Решение № 8409 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16010/2013 г.

ВАСV отделение19.06.2014 г.докладчик Илияна Дойчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 24 от 16.10.2013 г., постановено по адм. д. № 377/2013 г. по описа на Административен съд гр. Враца. ОСЪЖДА Община Бяла Слатина да заплати на Емилия Захариева Петрова сумата 500 лв. (петстотин лева), представляваща направени по делото разноски в касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 8409 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16010/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Бяла Слатина против решение № 24 от 16.10.2013 г., постановено по адм. д. № 377/2013 г. по описа на Административен съд гр. Враца, с което е отменена заповед № 021/18.06.2013 г. на кмета на Община Бяла Слатина за прекратяване на служебното правоотношение на Емилия Захариева Петрова на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли и претендира присъждане на направените по делото разноски. Касационна жалба е подала и Емилия Захариева Петрова срещу решението в частта му за разноските. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са допустими, а разгледани по същество, са неоснователни като съображенията за това са следните: Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че спрямо Емилия Захариева Петрова не е осъществена материалноправната предпоставка на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за издаване на оспорената заповед. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че до 15.02.2012 г. Емилия Петрова е изпълнявала длъжността началник отдел "Финанси и бюджет" в общинската администрация на Община Бяла Слатина. На 15.02.2012 г. е утвърдено ново длъжностно разписание, по силата на което длъжността е премахната, а с поименното щатно разписание от 01.03.2012 г. се установява, че служителката е изпълнявала длъжността "главен експерт бюджет". За тази длъжност на Петрова е била връчена длъжностната характеристика и за тази длъжност е определено и възнаграждение с изрична заповед от 19.10.2012 г. Установено е, че задълженията, изпълнявани от Емилия Петрова след промяна на щатното разписание в сила от 15.02.2012 г., не са променени. Оспорената заповед е издадена на 18.06.2013 г., т. е. една година и четири месеца след утвърждаване на щатното разписание. При така установената фактическа обстановка изводът на първоинстанционния съд, че спрямо държавната служителка не е осъществен фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Независимо, че длъжността началник отдел "Финанси и бюджет" не фигурира като наименование и нормативно определена позиция в длъжностното разписание, то функциите и задълженията, присъщи на длъжността са продължили да съществуват като е променено само наименованието на длъжността, а именно "главен експерт бюджет". В подкрепа на този извод е и фактът, че Емилия Петрова е изпълнявала служебните си задължения година и четири месеца след промяната в длъжностното разписание. Следователно по отношение на служителката не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение и заповедта е издадена в противоречие с материалноправните изисквания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, които следва да съществуват към момента на издаване на административния акт, а не в предходен момент. Ето защо изводът на Административен съд Враца, че по отношение на жалбоподателката не са осъществени изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и не е налице предвиденото в текста основание за прекратяване на служебното й правоотношение, е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Фактът, че не е издадена изрична заповед за преназначаването на Петрова от длъжността "началник отдел" на длъжността "главен експерт", не обосновава законосъобразност на оспорената заповед, тъй като жалбоподателката е изпълнявала служебните си задължения и е получавала възнаграждение именно за последната длъжност. Събраните по делото доказателства обосновават извода за едностранно изменение на служебното правоотношение от страна на органа по назначаването в нарушение на закона, поради което позоваването на касатора за нарушение, извършено от него не може да аргументира заключение за законосъобразност на оспорената заповед. Касационната жалба на Емилия Захариева Петрова срещу решението в частта му за разноските също е неоснователна. Правилно първоинстанционния съд не е присъдил разноски на жалбоподателката, тъй като видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие в първоинстанционното производство е, че разноските са уговорени, но не е отбелязано същите да са заплатени, т. е. разноски не са направени. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора следва да се осъди Община Бяла Слатина да заплати на Емилия Захариева Петрова направените по делото разноски в размер на 500 лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение, като в договора за правна защита и съдействие изрично е отбелязано, че сумата е заплатена. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 106, ал. 1, т. 2