Решение № 1173 от 29.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10892/2009 г.

Решение № 1173 от 29.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10892/2009 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на адв. Чокойски, пълномощник на Стефан Георгиев Стефанов, управител на "Оранжерии Джулюница-Стефанов" ЕООД, срещу Решение № 276/28.05.09 г. по адм. д. № 729/07 г. по описа на Административен съд - Велико Търново с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът "Оранжерии Джулюница" АД /в несъстоятелност/ не е взел становище. Ответникът началник РДНСК - Велико Търново чрез процесуалния си представител, юрк. Николова, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд - Велико Търново е отхвърлил оспорването по жалбата на касатора срещу Заповед № ДК-02-ВТ-14/09.07.07 г. на началника на РДНСК - Велико Търново, с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено премахването на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж " Метална прозирна ограда", изпълнен в землището на с. Джулюница, извън регулация в ПИ 008004 по картата на възстановената собственост на "Оранжерии Джулюница" АД, от "Оранжерии Джулюница-Стефанов" ЕООД, представлявано от управителя Стефан Георгиев Стефанов. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Решението е правилно, постановено е в отсъствие на релевираните с касационната жалба оплаквания за нарушение на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Установяваният в хода на административната преписка относно параметрите на оградата, местоположение и начина на изграждането й не са оборени с ангажираните от оспорващия доказателства. Безспорно по делото е било, че оградата представлява строеж, изграден без изискуемите по чл. 147, ал. 1, т. 7 и ал. 2 ЗУТ разрешение за строеж и конструктивно становище. В мотивите си съдът е обсъдил доказателствата по делото в съвкупност с доводите на страните и обосновано е приел, че строежът е незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Във връзка с основното възражение относно приложимостта на разпоредбата на § 16 ДРЗУТ съдът е допуснал ангажираните от оспорващия експертизи и преценявайки писмените заключения заедно с останалите доказателства /постановление за възлагане, н. акт от 2005 г, акт за държавна собственост, опис-извлечение от счетоводни сметки на "Оранжерии-Джулюница" към 01.07.98 г./, е възприел законосъобразен извод, че строежът не попада в нито една от хипотезите на цитирания законов текст. Претендираната неправилност на решение касаторът обосновава с довод, че строежът е осъществен през 70-те години на ХХ век и в тази връзка сочи, че в нарушение на съдопроизводствените правила искането му допускане на гласни доказателства за установяване на това обстоятелство не било уважено. Оплакването е неоснователно. В нито един от цитираните по-горе писмени документи не се съдържа информация за съществуваща ограда преди възлагането на имота на касатора, от което следва, че такава в терена на оранжериите не е съществувала, още повече, че не е била и необходима. Касационният жалбоподател е съсобственик на ПИ 008004 в идеални части, предвид което твърдението за изградена в имота в миналото ограда не издържа логиката на този факт. Касаторът превратно възприема констатациите на двете съдебнотехнически експертизи, твърдейки че експертите не могат да определят периода на изграждане на оградата, тъй като тя била изградена "преди много години". Действително, вещите лица не са установили годината на изграждане на оградата, но подобно установяване не би и могло да бъде предмет на експертно заключение, защото евентуалното установяване състоянието на материалите би било само индиция, подлежаща на преценка в съвкупност с останалите доказателства по делото. По изложените съображения касационните доводи за неправилност на решението се преценяват като неоснователни. Следва решението като постановено при липса на основания за отмяната му да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на II-ро отделение