Решение № 441 от 14.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10346/2020 г.

Решение № 441 от 14.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10346/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "ЕУРО & КОНТ" ЕООД, гр. Разград чрез адв. И. Златев против решение № 45/29.05.2020 г. на Административен съд - Разград, постановено по адм. дело № 240/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-03001718008087-091-001/8.07.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 210/30.09.2019 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Варна. В жалбата са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението. Жалбоподателят твърди, че по делото са събрани многобройни доказателства за осъществяване на спорните доставки на стоки. Счита за неправилен извода на съда, основан на обстоятелства, касаещи предходните доставчици на прекия доставчик "Биотренд Експорт" ЕООД. Твърди, че неправилно са преценени свидетелските показания, дадени в хода на съдебното производство, както и представените от Главна Дирекция "Борба с организираната престъпност" - МВР /ГД "БОП"/ и Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/ документи, тъй като същите съдържат данни, които не отговарят на изисканата информация. Не е съобразено и даденото заключение по съдебно – счетоводната експертиза /ССчЕ/, което безспорно установява осчетоводяване на спорните доставки както при доставчика, така и при получателя на стоките, а също и разплащане по всички процесни фактури. Излагат се подробни съображения за приложение на конкретни решения на Съда на ЕС. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък. Ответникът – директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Варна, чрез процесуалния си представител гл. юрк. М. Колева оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на "ЕУРО & КОНТ" ЕООД е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 92 660. 00 лева за данъчен период м. 11.2018 г. по пет фактури, издадени от "Биотренд експорт" ЕООД за доставки на пресни гъби, трюфел-черен. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че въз основа на представените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства, включващи товарителници, фактури, издадени във връзка с осъществения транспорт и приемо – предавателни протоколи, не може да се направи безспорен извод, че отразените в процесните фактури количества трюфел са били реално доставени, тъй като данните за транспорта на стоките, посочен в тези документи се опровергават от представената по делото информация от ГД "БОП" и АПИ за движението на МПС "Мерцедес Спринтер" с рег. [рег. номер на МПС], собственост на превозвача ЕТ "Билкотранс – В. Петров". Според товарителниците превозът е извършен на 5.10.2018 г., 10.10.2018 г., 14.10.2018 г., 20.10.2018 г. и 29.10.2018 г., но според данните от различни контролни точки (СОП) за трафика по републиканската пътна мрежа МПС с рег. [рег. номер на МПС] е регистрирано в близост до гр. София, гр. Перник и гр. Своге, но не и в района на гр. Разград. В хода на съдебното производство истинността на представената от ГД "БОП" справка е оспорена по реда на чл. 193 от ГПК. С цел проверка на твърдените от разпитаните свидетели обстоятелства е изискана повторна справка от ГДБОП. В нея е посочено, че проверяваното МПС не е засечено от действащите контролни точки по посочения маршрут, като при проверка на две от контролните точки е установено, че същите функционират. В този смисъл е и постъпилата информация от АПИ, видно от Писмо изх. № 11-00-233/23.03.2020 г. и приложената към него справка. Според агенцията МПС с рег. [рег. номер на МПС] не е засичано от камерите, поставени по посочения маршрут за периода от 1.10.2018 г. до 31.10.2018 г., като органът сочи, че монтираните трафик-броячи разполагат с техническа възможност за разпознаване на номерата на МПС и през тъмната част на денонощието, като същите са били изправни и са функционирали. Във връзка с горното, съдът е приел, че показанията на свидетелите не следва да се кредитират, тъй като са изцяло в противоречие с официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, издадени от оправомощено длъжностно лице, в кръга на неговата служба и по предвидения в закона ред и форма. От така установените факти, е обоснован извод, че не се установява реалността на доставките, тъй като на процесните дати не е извършен превоз с посоченото МПС, по заявения от свидетелите маршрут до гр. Разград и не се доказва процесната стока да е транспортирана и предадена. Поради недоказаност на доставките – като прехвърляне право на собственост върху стоки, чрез предаването им, съдът е приел, че отказът на правото на данъчен кредит в процесния период м. 11.2018 г. е законосъобразен. Решението е правилно постановено. Осъществяване на доставката е основна предпоставка за настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС, изискуемост на данъка по чл. 25, ал. 6, т. 1 ЗДДС и възникване на правото на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС. При доставки на стоки, каквито са и спорните доставки, данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост върху стоките по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Нормата от националния закон се тълкува и прилага с оглед легалната дефиниция на това понятие по чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО. Според практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО понятието "доставка на стоки" не се отнася до прехвърлянето на право на собственост в предвидените от националното право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. Поради това основна предпоставка, която подлежи на доказване в процеса е действителното осъществяване на доставките на стоки. Доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК е на задълженото лице, което претендира правото на приспадане. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че отказът на правото на данъчен кредит е основан на факти от предходните доставки, свързани с произхода на стоката и разполагал ли е доставчикът със стока от вида и количеството на фактурираната, което е в противоречие с практиката на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 167 и чл. 168 от Директива 2006/112. В случая правото на приспадане е отказано, поради недоказване на елемент от фактическия състав по доставяне на стоките, предмет на спорните фактури, а именно транспортирането им от Братаница до базата на ревизираното дружество в Разград. Това обстоятелство е релевантно, с оглед твърденията на страните по пряката доставка за начина, по който е доставена стоката – чрез превоз от ЕТ "Билкотранс – В. Петров" с МПС "Мерцедес Спринтер" с рег. [рег. номер на МПС]. Правилно съдът не е кредитирал представените по делото частни документи – приемо – предавателни протоколи и товарителници, подписани от доставчика "Биотренд експорт" ЕООД, получателя "ЕУРО & КОНТ" ЕООД и превозвача ЕТ "Билкотранс – В. Петров" за предаване и получаване на стоките и свидетелските показания за извършен превоз по маршрут с. Братаница – Петолъчката – гр. Търговище ( през Контленски проход) – гр. Разград, тъй като са в противоречие с обективните данни, установени органите на АПИ за движението на МПС с рег. [рег. номер на МПС] в други населени места през м. 10. 2018 г., на датите, на които се твърди, че е извършен превоза. Видно от предоставената информация, преброителните пунктове, разположени по републиканската пътна мрежа разполагат с техническа възможност за разпознаване на номера на МПС през тъмната част на денонощието, когато се твърди, че е осъществен транспортът и за процесните дати по описания по-горе маршрут трафик - броячите са функционирали. Представените в хода на ревизията документи, съпътстващи процесните фактури и доказващи обстоятелства относно наличността на стоките при доставчика, в това число протоколи за добив на гъби за процесния период и приемо – предавателни протоколи с получател "Биотренд експорт" ЕООД, товарителници и пътни листове, издадени от предходните доставчици, не оборват достигнатия от органите по приходите и съда извод за липса на реалност на доставките. От съдебно – счетоводната експертиза е установен отчетен приход от продажби от ревизираното дружество, но по делото не са установени конкретни данни за последващи доставки със стоката, предмет на спорните фактури. Експертът е посочил, че в счетоводството на получателя текущото аналитично отчитане е водено в нарушение на счетоводното законодателство, поради което и правилата на СС № 2 "Отчитане на стоково – материалните запаси", не могат да се приложат. Неоснователно се сочи в касационната жалба, че правото на данъчен кредит на предходните доставчици "Деза - Лукс" ЕООД и "Родопи Фунги Комерс" ЕООД е признато от приходните органи. Видно от приложените по делото доказателства, в това число издадените ревизионни актове и ревизионни доклади във връзка с извършените ревизии на горепосочените дружества, се установява, че за процесния период ревизиращите отказват изцяло упражненото от "Деза - Лукс" ЕООД право на данъчен кредит, а относно "Родопи Фунги Комерс" ЕООД е установено неоснователно начисляване на ДДС, като на основание чл. 85 ЗДДС са приели същия за дължим. Плащането по доставката не е сред предпоставките в чл. 68, респ. чл. 69 ЗДДС за признаване на правото на приспадане. Основното възражение в касационната жалба, че събраните по делото доказателства удостоверяват действителното осъществяване на доставките, по които ревизираното лице претендира правото на данъчен кредит, не се подкрепя от събраните доказателства. По тези съображения, решението, с което жалбата на "ЕУРО & КОНТ" ЕООД е отхвърлена, следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски се дължат на ответника по касация в размер на 3 309. 80 лева на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК за осъществена защита от юрисконсулт пред настоящата инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,