Решение № 1892 от 21.2.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл.216 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) във връзка с чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на АБ-Ханделс ЕООД със седалище и адрес на управление в град Долна баня, област София против решение 1021 от 15.12.2022 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка вх. КЗК-750/17.11.2022г., с което е оставена без уважение жалбата на дружеството против решение D18639804/04.11.2022 г. на изпълнителния директор на "Мини Марица Изток" ЕАД за определяне на изпълнител в процедура за възлагане на обществена поръчка от типа "публично състезание" с предмет "Доставка на резервни части за хидросъединител". Касационният жалбоподател релевира доводи за неправилност на решението на КЗК поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна. Претендират се и разноски. Ответникът- изпълнителен директор на "Мини Марица Изток" ЕАД- град Раднево, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира и присъждането на разноските за касационната инстанция съобразно представен списък. Ответникът- Седона-ОП със седалище и адрес на управление в град Стара Загора, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, констатира следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване на обжалваното решение на КЗК и в срока, установен в чл. 216, ал. 1 от ЗОП, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производствата пред КЗК е решение D18639804/04.11.2022 г. на изпълнителния директор на "Мини Марица Изток" ЕАД за определяне на изпълнител в процедура за възлагане на обществена поръчка от типа "публично състезание" с предмет "Доставка на резервни части за хидросъединител", с което класираният на първо място участник- "Седона-ОП" ЕООД, е определен за изпълнител, а участникът "АБ-Ханделс" ЕООД е отстранен от участие на основание чл. 107, т. 3, предложение второ във връзка с чл. 72, ал. 3 от ЗОП. С обжалваното в настоящото производство решение КЗК е оставила без уважение жалбата на АБ-Ханделс против решението на възложителя. За да постанови този резултат, КЗК е приела за неоснователни развитите от дружеството оплаквания срещу преценката на възложителя за неприемане на писмената му обосновка по чл. 72, ал. 1 ЗОП. Според мотивите на обжалваното решение, преценката, направена от помощния орган на възложителя е съобразена с изискванията на закона; действията на комисията са детайлно обективирани в протокола от работата й, посредством излагане на съдържащите се в обосновката факти и обстоятелства, както и направения анализ на същите; изводите на комисията относно неподкрепеността на изложените от страна на жалбоподателя аргументи в писмената обосновка са коректни и изцяло съобразени с указаното в разпоредбата на чл. 72, ал. 3, изр. трето от ЗОП, която дава право на помощния орган в такава хипотеза да не приеме писмената обосновка като недоказана и да предложи участника за отстраняване по реда на чл. 107, ал. 3 от ЗОП. Решението на КЗК е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да налагат неговата отмяна. Оплакванията на касационния жалбоподател, че КЗК е нарушила материалния закон и неправилно е приела, че помощният орган на възложителя е направил детайлна преценка на представената обосновка, са неоснователни. В настоящия случай комисията по чл.103 от ЗОП е установила, че офертата на "АБ-Ханделс" ЕООД, гр. Долна баня е с 20,13 на сто по-благоприятна от средната стойност на предложенията на останалите участници. В съответствие с предвиденото в чл.72, ал.1 от ЗОП, комисията е изискала от този участник писмена обосновка за начина на образуването на направеното предложение. Изложените от КЗК подробни аргументи относно правомощията на комисията при преценката на писмената обосновка, техните ограничения и характера на контрола, който упражнява КЗК по отношение на това решение, се споделят изцяло от съда, поради което не следва да се преповтарят. Няма спор, че съобразно чл.72, ал.3 от ЗОП, в правомощията на оценителната комисия е да предложи за отстраняване офертата на участник, когато в писмената му обосновка за оферираната от него цена или разходи не са обосновани в пълнота и обективност някои от посочените в чл. 72, ал. 2, т. 1- т. 5 ЗОП обстоятелства (икономическите особености на производствения процес, на предоставяните услуги или на строителния метод; избраните технически решения или наличието на изключително благоприятни условия за участника за предоставянето на продуктите или услугите или за изпълнението на строителството; оригиналност на предложеното от участника решение по отношение на строителството, доставките или услугите; спазването на задълженията по чл. 115; възможността участникът да получи държавна помощ). При извършването на преценката доколко предложението е реално, комплексно, целесъобразно и подкрепено с достатъчно доказателства, комисията по чл.103 от ЗОП действа в условията на оперативна самостоятелност. Въпреки това обаче комисията е задължена да мотивира изводите си чрез излагане на определени фактически и правни основания за извършената оценка. Тя следва да посочи и кои от изложените от участника обстоятелства приема за обективни и в коя от хипотезите на чл.72, ал.2 попадат те. Експертната оценка на помощния орган на възложителя подлежи единствено на контрол за законосъобразност, в рамките на който контролния орган следва да прецени дали за нея са изложени мотиви, които са адекватни и относими към обстоятелства, посочени в писмената обосновка и предмета на поръчката, както и дали същите кореспондират с конкретните обстоятелства и изискванията на възложителя, предвидени в документацията за участие. Анализирайки подробните мотиви на помощния орган на възложителя, изложени в съставения протокол 3, КЗК е стигнала до обоснован извод, че преценката на комисията е отразена в подробни мотиви за всяко едно от обстоятелствата, на които жалбоподателят се е позовал в писмената си обосновка. Помощният орган е разгледал всеки един от посочените елементи поотделно и то по начина, по който те са формулирани в обосновката и е изложил относими към съдържанието им съображения защо не ги приема. Направеното в касационната жалба оплакване, че изложените от комисията по чл.103 от ЗОП съображения са в противоречие с принципите, провъзгласени в АПК и ЗОП, не намира подкрепа в доказателствата по делото. Действително чл.43 от АПК допуска определени факти и обстоятелства да бъдат доказани с писмена декларация, но само доколкото специален закон не предвижда доказване по определен начин или с определени средства. В конкретната хипотеза се касае за друго: и помощният орган на възложителя, и КЗК, са отбелязали, че сочените от касационния жалбоподател са общи и неконкретни, поради което не може да се прецени към коя от хипотезите на чл.72, ал.2 се отнасят. Ето защо съдът също намира за обосновани изводите на КЗК, че изложените от помощния орган на възложителя мотиви относно извършената преценка напълно кореспондират на изискванията на закона и са изцяло съобразени с конкретните обстоятелства. Действително от описаното в обосновката по никакъв начин не може да се установи как конкретно влияят върху формираната крайна цена посочените обстоятелства (трайни търговски отношения с възложителя, директен внос, собствено финансиране). След като обстоятелствата са посочени общо и не е конкретизирано по какъв начин те обуславят ценовите параметри на предложението, а към обосновката не са представени каквито и да било доказателства, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.72, ал.3, изр. последно от ЗОП. Предвид изложеното КЗК е направила правилни изводи за законосъобразното отстраняване на участника от процедурата, поради което постановеното от нея решение не страда от посочените в жалбата пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на процесуалния представител на възложителя за заплащане на разноски е основателна и следва да бъде уважена в претендирания размер. Съобразно представения списък и приложените към него вносна бележка и фактура, в касационното производство възложителят е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева. Направеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на възложителя съдът намери за неоснователно като прецени фактическата и правна сложност на спора и обстоятелството, че заплатеното адвокатско възнаграждение надхвърля незначително определения в нормата на чл.8, ал.2, т.5 от Наредба 1/09.07.2004г. на ВАдвС минимален размер. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК във връзка с чл. 216, ал. 6 ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение