Решение № 14490 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 903/2014 г.

Решение № 14490 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 903/2014 г., VIII о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Металик" АД, с ЕИК 833067427, срещу Решение № 2864/12.11.2013 г., постановено по адм. дело № 1737/2013 г. по описа на Административен съд - Варна (АСВ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение към ЕАД 11BG002002H0060599 от 17.07.2012 г., издадено от началника на Митнически пункт (МП) Варна Запад. В касационната жалба се твърди неправилност и необоснованост на съдебното решение, предмет на контрол - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че неправилно съставът на АСВ е прел неприложимост на разпоредбите за последващия контрол, нарушил е чл. 205 от Закона за митниците (ЗМ) и не е кредитирал допуснати и събрани в хода на първоинстанционното производство доказателства. Неправилна и в противоречие със събраните доказателства е и констатацията на съда за представени едва в хода на проверката анализни сертификати за химическия състав на тръбите. По подробно изложени съображения в жалбата и допълнително представена молба, които в по - голямата си част се свеждат до такива срещу решението на митническия орган, се моли отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяната на оспорения пред АСВ административен акт. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение и сторените разноски за държавна такса. Ответникът по касационната жалба - началникът на МП Варна запад изразява становище за нейната неоснователност в депозирано по делото писмено становище, подадено от упълномощен юрисконсулт. Моли присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Установено е от първоинстанционния съд, че на 17.07.2012 г. в МП Варна Запад "Металик" АД подава спорното ЕАД с № 11BG002002Н0060599. Като износител е посочено китайското дружество "Тянджин норд-пайп трейд Ко" ЛТД. При подаване на ЕАД са приложени фактура, опаковъчен лист и коносамент. След приключване на митническите формалности, митническите органи издават разрешение за вдигане на стоката. След извършената проверка е прието от административния орган, че описаната стока следва да бъде класирана с допълнителен код А999, като се дължи антидъмпингово мито от 39,2 %. Предвид това с административното решение са извършени корекции на тарифния код и дължимите митни сборове - мито и ДДС. За да отхвърли жалбата, съставът на АСВ е счел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, по предвидения от закона ред и не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Отговорил е на наведените доводи за нищожност на акта, като е посочил, че компетентен митнически орган за определяне на дължимите за вноса митни сборове е органът, пред когото стоката е декларирана - за декларирана пред МП Варна Запад такава, компетентен да издаде решение е орган от този МП. В този смисъл седалището и адресът на управление на дружеството са ирелевантни. На следващо място, съдът е взел становище за неоснователност на доводите на "Металик" АД за допуснати процесуални нарушения, доколкото решението е издадено по повод осъществен контрол на декларирането по смисъла на чл. 78 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 и чл. 84 ЗМ, по отношение на който липсват нормативно разписани процесуални правила. Неоснователни според съда са и доводите за допуснато нарушение на чл. 205 ЗМ, тъй като в първоначално представените документи липсват каквито и да било данни за химическия състав на стоката, който е от съществено значение за правилното й тарифно класиране - едва в хода на проверката са представени анализни сертификати за химическия състав на тръбите, издаден от контрагента на жалбоподателя. Предвид това съдът е направил извод, че след запознаването с тези документи митническият орган е бил в състояние да определи тарифния код на стоката. Като е съобразил, че в хода на съдебното производство на са представени нови доказателства и не е ангажирана съдебна експертиза, съдът е направил извод, че митническите органи правилно са класирали стоката с произход от Китайската народна република (КНР) по посочения в решението код по ТАРИК. Съдът е взел становище за неоснователност на релевираните доводи за допуснато в хода на административното производство нарушение от административния орган, изразяващо се в липсата на установяване на производителя на стоката. Посочил е, че вносителят следва да представи всички факти от значение за определяне на правилния тарифен код при внасянето на стоки на територията на ЕС и тежестта да докаже кой е производител на стоката, предмет на вноса, е за дружеството, включително на фазата на съдебното производство, за което са му дадени указания. От представените преводи на фактурите и договорите за покупката на безшевните тръби, предмет на процесния ЕАД, съдът е установил, че продавач е дружеството "Tianjin North-pipe Trade" Co, който я е закупил от "Tianjin Steel Pipe Group" - дружества, които не са вписани в Приложението към Регламент № 926/2009 г. Предвид това съдът е приел за недоказано твърдението на "Металик" АД за включването на доставчика му в обединение, вписано в приложението, нито за промяна на името на вписаното в приложението дружество "Tianjin Pipe (Group) Corporation" на "Tianjin North-pipe Trade" Co. Като е съобразил така изложеното и е отхвърлил основателността на твърденията за допуснати нарушения поради несъобразяване с определения от МИЕТ тарифен код на стоката, съставът на АСВ е направил извод за правилно извършено класиране с оспорения административен акт. В заключение е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Неоснователно е касационното оплакване относно преценката на състава на АСВ досежно компетентността на органа, издал оспореното административно решение. Първоинстанционният съд е дал обоснован отговор на това възражение, който се споделя от настоящия съд. В процесния случай е извършена повторна проверка на декларацията на основание чл. 78 от Регламент (ЕИО) 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността, както правилно е приел и съда. В този смисъл неоснователно е позоваването, което прави касатора на процедурата за последващия контрол по чл. 84а и сл. ЗМ. В приложението към Регламент № 926/2009 г. на Съвета за налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временното мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана с произход от КНР, се съдържа Списък на оказалите съдействие производители, посочени в чл. 1, § 2 под допълнителен код по ТАРИК A950. В този списък фигурира дружество Tianjin Pipe (Group) Corporation (TPCO). На база приобщените по делото доказателства, ведно с превод на български език, обосновано първоинстанционният съд е приел, че по делото не е установено и доказано, че производителят на процесните тръби фигурира в списъка по приложението на Регламент № 926/2009 г. на дружествата-производители, оказващи съдействие по цитирания регламент, въпреки дадените на "Металик" АД указания в тази насока, след правилно разпределение на доказателствената тежест от съда. Представените документи за наблюдение, издадени от Министерството на икономиката енергетиката и туризма също не установяват това. Съдът е дал обоснован отговор на това възражение, поддържано и в първоинстанционната жалба, като правилно е приел, че издадените документи, включващи и тарифно класиране, издадени от некомпетентен орган не обвързват нито митническата администрация, нито съда. Съдът не е допуснал твърдяното нарушение по чл. 205 ЗМ. Както се посочи в тежест на касатора е било да докаже кой е производителят на внесените от него тръби, за да се ползва от по-благоприятно тарифиране на стоките съобразно изискванията на посочения регламент. Тъй като касаторът не е представил доказателства за установяване на така дефинираните правнорелевантни факти в хода на съдебното оспорване на процесното административно решение, без значение за крайния изход на спора се явяват оплакванията му във връзка с възприетото от съда досежно момента, в който са представени анализните сертификати за химическия състав на тръбите по спорното ЕАД. Не отговаря на истината твърдението на касатора, че не е запознат със становище, даващо основание за промяна на кода, посочен в ЕАД. Такова му е връчено и в него изрично е вписано, че в съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗМ дружеството е уведомено за мотивите, на които ще се основе решението на митническия орган относно конкретно изброени ЕАД, между които и спорното. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че не са налице релевираните касационни основания, поради което първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора, направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от ответника по касация в депозираното по делото писмено становище не следва да се уважава, тъй като тази страна в касационното производство не е била защитавана от юрисконсулт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,