Решение № 16405 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3894/2011 г.

Решение № 16405 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3894/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 63/09.02.2011 г., постановено по административно дело № 734/2010 г., Пазарджишкият административен съд е: 1) отхвърлил жалбата на жалбата на Екатерина Ангелова Горанова от гр. Батак против Мотивирано решение № К-5333/09.11.2010 г. на ИД Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пазарджик, с което е оставена без уважение жалбата й против разпореждане № Ра 256/15.07.2010 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при РУСО - Пазарджик; 2) осъдил жалбоподателката да заплати на РУСО - Пазарджик разноски по делото в размер на 150 лв. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Екатерина Ангелова Горанова от гр. Батак (действаща чрез повереника си адв. Колчева). В жалбата и в писмени бележки са наведени доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 от АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на съдебното решение и решаване на делото по същество чрез уважаване на подадената жалба до Административен съд - Пазарджик, а в условията на евентуалност, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира се и присъждане на деловодните разноски. Ответникът по касация - директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пазарджик, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на първоинстанционното решение и неоснователност на касационната жалба, поради което предлага нейното отхвърляне. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Същото съответства с материалния закон, като не страда и от твърдяните от касаторовия повереник пороци, които биха обусловили неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 от АПК. Решаващият съдебен състав правилно е установил фактическата обстановка. Екатерина Ангелова Горанова е поискала със заявление № 12-999-03-00011304/21.05.2008 г. изплащането на парично обезщетение по чл. 53 от КСО, като е декларирала, че детето й Маргарита Димитрова Горанова не е настанено в детско заведение. Въз основа на заявлението и приложените към него удостоверение за раждане и заповед за ползване на отпуск за отглеждане на малко дете и с оглед правото на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, на основание чл. 53 от КСО, на същата е отпуснато такова, считано от 3.04.2008 г. Със същото заявление тя се е задължила и е била уведомена, че в 3-дневен срок от промяна в декларираните обстоятелства следва да представи на работодателя си декларация обр. 12, съгласно чл. 14, ал. 1 от НИИПОПДОО, водеща до спиране на плащането на паричното обезщетение като в случай, че не стори това, следва да възстанови неправомерно полученото обезщетение по нейна вина заедно с дължимата лихва, съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО. Обезщетението е изплащано, респ. получавано надлежно, видно от приетото извлечение от персоналния регистър на НОИ. При извършена проверка по разходите на ДОО в ОДЗ "Катя Ванчева" гр. Батак, възложена със заповед № 246/21.07.2010 г. на директора на РУСО - Пазарджик е констатирано, че детето Маргарита Димитрова Горанова е настанено в детското заведение и фигурира в дневника за присъствие на децата за посочения период март 2009 г. - юни 2009 г. - КП № 167/23-07-2010 г., поради което е налице недобросъвестно получавано парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода от 01.03.2009 г. до 04.06.2009 г. Понеже в РУСО - Пазарджик не е постъпила декларация за промяна в декларираните обстоятелства, на жалбоподателката на основание чл. 114, ал. 1 във връзка с чл. 53, ал. 4 от КСО, е издадено разпореждане № Ра 256/15.07.2010 г. за възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода от 01.03.2009 г. до 04.06.2009 г. Разпореждането е обжалвано от Екатерина Горанова по реда на чл. 117 от КСО, вследствие на което е издадено и обжалваното Мотивирано решение № К-5333 от 09.11.2010 г. на ИД директор на РУСО - Пазарджик, с което жалбата е оставена без уважение. От приетото по делото компетентно изготвено заключение на назначената съдебно-икономическа експертиза е видно, че в регистрите, водени в детското заведение - дневник за посещение и книга, водена от медицинските сестри в ОДЗ "Катя Ванчева" гр. Батак, е отразена реална посещаемост на детето на жалбоподателката през посочения в разпореждането период - от 01.03.2009 г. до 04.06.2009 г. Горното не се опровергава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, въпреки оспорването на Сведения за присъствието на децата в групата за март, април и май 2009 г. С оглед на това обоснован е извода на съда, че административният орган правилно е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателката, че от 01.03.2009 г. до 04.06.2009 г. за детето Маргарита Горанова е взимана само храна от детското заведение, като същото реално не е посещавало ОДЗ "Катя Ванчева" гр. Батак. Пазарджишкият административен съд е приел от правна страна, че обжалваният пред него акт е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, без да са нарушени съществено административно-производствените правила за неговото издаване, при неналичието на противоречие с материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона. В мотивите на проверяваното решение е изложено и, че изискванията за предоставяне на храна от детска кухня са визирани в разпоредбите на чл. 18, ал. 1 и чл. 38 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и здравните изисквания към тях, които разпоредби са приложими към периода на недобросъвестно полученото обезщетение за отглеждане на малко дете. Съгласно посочените разпоредби, детските ясли могат да приготвят храна за обяд на деца от десет месеца до тригодишна възраст, отглеждани в домашна обстановка, при спазване на изискванията на глава III от цитираната наредба. В чл. 38 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г., изрично е посочено, че за да бъде получавана храна от детското заведение следва да бъде подадено писмено заявление, в което е изразено желание за получаване на храна, като въз основа на него следва да бъде издадена абонаментна карта, срещу която се закупуват купони по изготвен месечен график. В този случай заявка за получаване на храна се прави ежедневно чрез заверка на купоните. В хода както на административното, така и на съдебното производство, не са представени писмени доказателства, които да установяват получаването на храна от детското заведение по предвидения в закона ред. От събраните писмени доказателства, а именно официалния документ, воден в ОДЗ "Катя Ванчева" - Батак, който съдържа сведения за децата, които целодневно посещават яслената група: молба за настаняване на детското заведение, в която е изразено желание за настаняване на детето в детското заведение, и приходни квитанции, в които е отразено, че за детето е заплащана такса за посещение на ясла, безспорно се доказва, че детето е било настанено и е посещавало ОДЗ "Катя Ванчева" гр. Батак по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО. В хода на съдебно-административното производство пред Пазарджишкия административен съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства и на заключението на вещото лице по възложената му съдебна експертиза, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения на жалбоподателката и нейния повереник, на които е даден убедителен отрицателен отговор. Правилно са преценени свидетелските показания, като неопровергаващи истинността на оспорените от жалбоподателката документи. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и касаторовите твърдения за необоснованост. Неоснователни са и наведените с касационната жалба доводи, че както в съдебното решение, така и в потвърдените с него административни актове неправилно било прието, че жалбоподателката недобросъвестно е получавала парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода от 01.03.2009 г. до 04.06.2009 г., поради което е постановено и неговото възстановяване. Не може да се кредитира касаторовата теза, че малолетното дете Маргарита Димитрова Горанова не е било настанявано в детско заведение и фигурира в дневника за присъствие на децата за посочения в разпореждането период единствено поради обстоятелството, че в същия период е получавало само храна от детската кухня. Не само, че не са представени такива доказателства, а и вещото лице напълно е потвърдило резултатите от извършената проверка от административния орган. Всички приходни квитанции за процесния период, издадени от ОДЗ "Катя Ванчева" гр. Батак на името на Горанова сочат, че е заплащана само сумата за такса "ясли". За периода не са открити приходни квитанции, издавани по повод получена храна от детската кухня. От приложените по делото регистри, водени в детското заведение - дневник за посещения, е видно, че детето на касаторката реално е посещавало детското заведение за процесния период. За наличието на качеството "настанено в детско заведение" от основно значение е дали детето е било прието от директора на заведението и е постъпило в детското заведение през процесния период и не е изписано от съответното детско заведение - т. е., отнесено към процесния казус, настанено в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО е това дете, което е прието в детската ясла и не е отписано. С чл. 118, ал. 1 от Закона за здравето е предвидено детските ясли да се създават за подпомагане на семейството при отглеждане на деца до тригодишна възраст и за осигуряване на тяхното нормално физическо и психическо развитие. За "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по чл. 19 - чл. 21 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях (обн. ДВ, бр. 103 от 02.12.2008 г.). Настаняването на детето в детско заведение е юридически факт от хипотезиса на чл. 53, ал. 4 от КСО, изключващ правото на обезщетение по ал. 1 за времето на това настаняване. Според посочените разпоредби от Наредба № 26 децата се приемат в детските ясли от директора на яслата, за което родителите представят молба, придружена от документите, изброени в чл. 20, ал. 1. В случая родителите са подали необходимата молба за приемането на детето в детското заведение ОДЗ "Катя Ванчева" - Батак, и тя е била придружена с необходимите документи. Детето е записано в дневника за присъствие на децата през периода март 2009 г. - юни 2009 г., и обстоятелството дали то реално е посещавало детското заведение е ирелевантно, защото с неговото записване в яслата то се счита за настанено в ОДЗ "Катя Ванчева" гр. Батак по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО. Съгласно чл. 53, ал. 4, пр. 3 от КСО, паричното обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. В този смисъл правото на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на Екатерина Горанова се е погасило с настаняването на детето й в детско заведение по силата на чл. 53, ал. 4, предл. 3 от КСО и обезщетението за процесния период е изплатено неправомерно. Предвид горното обоснован се явява извода на Административен съд - Пазарджик, че детето на жалбоподателката през процесния период е било настанено в детско заведение ОДЗ "Катя Ванчева" - гр. Батак, поради което не е било изпълнено едно от условията, предвидени в чл. 53, ал. 4 от КСО, същата да получава парично обезщетение за отглеждане на малко дете и съответно законосъобразно е било наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за този период ведно със законната лихва. Настаняването в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО е юридически факт, изключващ правото на обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО. Без правно значение за посочените норми е дали детето посещава реално детското заведение, дали и за какви периоди отсъства и т. н. В конкретния случай не са ангажирани доказателства, че детето не е настанено по реда на чл. 19 и чл. 20 от Наредба № 26/2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, поради което правилно оспореният административен акт е приет от съда за законосъобразен. След като в хода на производството пред първоинстанционния съд е било безспорно установено от доказателствения материал по делото, че детето на жалбоподателката е било прието да посещава детско заведение, което обстоятелство не е декларирано от Екатерина Горанова, то в съответствие с приложимия материален закон съда е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 53, ал. 4 от КСО. Следователно, щом като детето Маргарита Горанова е настанено в детско заведение (ОДЗ "Катя Ванчева" - гр. Батак), правото на майката Екатерина Горанова да получава парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО е прекратено от датата на настаняването (приемането на детето в ОДЗ и записването му в дневника на детското заведение). Изложеното обуславя извода, че като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, Пазарджишкият административен съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора неоснователна се явява и акцесорната претенция на касаторката да й се присъдят сторените деловодни разноски, а ответникът по касация не е претендирал такива. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 05.08.2011 г. по отношение на лихвите, органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, в сила от 05.08.2011 г., ако условията бъдат изпълнени. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,