Решение № 9255 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4436/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Г. Ш., чрез адв. Драганов като процесуален представител, против решение № 1284 от 04.02.2026 г., постановено по адм. дело № 702/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което преписката да се върне на административния орган за допълване на одобрения подробен устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП – ПРЗ) с разработка за преминаване до собствения на жалбоподателя имот. Претендира се присъждане на направените разноски в двете инстанции. Ответникът – кметът на община Куклен, чрез пълномощника си гл. юрк. Генова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Ответниците – З. И. К. и А. М. Л., чрез адв. Филева като процесуален представител, в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и искат присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на К. Г. Ш. срещу заповед № 93 от 18.02.2025 г. на кмета на община Куклен, с която на основание чл. 129, ал. 2 във вр. с чл. 12, ал. 2 и чл. 59, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е одобрен ПУП - ПРЗ с Ел. и ВиК схеми за захранване на поземлен имот (ПИ) с идентификатор 63238.2.11, ПИ с идентификатор 63238.2.12 и ПИ с идентификатор 63238.2.37, местност [местност], по КККР за землище на [населено място], с цел промяна предназначението за „Жилищно застрояване", както следва: от ПИ с идентификатор 63238.2.11 се образува урегулиран поземлен имот (УПИ) 2.11-жил. застр., като регулационните линии съвпадат с имотните граници съгласно червените и сини линии и означения на приложения проект; от ПИ с идентификатор 63238.2.12 се образуват УПИ 2.38-жил. застр., УПИ 2.39-жил. застр. с уширение за път и улица тупик, съгласно червените и сини линии, и означения на приложения проект и трасировъчен план; от ПИ с идентификатор 63238.2.37 се образуват следните УПИ: УПИ 2.41- жил. застр., УПИ 2.42-жил. застр., УПИ 2.43-жил. застр., УПИ 2.44-жил. застр., УПИ 2.45-жил. застр. и улица тупик, като съгласно червените и сини линии, и означения на приложения проект и трасировъчен план; определя свободно, ниско застрояване с Н до 10 м. в ограничителната зона, означена с червена пунктир линия на застрояване; определя зона "Жм", с устройствени показатели: Пзастр. - до 60%; Кинт - 1,2; П озеленяване - мин. 40%. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК. Излага съображения, че актът е постановен без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като са спазени изискванията на чл. 128 – 131 ЗУТ, включително проектът за ПУП е приет от експертния съвет по устройство на територията (ЕСУТ) и заповедта за одобряването му е надлежно съобщена на заинтересованите лица. Приема, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалноправните разпоредби, при спазване на правилата и нормативите, както и на техническите изисквания на ЗУТ и съответните наредби. Обосновава извод, че процесният ПУП – ПРЗ по никакъв начин не засяга имота на жалбоподателя, като достъпът до него остава непроменен, доколкото същият представлява земеделски имот, възстановен в реални граници, който по картата на възстановената собственост (КВС) и по кадастралната карта и кадастралните регистри ( КККР) на [населено място] е без достъп до път. Излага съображения, че достъпът до имота на Ш. може да се осигури в рамките на отделна административна процедура по чл. 36 от Закона за опазване на селскостопанското имущество. Достига до заключение, че оспореният план отговаря и на целта на закона, доколкото са спазени изискванията на чл. 108, ал. 5 ЗУТ, като предвижданията му са икономично осъществими и дават възможност за целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти и на кварталите. Решението е валидно, допустимо и правилно по следните съображения: Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след обстоен анализ на събраните по делото писмени доказателства, вкл. и заключението на съдебно-техническата експертиза (СТЕ). Подробно са обсъдени възраженията и доводите на страните. Фактическите констатации се подкрепят от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Настоящият състав споделя извода, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 129, ал. 2 ЗУТ и в предвидената от закона форма при съответствие на текстовата и графична част, поради което е налице валиден административен акт. Правилно първоинстанционният съд приема, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е предвидената в ЗУТ процедура за одобряване на ПУП, както и редът за промяна предназначението на земеделска земя, предвиден в Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ). За имотите, предмет на процесния ПУП – ПРЗ, са утвърдени площадки по реда на чл. 22, ал. 1 ЗОЗЗ. С решение № 29 по протокол № 6/26.01.2024 г. на Общински съвет Куклен във връзка с докладна записка на кмета на община Куклен вх. № ДЗ-4/16.01.2024 г. и на основание чл. 124а, ал. 1 и ал. 5 ЗУТ и чл. 24, ал. 1 ЗОЗЗ е разрешено изработването на ПУП – ПРЗ и ПП. Представеният проект е разгледан и приет от ЕСУТ с протокол от 21.01.2025 г. Оспорената заповед, с която е одобрен оспорения ПУП – ПРЗ, е съобщена на заинтересованите страни, включително на жалбоподателя. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че първоинстанционният съд не се съобразява с направения в определение № 12394 от 03.12.2025 г. по адм. дело № 10966/2025 г. на Върховния административен съд извод относно правата на Ш.. С цитирания съдебен акт е разрешен въпросът относно допустимостта на оспорването поради наличието на правен интерес за жалбоподателя да оспори процесната заповед в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, а именно – в качеството му собственик на ПИ с идентификатор 63238.2.25, съседен на ПИ с идентификатор 63238.2.37, който е предмет на процесния ПУП – ПРЗ и чието предназначение се променя за „жилищно застрояване“. В рамките на адм. дело № 10966/2025 г. на Върховния административен съд спорът не се разглежда по същество и противно на твърденията на касационния жалбоподател в постановеното определение липсват изводи относно необходимостта проектът на ПУП – ПРЗ да се допълни с път за преминаване до имотите на всички заинтересовани страни. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Предмет на одобрения ПУП – ПРЗ са ПИ с идентификатори 63238.2.11, 63238.2.12 и 63238.2.37, собственост на заявителите в административното производство, от които се образуват няколко УПИ, както и се отнемат площи за оформяне обслужващата ги улица. Съгласно приетото по делото заключение на СТЕ имотът на касатора не се засяга по никакъв начин от одобрения с оспорената заповед ПУП – ПРЗ. Процесната разработка не предвижда промяна на границите му, неговото предназначение или строителен статут, нито въвежда промени по отношение на достъпа до него. ПИ с идентификатор 63238.2.25 е разположен извън очертанията на урбанизираната територия, в земеделски земи в землището на [населено място], местност [местност], с начин на трайно ползване – друг вид нива. Противно на наведените от касатора доводи, при одобряване на ПУП – ПРЗ не се изисква осигуряване на транспортен достъп до имоти, които са извън предмета на разработката. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото ответниците в настоящото производство имат право на разноски. С оглед своевременно заявеното искане на кмета на община Куклен за присъждането им, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати такива на община Куклен в размер на 153 евро за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Въпреки заявеното от процесуалния представител на З. И. К. и А. М. Л. искане за присъждане на разноски за настоящото производство, такива не се дължат поради липсата представени доказателства за тяхното извършване. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,