Решение № 14057 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11234/2015 г.

Решение № 14057 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11234/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. Л. Ж., понастоящем лишен от свобода и изтърпяващ наказанието си в Затвора-гр. В., срещу решение № 1456 от 29.06.2015 г., постановено по адм. д. № 3854/2014 г. по описа на АС-В., с което е отхвърлена изцяло исковата претенция на касатора срещу Министерство на правосъдието за изплащане на обезщетение по ЗОДОВ в размер на 25 000 лв за причинените му неимуществени вреди . Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно, а ВАС, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения иск като осъди Министерство на правосъдието да преустанови дискриминационното си поведение спрямо касатора занапред и да заплати на същия претендираното от него обезщетение за неимуществени вреди в посочения в исковата молба размер, ведно със законната лихва . Наред с касационната жалба и в рамките на настоящото съдебно производство М. Ж. е предявил и частна жалба срещу Определение № 2916/28.08.2015 г. по делото, с което АС-В. в производство по чл. 248 от ГПК е изменил цитираното по-горе съдебно решение в частта му за разноските, като е осъдил М. Ж. да заплати на Министерство на правосъдието съдебни разноски за производството - юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв. Частният жалбоподател твърди неправилност на атакуваното определение и моли същото да бъде отменено изцяло. Редовно призован за съдебно заседание, М. Л. Ж. не се явява и не се представлява. Ответникът, Министерство на правосъдието, редовно призован, се представлява от началник-сектор Л. К., с юридическо образование, която оспорва касационната и частната жалби, а по същество твърди правилност на атакуваните с тях съдебно решение и определение по чл. 248 от ГПК Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. По горните съображения допустима е и частната жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС - В. е отхвърлил иска на М. Ж., лишен от свобода в ОЗ-В., срещу Министерство на правосъдието - гр. С. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв, изразяващи се в претърпени болки и страдания- чувство на унижение, злепоставеност, изтерзаност, безсилие и безпомощност от факта, че под привидно законосъобразен повод - "съображения за сигурност" получаваните от него хранителни пратки - в частност тази от 10.05.2014 г. - поради разрязването й е приведена в състояние, негодно за консумация, в резултат на което ищецът страда от глад, чувство на безсилие и непълноценност. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - В., след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства, е приел, че предявеният иск е изцяло неоснователен. Съдът е приел за безспорно между страните както обстоятелството, че ищецът изтърпява наказание"доживотен затвор" в ОЗ-варна, така и обстоятелството, че при свиждане със сестра му на 10.05.2014 г. същият е получил хранителна пратка - 1 кутия вафли, домати, краставици, кашкавал, 2 бр. шпеков салам, 1 кутия от 12 броя сухи пасти, кебапчета, кюфтета, кашкавалено руле, които при извършената проверка са били разрязани от служители на затворническата администрация и според ищеца са били в състояние, негодно за консумация. След подробен анализ на институтите на пряката и непряката дискриминация по смисъла на Закона за защита от дискриминация /ЗЗД/ и твърденията на ищеца за неблагоприятно третиране при проверка на хранителните му пратки спрямо затворниците в затвора - Софи, съдът е заключил, че в случая се касае не за неблагоприятно третиране по смисъла на чл. 9 от ЗЗД, а за субективно отношение на М. Ж. към условията и правилата в Затвора - В., които същият приема за дискриминационни спрямо него. Д. Ж. устно в хода на съдебното производство е въвел твърдения за неравното му третиране спрямо други затворници в Затвора- В., без да измени иска си в тази насока по съответния ред, административният съд е заключил, че не е бил надлежно сезиран с подобна форма на дискриминация, поради което не е събирал доказателства и не е изложил правни доводи в тази насока. Съдът е приел за неоснователни доводите на ищеца за унищожаване на хранителната му пратка в нарушение на установените правила за проверката на подобни доставки, установени в Правилника за вътрешния ред в затворите и затворническите общежития от закрит тип и е отхвърли иска като изцяло неоснователен поради липса на незаконосъобразни фактически действия, извършени от органите на затворническата администрация. Съдебното решени е правилно като краен резултат, макар и по различни от изложените от административния съд съображения. На първо място - още в първото редовно съдебно заседание по делото ищецът е заявил, че поддържа иска си само относно твърдението за вреди от незаконосъобразни фактически действия на проверилите хранителната му пратка от 10.05.2014 г., но не и относно твърдението, че тези фактически действия съставляват дискриминация спрямо него. Въпреки това уточнение, съдът неоснователно се е концентрирал върху това дали разрязването на храната на 10.05. 2014 г . съставлява или не дискриминационно отношение по ЗЗД. Доколкото обаче, макар и бегло, АС-В. се е произнесъл и по това дали са налице или не незаконосъобразни фактически действия при разрязване на хранителната пратка с цел проверката й, настоящата касационна инстанция намира, че е налице произнасяне и по поддържаната като основание от ищеца в съдебно заседание претенция. Правилен е крайният извод на АС-В. за липса на първата от кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - не се доказва незаконосъобразно фактическо действие от страна на затворническата администрация, изразяващо се в неправомерно разрязване на получената от М. Ж. на 10.05.2014 г. хранителна пратка. Видно от представените по делото Правилник за вътрешния ред в затворите и затворническите общежития от затворен тип /чл. 56 - 59/ и нарочна заповед № 39/05.03.2012 г. на началника на Затвора - В. за засилване контрола от страна на служителите на всички получавани продукти и вещи по време на свиждане, разрязването на хранителната пратка на ищеца не съставлява незаконосъобразно фактическо действие, а такова в изпълнение на подзаконови правни норми, доуточнени с влязъл в сила, задължителен за служителите акт на техния началник. Липсата на която и да било от материалноправните предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ влече след себе си неоснователност на исковата претенция, предявена на това основание. Искът на Живков е неоснователен и на друго, паралелно съществуващо основание, необсъдено от първоинстанционния съд. Претенцията на ищеца е насочена срещу Министерство на правосъдието, а не срещу надлежния ответник, към който се числят длъжностните лица, от чиито фактически действия Живков претендира обезщетение за настъпили вреди. Министерство на правосъдието е било юридическото лице по смисъла на чл. 205 от АПК, към което се числят дежурните служители в който и да било затвор на територията на РБ, до влизане в сила на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ДВ бр. 25 от 03.04.2009 г. - в сила от 01.06.2009 г./. До тази дата е действал Законът за изпълнение на наказанията / отм. ДВ бр. 25 от 03.04.2009 г./, съгласно разпоредбите на който единствено Министерство на правосъдието е юридическото лице, към което се включват всички служители на всяка една затворническа администрация. С влизане в сила на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража / ЗИНЗС/, считано от 01.06.2009 г., прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", която е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище С. и е на бюджетна издръжка. / чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС/. Съгласно ал. 3 от същия законов текст затворите, поправителните домове и областните служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Твърдените от ищеца неимуществена вреди са настъпила в резултат на евентуалното незаконосъобразно действие на длъжностни лица към затворническата администрация на Затвора - В. към 10.05.2014 г. Към тази дата е бил в сила новият ЗИНЗС, съгласно който юридическото лице, към което се числи служителите, от незаконосъобразното действие на които се претендират неимуществените вреди, е не Министерство на правосъдието, а Главна дирекция " Изпълнение на наказанията" към МП. Насочването на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ към ненадлежен ответник / макар и юридическо лице по смисъла на чл. 205 от АПК/ води до неоснователност, а не до недопустимост на исковата претенция. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея решение на АС-В. като правилно следва да бъде оставено в сила. Частната жалба на М. Ж. срещу Определение № 2916/28.08.2015 г. по делото е неоснователна, а атакуваното с нея определение по чл. 248 от ГПК като правилно следва да бъде оставено в сила. Правилно, с оглед изхода от спора и предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК съдът е заключил, че при отхвърляне на иск по ЗОДОВ ищецът дължи на ответника юрисконсултско възнаграждение, ако е представляван от юрисконсулт и присъждането на такова възнаграждение е поискано своевременно. Правилно административният съд е определил и размера на дължимото възнаграждение, позовавайки се на разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 3 във вр. с § 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо Върховният административен съд и чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение