за напътстване и информирано прилагане на конвенцията в контекста на осиновяването, а именно: недискриминация, право на живот, оцеляване, развитие и зачитане на възгледите на децата (Комитет на ООН по правата на детето (2013 г.), Общ коментар № 14 от 2013 г.: Най-добрият интерес на детето: първостепенно съображение (член 3, алинея 1), 29 май 2013 г., CRC/C/GC/14.). В конкретния случай, следва да се съобрази обстоятелството, че една от целите на Хагската конвенция за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване е „да се установят защитни мерки, гарантиращи, че международните осиновявания ще се извършват в съответствие с висшия интерес на детето и при зачитане на неговите фундаментални права, признати от международното право“ ( член 1, буква a). Между страните не е спорно, че спрямо братята Г. Б. Н. и М. Б. Н. са предприети специални мерки за осиновяване по реда на чл. 40 от Наредба № 3/24.10.2014 г., като спрямо тях е приложим предвиденият в чл. 44, ал. 2 от Наредба № 3/24.10.2014 г. облекчен ред за подаване и разглеждане на заявление за осиновяване на дете, в който случай СМО е длъжен да съобрази обстоятелството за предприетите мерки. Разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от Наредба № 3/24.10.2014 г. предвижда, че осиновяващ, който не е вписан в регистъра, подава заявление по чл. 41, което съдържа и информацията по чл. 10, ал. 3 като към заявлението се прилагат документи по чл. 10, ал. 6 и документ от съответен орган или организация, удостоверяващ, че осиновяващият е предприел действия за извършване на социално проучване с оглед осиновяване на конкретното дете. С оглед спецификите на процедурата не е необходимо първоначално вписване на осиновяващите в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 от СК, а изискванията за форма по чл. 10, ал. 8 не са задължителни при първоначално разглеждане заявлението. Съгласно ал. 2 на чл. 42 от Наредба № 3/24.10.2014 г. при установяване на недостатъци в заявлението или приложените документи Министерството на правосъдието уведомява акредитираната организация по чл. 116 от СК и дава указания за отстраняването им в едномесечен срок. От данните по делото е видно, че в процесното заявление са налични както данни за детето, получени от публикуваната в списъка по чл. 40, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3/24.10.2014 г. информация, така и данни за двамата заявители, отнасящи се до трудовата им ангажираност, здравословно състояние, образование, местоживеене, семейна среда, опит в отглеждането на деца, финанси, мотивация за осиновяване и други. Безспорно се установява, а и не се твърди противното, че в случая административният орган не е давал указания за отстраняване на констатирани нередовности в заявлението. В този смисъл твърденията на касатора, че СМО не е одобрил процесното заявление, поради факта, че семейството не е представило всички изискуеми документи по чл. 10 от Наредба № 3/24.10.2014 г. и не е вписано в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 СК, съответно не следва да бъде квалифицирано като годно за осиновяване на конкретното дете, не намират подкрепа в установените факти, още по- малко в приложимата нормативна уредба. В този смисъл, административният съд обосновано е приел, че решението на СМО е издадено в нарушение на общите изисквания на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Цитираните разпоредби задължават административния орган да събере и оцени всички релевантни доказателства и въз основа на тях да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Доказването в административния процес е дейност по издирване и установяване на правнозначимите факти – тоест на фактите, които биха допринесли за изясняването и правилното решаване на спора. Разпоредбата на чл. 35 АПК е една от импликациите на принципа за участие на страните, както и за постигане на обективната истина. Неспазването на чл. 35 и чл. 36 АПК представлява винаги съществено нарушение на административнопроизводствените правила и води до накърняване принципа на истинност, установен в чл. 7 АПК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора своевременно заявената претенция за присъждане на съдебни разноски от ответниците по касация А. Р. К. и Р. М. С., чрез процесуалния им представител адв. Давидов, се явява основателна. На основание чл. 143, ал.1 АПК, във връзка с §. 1, т.6 от ДР на АПК, от бюджета на юридическото лице, в структурата на което е административният орган, на ответните страни следва да бъде възстановена сумата от 511, 29 евро (петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента), представляваща адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 24.03.2026 г.