Решение № 184 от 4.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1413/2018 г.

Решение № 184 от 4.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1413/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова Производството е по чл. 307 ГПК по молбата на адвокат М.Т. като процесуален представител на П. К. М. от [населено място] за отмяна на решението на Пернишкия районен съд /ПРС/ от 07.ІІІ.2016 г. по гр. д. № 5072/2015 г. Сочи се в молбата, че на 15.ХІ.2017 г. молителят узнал за наложен запор върху пенсията му от частен съдебен изпълнител, като по този начин узнал и за образуваното срещу него изпълнително дело по издаден по ч. гр. д. № 1556/2015 г. изпълнителен лист и че е осъден с атакуваното решение за предявено от ответника парично вземане. Изложени са твърдения, че молителят не е бил надлежно уведомяван за образуваното срещу него дело – не била изпълнена процедурата по чл. 47 ГПК за залепване на уведомление, назначен бил особен представител, който не се явил в първото съдебно заседание без посочване на уважителни причини и осъществил формална защита, съобщение за решението не било връчено на М. и то не било обжалвано. Молителят бил лишен от възможността да участва в процеса и да защити правата си, вкл. и чрез представяне на доказателства. Изложени са и съображения за неправилност на решението по същество и се иска отмяната му, както и присъждане на разноски. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] П. не е заявил становище в настоящото производство. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че молбата за отмяна е допустима, а разгледана по същество – и основателна, съображенията за което са следните: С решението си от 07.ІІІ.2016 г. по гр. д. № 5072/2015 г. ПРС е признал за установено, че П. Кр.М. дължи на [фирма] П. 3098.30 лв., представляващи стойността на ползвана топлоенергия за имот в [населено място], бл. 9 вх. А ап. 13, за периода19.ІІІ.2012 г. – 30.ІV.2014 г., законната лихва от 19.ІІІ.2015 г. до окончателното изплащане, както и 463 лв. мораторна лихва и разноски за заповедното и исковото производства. Препис от исковата молба и приложенията към нея са изпратени за връчване на М. на посочения в нея адрес, но са върнати с отбелязване в съобщението от връчителя на 10.Х.2015 г., че "при посещенията му на 01.ІХ., 15.ІХ. и 30.ІХ. никой не намира, на бележки не се отзовават". С определение от 12.Х.2015 г. първоинстанционният съд е приел, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, но в двуседмичния срок не се е явил в съда, за да получи книжата си, и тъй като адресът, посочен в исковата молба, съвпада с постоянния и настоящия му адреси, е направен извод за наличие на предпоставките по чл. 47, ал. 6 ГПК за назначаването на М. на особен представител, за какъвто е назначен адвокат Р.П.. Адвокат П. е подала отговор на исковата молба и на нея е връчена призовката за проведеното на 09.ІІ.2016 г. открито съдебно заседание, в което тя не е взела участие. За събиране на допълнителни доказателства делото е отложено за 01.ІІІ.2016 г., за която дата е прието, че страните са уведомени и призовки няма да получават. В проведеното на 01.ІІІ.2016 г. открито заседание адвокат П. е участвала и на нея е връчено съобщение с препис от постановеното на 07.ІІІ.2016 г. решение, което не е обжалвано от страните и е влязло в сила. При тези обстоятелства ВКС на РБ намира, че са налице предвидените в чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК предпоставки за исканата отмяна на решението на ПРС по гр. д. № 5072/2015 г. Това е така, тъй като съдът е нарушил правилата, предвидени в чл. 47 ГПК, по призоваването на М.. В преписката по делото липсват доказателства връчителят да е залепил уведомление съобразно разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК с посочване в него, че книжата са оставени в канцеларията на съда и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването. Не е съобразено и че по силата на чл. 47, ал. 5 ГПК съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда – определението от 12.Х.2015 г. за назначаване на особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК е постановено само три дни след удостоверяването от връчителя в съобщението, че не е намерил никого на адреса на ответника по исковата молба. Вследствие нарушаването по посочения начин на правилата по призоваването молителят е бил лишен от възможността да участва в делото. Това обосновава основателност на молбата му за отмяна на влязлото в сила решение и ново разглеждане на делото от друг състав на първоинстанционния съд с произнасяне и по претендираните за настоящото производство разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА на основание чл. 303, ал.1, т.5 пр.1 ГПК решението на Пернишкия районен съд, ГК, VІІ-и състав, № 269/07.ІІІ.2016 г. по гр. д. № 5072/2015 г. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав. Решението не подлежи на обжалване.