Решение № 8331 от 1.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2211/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Виваком България " ЕАД, чрез пълномощник юрисконсулт Р. Радев , срещу решение 25646 от 02.12.2024 г. по адм. дело 9712/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение ППН-01-43/2023 г. от 03.09.2024 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Касационният жалбоподател навежда доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно развити съображения в касационната жалба иска отмяна на решението на АССГ и постановяване на решение по същество, с което се отмени оспореният административен акт. Ответната страна - Комисия за защита на личните данни/КЗЛД/, чрез процесуален представител старши юрисконсулт Асьова, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена, а оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. Ответната страна К. С. Х. не взема становище по касационната жалба. черз адв. Тодоров в представен писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество и с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, тя е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Виваком България " ЕАД срещу решение ППН-01-43/2023 г. от 03.09.2024 г. на КЗЛД, с което на основание чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД е обявена за основателна жалбата на К. С. Х. по отношение на Виваком България ЕАД за неправомерно обработване на личните й данни, поради липсата на условията за допустимост на обработването по чл. 6, § 1 от ОРЗД , като на основание чл. 58, § 2, б. "и", вр. чл. 83, § 5, б. "а" от Регламента на касатора е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 5 000 лева. За да се произнесе по спора, съдът е обсъдил релевантните за спора доказателства, като правилно е изяснил фактическата обстановка по делото. Въз основа на установеното, съдът е намерил, че решението на КЗЛД е законосъобразен административен акт, постановен от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Преценявайки съответствието с материалния закон първоинстанционния съд е отчел, че "Виваком България " ЕАД в качеството му на администратор на лични данни, е обработило неправомерно личните данни на Х. , без нейно знание и съгласие е сключен на 31.12.2018г застрахователен договор. Това неправомерно действие е продължило в дълъг период от време като договорът автоматично е подновяван и за 2020, 2021 и 2022 години . Ежемесечно Х. заплащала застрахователна премия, обозначена и фактурирана в графа корекции, дарения и услуги партньори . Относно размера на наложеното наказание, съдът е споделил доводите на КЗЛД в оспореното решение, че процесното нарушение не е първо за администратора на лични данни, като сумата от 5000 лева съответства на критериите и е съобразено със статута на предприятието. Съдът е отхвърлил като неоснователно възражението на дружеството, че не са спазени сроковете 6 месечен от узнаване на злоупотребата с личните данни и двугодишния срок от извършване на нарушението. Също така касатора твърди, че необосновано първоинстанционния съд не отдава значимост на грешно изписване името на физическото лице в оспореният административен акт, приемайки че се касае за техническа грешка, която не рефлектира върху възприетите факти- конкретното лице , сезирало КЗЛД за неправомерно обработване на личните му данни. При тези факти, съдът е споделил извода на КЗЛД за извършено нарушение от касатора на чл. 6, § 1 ОРЗД. Решението е правилно. Касационният съдебен състав намира за неоснователно наведеното оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението отговаря на изискванията на чл. 172а, ал. 1 за съдържание, както и на ал. 2 тъй като са изложени мотиви, в които са обсъдени становищата на страните, фактите по делото и са обективирани правните изводи на съда. В касационната жалба не е посочено конкретно оплакване по кое възражение или оплакване съдът не е изложил мотиви или кой факт конкретно не е обсъдил. Това твърдение е свързано с несъгласие от страна на касатора с изводите на АССГ, относно правилното възприемане на фактите , довело до неправилно приложение на материалния закон. Настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. При вярна преценка на приетия по делото доказателствен материал, АССГ е достигнал до правилен извод за законосъобразност на атакуваното решение на КЗЛД. Обосновано първоинстанционния съд се е позовал на установената в административното производство и описана в оспореното решение на КЗЛД фактическа обстановка, която в хода на съдебното дирене пред първата инстанция е безспорно установена от представените по делото писмени доказателства. От своя страна дружеството-жалбоподател не е представило доказателства, които да оборят фактическите установявания в рамките на административното производство, включително не е ангажирало нови такива, които да обосноват извод за законосъобразно обработване на личните данни на К. Х.. Възраженията на жалбоподателят Виваком България срещу оспореният административен акт са изцяло идентични пред първоинстанционния съд и в настоящото касационно производство. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на АССГ относно спазване на сроковете за откриване на нарушението и неговото санкциониране. Ирелевантно за разглеждане на настоящият спор е поведението на конкретното длъжностно лице на дружеството и причините същото неправомерно да обработва личните данни на лицето. Въз основа на представените в административното производство доказателства, в оспореното решение, КЗЛД е стигнала до извод, че в качеството си на администратор на лични данни, "Виваком България " ЕАД е обработило личните данни на Х. , при липсата на което и да е от условията за допустимост на обработването им, посочени в чл. 6, § 1 от ОРЗД и при допуснато нарушение на принципите за точност и отчетност по чл. 5, § 1, б. "г" и чл. 5, § 2 от Регламента като е наложила на касатора административно наказание "имуществена санкция" в размер на 5 000 лв. на основание чл. 58, § 2, б. "и" във вр. с чл. 83, § 5 от ОРЗД като тези изводи са споделени и от решаващия съд. Правилен и законосъобразен е изводът на съда, че обработването на личните данни на лицето е неправомерно в нарушение на посочените по - горе разпоредби. Касаторът е администратор на лични данни и доколкото е доказано от фактическа страна действие по обработване на лични данни за целите и със средствата, определени от дружеството в качеството му на администратор на лични данни за което е установено, че е извършено в нарушение на посочените разпоредби от Регламент (ЕС) 2016/679, същото правилно е прието за нарушение, съответно е санкционирано. В проведеното производство пред КЗЛД са събрани и изискани относимите доказателства по наведените в жалбата оплаквания. Не се установява касаторът да е бил лишен от възможността да поиска и представи относимите според него доказателства. Предвид събраните по делото доказателства законосъобразен е извода на КЗЛД, споделен и от първостепенния съд, че администраторът на лични данни "Виваком България" ЕАД е обработвал лични данни на лицето К. С. Х. - субект на данни по см. на чл. 4, § 1 ОРЗД, при нарушаване на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 от администратора на лични данни в хипотезите на събиране, съхранение, употреба и разпространение, неправомерно без да е налице някое от условията за допустимост на обработването им, посочени в чл. 6, § 1 от Регламента, както и в нарушение на принципа за отчетност по чл. 5, § 2 от ОРЗД. Горното обосновава необходимостта надзорния орган да приложи корективните правомощия по чл. 58 § 2, б. "и" ОРЗД, съобразявайки особеностите на конкретния случай, спрямо администратора на лични данни, което в настоящия казус е сторено чрез налагане на имуществена санкция на "Виваком България" ЕАД. С оглед разпоредбата на чл. 83, § 5, б. "а" ОРЗД надзорния орган е спазил гаранциите за пропорционалност, ефективност и възпиране, определяйки размера на имуществената санкция на 5 000 лева при разглеждане на елементите, посочени в чл. 83, § 2, б. "а"-"к" от Регламента, като съображенията на надзорния орган са подробни и са изложени в мотивите на Решение ППН-01-43/2023 г. от 03.09.2024 г. както правилно е приел първоинстанционния съд. Неоснователни са доводите в касационната жалба. Не се установяват допуснати от административния съд съществени процесуални нарушения. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е извършил проверка на законосъобразността на оспорения акт. Решението на съда е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства и след тяхното обсъждане, включително и доводите на страните. Противно на тезата на касатора, обжалвания съдебен акт е мотивиран съобразно релевантните за спора факти при спазване разпоредбата на чл. 172а АПК. По отношение възраженията на касатора в частта, относно вида и размера на наложената санкция, настоящият състав намира, че предвид установените факти по делото и поведението на администратора на лични данни, свързано с елемента, посочен в чл. 83, § 2, б. "в" ОРЗД и липсата на смекчаващи обстоятелства, размера на наложената имуществена санкция от надзорния орган е към възможния минимум. Решението на първата инстанция е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното, настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и с оглед на факта, че ответната страна КЗЛД е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, и заявената претенция и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 24 НЗПП, на този ответник следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение