Решение № 8123 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2019/2010 г.
ВАСVI отделение17.06.2010 г.докладчик Милка Панчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 92 от 01.12.2009 г., постановено по адм. д. № 1183/2009 г. по описа на Административен съд София-град В ЧАСТТА, в която е отхвърлил жалбата на "Зином"АД срещу ревизионен акт № 804121/13.10.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София-град. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8123 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2019/2010 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 92 от 01.12.2009 г., постановено по адм. д. № 1183/2009 г. Административен съд София-град е обявил за нищожен по жалба на "Зином" АД ревизионен акт № 804121/13.10.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София-град в частта, с която на редове от 1 до 30 включително са установени задължения за вноски за ДОО, ЗО, ДЗПО - главници и лихви върху съответните суми за периода от м. 01.2002 г. до месец 22.2002 г. Отменил е същият ревизионен акт в частта, относно редове: 69, 71, 77, 79, 83, 359 задължения за вноски за здравно осигуряване и за задължително допълнително пенсионно осигуряване. Отхвърлил е оспорването в останалата обжалвана част. Осъдил е дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП да заплати в полза на "Зином" АД гр. София сумата 530 лв. разноски по делото, а "Зином" АД гр. София е осъдено да заплати на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП сумата 2 994 лв. юрисконсултско възнаграждение. Срещу това решение е подадена касационна жалба "Зином" АД гр. София в отхвърлителната част на решението относно сумата 5728,75 лв. и присъдения размер на юрисконсултско възнаграждение. Моли решението да отменено във визираната част. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от адв. Барбалова, която поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-София при ЦУ на НАП, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок от надлежна страна и допустима, по същество за неоснователна, а обжалваното решение за правилно. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваната част от решението и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е положил усилия за изясняване на спора от фактическа страна, обсъдил доказателствата, становищата на страните в тяхната цялост и заключението на назначеното по спора вещо лице. Направеното възражение в касационната жалба, че задълженията по партиди и фондове са завишени спрямо представената рекапитулация на Работна заплата с 5 914, 24 лв. е развито и пред Административен съд София-град. Вещото лице в своето заключение е отразило данните от извършената проверка и счита, че тази сума е частично доначислена от органите по приходите и не е включена в главницата на задължението. Съдът е приел тази неоспорена констатация и развил мотивите на своето решение, отхвърляйки претенцията на дружеството. Позовал се е също на представената справка за дължимите вноски за периода м. 02.2003 г. - 31.07.2007 г., при която вещото лице е установило, че дружеството е декларирало различени, в повечето случаи по-малки размери съгласно подадени справки в НАП, като липсва информация на какво се дължат различията между ведомостите за заплати, декларираните задължения и внесените суми. Пред настоящата инстанция не се представят доказателства, оборващи този извод на съда и на вещото лице. Твърдението в касационната жалба, че всъщност грешката не е в ущърб на ответника, тъй като сумите по декларации са по-ниски от платените в последствие суми по ведомост, е голословно и не се подкрепя от писмените доказателства по спора. При определяне на юристконсулското възнаграждение, съдът е съобразил разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,като е постановил изплащане на юрисконсултско възнаграждение върху цялостно отхвърлената част от процесния ревизионен акт, поради което същата не е завишена. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението в обжалваната част, същото е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,