Решение № 3744 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14651/2018 г.

Решение № 3744 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14651/2018 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на А. Х., [гражданство] против решение № 6185 от 26.10.2018 г., постановено по адм. дело № 5223 по описа за 2018 г. на Административен съд С. град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 1147 от 24.04.2018 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с която му е било отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на Закона за убежището и бежанците на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. с чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Твърди, че така постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалноправни разпоредби, необоснованост и е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи и иска отмяна на решението на административния съд със законните последици. Ответникът по касационната жалба - Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и счита, че решението на съда е правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жлба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид доводите в касационната жалба, мотивите на обжалваното решение, данните по делото и разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на първоинстанционен контрол пред администратвния съд е било решение № 1147 от 24.04.2018 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с която му е било отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на Закона за убежището и бежанците на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. с чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците. За да отхвърли жалбата, съдът е изложил подробни мотиви и е установил фактите от бежанската история на жалбоподателя, констатирал е, че като спортист жалбоподателя е напуснал Египет легално с българска виза с престой в Истанбул. Пристигнал е легално в България с група спортисти. Изложил е твърдения само за участие в стачки като някакъв вид политическа дейност. Съдът е направил фактическите изводи, че не са представени и събрани данни за наличието на визираните в закона основания за уважаване на искане за предоставяне статут на бежанец. Бежанската история е с общи мотиви, без конкретно визирани обстоятелства. Прието е, че фактите от конкретната бежанска история на лицето не могат да подкрепят наличието на предпоставки за лична заплаха към искащия закрила. Така съдът е направил правните изводи, че не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. Решението е правилно. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, налице е обоснованост и е постановено в съответствие с материалния закон. Не е налице информация от личната бежанска история на лицето относно обстоятелства, налагащи извода за наличие на заплаха и преследване поради етническа, религиозна и всякаква друга принадлежност по смисъла на Закона за убежището и бежанците. Както и няма данни за принуда, която е наложила напускането на родната страна поради наличие на реална опасност от тежки посегателства, изтезания или нечовешко отношение, както и поради наличие на други данни за преследване. Правилен е извода, че интервюиращият орган е провел интервю е и осигурил достатъчно възможност на лицето да докаже наличието на бежанска история. Административният орган е разгледал всестранно доводите и данните и е постановил адекватно решение спрямо тях. Страхът от преследване и опастност следва да е съвсем конкретен и да има някаква обективна причина за това. В случая такава не се сочи. Поради което и съдът е направил законосъобразни изводи. Оплакванията в касационната жалба са общи, свързани със страната на произход, но липсва каквато и да било конкретика, която би обусловила друг правен извод. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховен административен съд, четвърто отделение