Решение № 3807 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2480/2013 г.

Решение № 3807 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2480/2013 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Недко Недев, в качеството му на управител на "Ра Ритон" ЕООД, срещу решение № 2980 от 11.12.2012 г. по адм. дело № 686 по описа за 2012 г. на административния съд - Варна. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 251103277 от 27.10.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 883 от 18.01.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна относно определени задължения за ДДС в размер на 53 868.36 лв. и лихва за забава в размер на 8 197.40 лв. за данъчни периоди от ревизиран период 1.03.2009 г. -31.03.2011 г., както и задължения по ЗКПО за ревизираните отчетни 2009 г. и 2010 г. в размер на 9 052.85 лв. и лихви за забава размер на 2 489.90 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора и присъждане на направените съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Варна не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 251103277 от 27.10.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 883 от 18.01.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна относно определени задължения за ДДС в размер на 53 868.36 лв. и лихва за забава в размер на 8 197.40 лв. за данъчни периоди от ревизиран период 1.03.2009 г. -31.03.2011 г., както и задължения за корпоративен данък по ЗКПО за ревизираните отчетни 2009 г. и 2010 г. в размер на 9 052.85 лв. и лихви за забава в размер на 1 280.87 лв. по повод на фактури, издадени от "Свибул" ЕООД, "Он Груп 1" ЕООД, "Ани Макс 2008" ЕООД, "Джефа Корпорейшън и Ко" ЕООД, "Йосиф Билд" ЕООД и "Смарт Петролиум" ЕООД. В мотивите на обжалваното решение подробно е изложената фактическата обстановка по спора, обсъдени са събраните по делото доказателства и възраженията на дружеството - жалбоподател и е направен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. По повод на първия спорен момент повдигнат от касатора с депозираните писмени бележки в проведеното заседание от 17 септември 2013 г. относно нищожността на процесния ревизионен акт, по което се дължи произнасяне, независимо, че възражението е извън съдържанието и срока за предявяване на касационната жалба, което се налага от естеството му, то същото е неоснователно. Първоинстанционният съд подробно е изброил заповедите за възлагане на ревизията, включително първата от 4.05.2011 г. и последната от 12.08.2011 г., при отчитане промяната относно обхвата й и срока за извършването й. Правилно е приел, че те са издадени от компетентен орган при съобразяване и със заповед № Д-322 от 10.03.2011 г. на директора на ТД на НАП-гр. Варна за изменение на заповед № Д-10 от 3.01.2011 г. относно компетентния орган за възлагане на ревизии, на основание чл. 112 от ДОПК и заповед № Д-321 от 10.03.2011 г. на същия орган за изменение на заповед № Д-9 от 3.01.2011 г. за определяне на компетентни органи по издаване на ревизионен акт по чл. 119 от ДОПК (стр. 1-стр. 20 от т. 1) и заповед № Д-739 от 1.06.2011 г. на директора на ТД на НАП-гр. Варна за изменение на заповед № 322 от 10.03.2011 г. на същия орган за определяне на компетентния орган за възлагане на ревизии, на основание чл. 112 от ДОПК, както и заповед № 740 от 1.06.2011 г. на директора на ТД на НАП-гр. Варна за изменение на заповед № № Д-9 от 3.01.2011 г. за определяне на компетентни органи по издаване на ревизионен акт по чл. 119 от ДОПК (стр. 19-стр. 23 от съдебното досие). Лицето Геновева Койчева Атанасова е длъжностното лице, началник сектор "Ревизии", което е издало процесните заповеди за възлагане на ревизията, като когато е отсъствало, това е осъществено от Иванка Петрова Иванова, съгласно заповед № 308.35 от 7.07.2011 г. за разрешаване на платен отпуск на Геновева Атанасова. Това лице е посочено и като заместващо титуляра в цитираните заповеди на директора на ТД на НАП-гр. Варна. Лицето Геновева Койчева Атанасова е длъжностното лице, началник сектор "Ревизии", което може да определи компетентния орган да издаде ревизионния акт, като заповед № К1103277 от 27.09.2011 г. за определяне на такъв орган е издадена от нея и посоченото в нея лице Силвия Йорданова Ганчева, на длъжност главен инпектор по приходите е издало процесния ревизионен акт. Не е налице и нищожност, както се твърди от касатора, поради факта, че е налице териториална некомпетентност на административния орган, понеже ревизираното дружество е със седалище и адрес за кореспонденция гр. Варна, а ревизионният акт е издаден от длъжностно лице при ИРМ - гр. Търговище. Според него последното се явява компетентно само в пределите на това изнесено работно място (ИРМ). Касаторът се позовава и на съдебна практика, а именно решение № 4470 от 1.04.2013 г. по адм. дело № 14230 по описа за 2012 г. на Върховния административен съд, осмо отделение. Настоящият съдебен състав приема, че не е налице нищожност на ревизионния акт, като не споделя и изложените съображения в цитираното решение на другия съдебен състав на Върховния административен съд. По правилата на чл. 8 от ДОПК компетентна е териториалната дирекция при ТД на НАП - гр. Варна. Както беше посочено по-горе заповедите за възлагане на ревизия са издадени от орган на приходите при ТД на НАП - гр. Варна, ИЧМ - гр. Търговище, като от този орган е издадена и заповедта за определяне на компетентния орган за издаване на ревизионния акт, при отчитане измененията на посочените актове на директора на ТД на НАП-гр. Варна, с които е извършено предоставяне на неговите правомощия на този орган. Ноторно известен факт, е че ИРМ - гр. Търговище е в териториалния обхват на ТД на НАП - гр. Варна, съгласно решение № РМФ - 286 от 19.12.2009 г. на УС на НАП за одобряване на организационно-управленската структура на НАП. Няма предвидено нормативно отграничаване на териториалната компетентност на органа по приходите на база ИРМ. Правомощията за издаване на заповеди за възлагане на ревизии и на заповеди за определяне на компетентен орган по закон се упражняват от директора на ТД на НАП, който на основание чл. 11, ал. 3 от Закона за НАП може да ги предоставя в пълен обем или частично на други органи по приходите по предвидения ред затова, както и по отношение на всички данъчни субекти, обхванати от териториалната компетентност на съответната ТД на НАП. По повод отказаното право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Свибул" ЕООД, "Он Груп 1" ЕООД, "Ани Макс 2008" ЕООД, "Джефа Корпорейшън и Ко" ЕООД, "Йосиф Билд" ЕООД и "Смарт Петролиум" ЕООД. Органът по приходите е отказал правото на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 70, ал. 5 и чл. 9 от ЗДДС, като е приел, че не е установено извършването на доставки на услугата "разпространение на рекламни материали", за които са издадени фактури. По повод счетоводното третиране на фактурите с оглед на изискванията на ЗДДС при доставчиците и при получателя - ревизираното дружество не се спори, както и че между последния като възложител и посочените доставчици като изпълнители има сключени договори с предмет разпространение на рекламни материали. Правото е отказано, като в административното производство е прито, че не са представени доказателства относно действителното извършване на доставките: как е формирана цената на извършените услуги, съответно себестойността на услугата, дали има заведена счетоводна отчетност за извършените разходи от доставчиците, за завеждане на самите рекламни материали, използваните активи за извършване на услугата. Не са ангажирани доказателства относно посочени обекти, какви материали са заведени, начин на отчитането им, кой конкретно е извършвал услугите. Съдът е приел, че в съдебното производство също не са ангажирани доказателства за категорично установяване реалното извършване на доставките. Позовал се е на носенето на доказателствената тежест от жалбоподателя и неустановяване кой и къде е осъществил услугите, по какъв начин, от кога и на кои дати е осъществяване разпространение на материалите, как са транспортирани и дали са раздавани, или са оставяни на постоянни места. Съдът е обсъдил събраните гласни доказателства - разпит на свидетелите, като не ги е кредитирал. Представените приемо-предавателни протоколи според него не се явяват достатъчни, а самото разпространение от управителя/ли на дружеството чрез собствено или наето транспортно средства също не се констатира. Няма представени доказателства за разходи на гориво, в какви обекти са разпространявани, какви са материалите, къде и как са разпространявани. Няма данни за търговска документация, начин на отчитане на материалите, къде са съхранявани и изплащани ли са възнаграждения на лицата, които са ги разпространявали. Това е и първото касационно възражение, което обхваща по-голяма част от съдържанието на касационната жалба относно некредитирането на събраните гласни доказателства. Същото е неоснователно и при липсата на други доказателства, само въз основа на фактурите, договорите към тях, приемо-предавателните протоколи и разпита на свидетелите, изслушаната съдебно-оценителна експертиза за размера на пакетите и възможността за транспортирането им, не може по категоричен начин да се докаже, че доставките конкретно са осъществени от посочените доставчици. Второто възражение е относно неправилната преценка на факта, че на преките доставчици "Свибул" ЕООД, "Он Груп 1" ЕООД и "Йосиф Билд" ЕООД са съставени ревизионни актове. В решение от 31.01.2013 г. на СЕС по дело С - 642/2011 г. и С - 643/2011 г. на СЕС изрично е посочено, че принципите на данъчен неутралитет, на пропорционалност и оправдани правни, очаквания допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на данъчен кредит платен за получена доставка, независимо, че в съставен на издателя на същата фактура ревизионен акт не е направена корекция на декларирания ДДС по съображения, че липсва действително извършена облагаема сделка. В този смисъл са неоснователни възраженията относно неотчитане на факта на съставени ревизионни актове на част от доставчиците, за установяване действителното извършване на доставки. Същите не съдържат констатации в тази насока в частта, в която същите имат качеството на изпълнители по доставките. Другият спорен момент е относно определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък поради преобразуване на финансовия резултат на дружеството в посока увеличение със стойността на осчетоводените разходи за външни услуги по процесните фактури за ревизираните 2009 г. и 2010 г., на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Касационната жалба не съдържа конкретни съображения в тази част на спора. Правилно съдът е приел, че след като не са извършени реално доставките, то и разходите по фактурите не са документално обосновани, нарушен е принципът на документалната обоснованост (чл. 4, ал. 3 от ЗСч), както и изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанските операции. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение