Решение № 2457 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5060/2018 г.

Решение № 2457 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5060/2018 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/, чрез пълномощник адвокат Генчева срещу решение № 502 от 08.03.2018 г., постановено по адм. дело № 2967/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена негова заповед № ОСОС-63/09.10.2017 г., с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 Закон за държавния служител/ЗДСл/ е прекратено служебното правоотношение с Т. Севова. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира присъждане на разноски. Ответникът-Т. Севова в писмен отговор, депозиран от процесуален представител адв. Тачев, намира касационната жалба за неоснователна. Също претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд- Пловдив е образувано по жалба на Т. Севова срещу заповед № ОСОС-63/09.10.2017 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. е прекратено служебното й правоотношение за длъжността - началник отдел "Анализ на риска", при ОДБХ-Пловдив, считано от 10.10.2017 г. - поради съкращаване на длъжността. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в съответствие с разпоредбата на чл. 108 от ЗДСл, в предвидената от закона форма, но без да са спазени материалноправните разпоредби и административно производствените правила. В подкрепа на изводите си е изложил мотиви, че Савова формално е възстановена на длъжност която не е заемала, поради което оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение от тази длъжност е незаконосъобразно и съдът отменил заповедта. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото. Инстанцията по същество е обсъдила всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят напълно от доказателствата по делото. Спрямо установените и релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон, като изводът му за наличие на отменително основание по отношение на обжалваната заповед е законосъобразен. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост. Страните не спорят по фактите, но извеждат различни правни изводи, спрямо тях. Анализът на фактическата обстановка приета от първоинстанционния съд предопределя и правилността на изводите му. Констатирано е, че със заповед № ОСПД-106/22.05.2015 г., жалбоподателката Севова е преназначена от длъжност началник отдел "Анализ на риска" - на длъжност началник отдел "Контрол на храните" към ОДБХ-Пловдив. С последвала заповед № ОСПД-53/25.05.2015 г. тази за преназначаване е отменена, считано от 25.05.2015 година. Въз основа на проведен съдебен контрол, с влязло в сила решение/подробно описани дела и постановени по тях съдебни актове/ отменителната заповед/№ ОСПД-53/25.05.2015 г./ е прогласена за нищожна. Изводът на съда е - последица от съдебния акт е, че заповедта за отмяна на преназначаването никога не е пораждала правни последици. По нататък се сочи, че със заповед № ОСОС -140/01.06.2015 г. е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката за длъжността началник отдел "Анализ на риска"; заповедта е оспорена по съдебен ред и с влезли в сила решение е отменена като незаконосъобразна. В изпълнение на съдебно решение и постъпило заявление от Севова, последната е възстановена на длъжност началник отдел "Анализ на риска" със Заповед № ВР-20/09.10.2017 година. На същата дата и в същия час е връчена и оспорената заповед, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката. При тези факти, правилен и законосъобразен се явява извода на Административен съд-Пловдив, че с процесната заповед е прекратено служебно правоотношение, което реално не е заемала. Прогласяване нищожността на сочената заповед за преназначаване от длъжност началник отдел "Контрол на храните" на длъжност началник отдел "Анализ на риска" има за последица на заличаване на факта за преназначаване и се счита, че лицето е в служебно правоотношение на длъжността началник отдел "Контрол на храните". На тази именно длъжност Севова, сочейки съдебните решения, е пожелала да бъде възстановена, но вместо това едностранно органа по назначаване възстановява Севова на длъжността, преназначаването на което е прогласено за нищожно, а именно на длъжността началник отдел "Анализ на риска". На тази плоскост обоснован е извода на първоинстанционния съд, че Севова е освободена от длъжност, която не е заемала, поради което правото на органа да прекрати служебното правоотношение на жалбоподателката, е упражнено незаконосъобразно. При този изход на делото основателно е искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение, поради което ответника следва да се осъди да заплати на министерството сумата 600 лева. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба отменителни основания решението като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,