Решение № 8571 от 26.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1875/2009 г.

Решение № 8571 от 26.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1875/2009 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Огоста" АД - гр. Монтана, чрез изпълнителния директор Михаил Петков, против решение № 487 от 03.01.2008 г. по адм. д. № 36/2007 г. на Великотърновския окръжен съд и постановеното по реда на чл. 175 и чл. 176 от АПК Допълнително Решение от 07.01.2009 г. по същото дело, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството за нищожност, респективно за незаконосъобразност на ДРА № 397 от 05.02.2004 г., издаден от ТДД - гр. Монтана, потвърден с решение № 184 от 21.04.2004 г. на РДД - гр. Велико Търново за определени задължения по ЗДДС и ЗКПО и по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ" - Велико Търново срещу същото решение в частта, с която ДРА е обявен за нищожен. И в двете касационни жалби са изложени доводи за неправилност на решението, в съответната обжалвана част и се иска отмяната му. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ"-В. Търново и за частична основателност на касационната жалба на "Огоста" АД. Изложени са подробни съображения. И двете касационни жалби са процесуално допустими. Разгледана по същество касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ"-В. Търново е неоснователна, а касационната жалба на "Огоста" АД е частично основателна. Производството е за втори път пред настоящата инстанция. С решение № 373/11.01.2007 г. по адм. д. № 3033/2006 г. тричленен състав на Върховния административен съд в производство по реда на чл. 33-40 от Закона за Върховния административен съд (отм.), образувано по касационна жалба на "Огоста" АД, е отменил решението от 17.02.2006 г., постановено по адм. дело № 402 от 2004 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на "Огоста" АД - гр. Монтана, против ДРА № 397 от 05.02.2004 г., издаден от ТДД - гр. Монтана, потвърден с решение № 184 от 21.04.2004 г. на РДД - гр. Велико Търново и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания по тълкуване и прилагане на относими процесуални и материалноправни разпоредби. ВАС е приел, че по отношение на определените данъчни задължения по ЗДДС е основателно възражението за неспазване на разпоредбите на чл. 115 и 116 от ДПК(отм.) при издаване на акта, при наличието на влезли в сила ДАПВ, които се ползват със стабилитет и по отношение на същите данъчни периоди ревизия може да се извърши само при условията и редът за изменение на задължения, установени с влязъл в сила данъчен акт, какъвто е ДАПВ. ВАС е указал, че при новото разглеждане на делото следва съдът да обсъди правилно ли е протекло ревизионното производство и дали процесният ДРА е издаден при спазване на процесуалните норми по издаването му от компетентния данъчен орган, който съгласно разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от ДПК (отм.) е единствено регионалния данъчен директор и да прецени доколко лицето, издало акта за възлагане на данъчната ревизия, за повтарящите се периоди, е имало компетентност за това с оглед разпоредбата на чл. 116 ДПК(отм.), която оправомощава единствено регионалния данъчен директор да възлага нова данъчна ревизия в случаите на наличие на основанията по чл. 115 ДПК(отм.). Издаването на АВДР от некомпетентен орган обуславя некомпетентността на органите, на които е възложено извършването на данъчната ревизия и съответно издаването на ДРА, което от своя страна обуславя нищожност на самия ДРА, но само за съответния повтарящ се период. ВАС е приел за неоснователен доводът на жалбоподателя за цялостна нищожност на ДРА, по съображенията поддържани в касационната жалба и излага мотиви, че на другото поддържано основание актът не е нищожен. По отношение на увеличение на финансовия резултат по ЗКПО с непризнати разходи, за 1999, 2000 и 2001 г. Върховният административен съд е приел, въпреки че не се е стигнало до създаване на данъчни задължения за тези периоди, е налице за касатора правен интерес от обжалването на акта с оглед получения отрицателен финансов резултат и е указал при новото разглеждане на делото съдът да изследва предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 14 ЗКПО(отм.) - в редакцията й към процесните периоди. За да се приеме, че настоящият казус попада в хипотезата на тази правна норма, е необходимо изискваната от закона цел да бъде конкретно и изрично доказана, а не да бъде предполагана. Единствено от значение в случая е това има ли направени разходи за плащания по процесните фактури, има ли съпоставимост между приходи и разходи във връзка с доставките по отделните фактури и дали правилно са осчетоводени тези разходи. ВАС в отменителното си решение е приел, че в настоящия случай точно този въпрос не е изяснен изцяло, въпреки че е допусната съдебно-счетоводна експертиза. Следвало е вещото лице точно и ясно да установи дали разходът е действително извършен и съответно правилно ли е осчетоводен. В този смисъл ВАС е указал, че при новото разглеждане на делото следва да бъдат събрани доказателства в тази насока. При новото разглеждане на делото съдът в съответствие с указанията на ВАС е приел съдебно-счетоводна експертиза с основно и допълнително заключение, която е установила осчетоводяването на фактурите в счетоводството на ДЗЛ, в какъвто смисъл са указанията относно установяване законосъобразността на установените с акта данъчни задължения по ЗКПО. Прието е заключение - основно и допълнително и по начисляване на ДДС от доставчиците във връзка с установените задължения по ЗДДС. Съдът, съобразно с указанията на ВАС е изследвал наличието на влезли в сила ДАПВ № 3595/17.05.2002 г. и ДАПВ № 4206/21.08.2002 г. и е изложил съображения за частична нищожност на обжалвания ДРА относно периодите: м. 03, 04, 05, 06, 07, 08 и 09.2000 г. и м. 11.2001 г., включително с допусната поправка в диспозитива на първоначалното решение. Решението, в частта с която е прогласена нищожността на ДРА по посочените периоди е правилно и следва да се остави в сила, тъй като е съобразено с установената практика на ВАС по тълкуване и прилагане на чл. 115 и чл. 116 от ДПК(отм.) в какъвто смисъл са били задължителните указания на ВАС. Неправилно е решението в частта, с която е разгледан по същество ДРА за данъчните периоди до периода на издадените и влезли в сила ДАПВ. Възприетите от първоинстанционния съд съображения за нищожност на ДРА са относими и към периодите, предхождащи периодите по издадените ДАПВ, като съдът е следвало да съобрази това, че след като с издаден ДАПВ се възстановява ДДС за приключване на съответен данъчен период, с установени задължения и право на възстановяване, следва да се счита, че до този период, данъчно задълженото лице има издаден влязъл в сила акт, който е приравнен на ревизионен акт, тъй като ДАПВ установява наличието на права за възстановяване на ДДС, респективно - установява данъчни задължения за ДДС и в тази връзка следва да се приеме като основателно възражението на дружеството ДЗЛ, че при издаден ДАПВ, който е влязъл в сила, ревизия касаеща данъчни периоди до периодите, включени в ДАПВ следва да се извършва само при наличие на предпоставките по чл. 115 от ДПК(отм.), която да бъде възложена от органа по чл. 116, ал. 2 ДПК(отм.). След като по делото е безспорно установено, че са налице данъчни актове за прихващане или възстановяване, които са влезли в сила, периодите до тези, обхванати с ДАПВ, могат да бъдат ревизирани само при условията на отмяна. С ДАПВ се установяват права, въз основа на установена липса на задължения по ЗДДС, поради което установяването на такива за същите данъчни периоди може да стане с нов ДРА само при наличието на предпоставките по чл. 115 от ДПК(отм.) и при спазване на процедурата по чл. 116 от ДПК(отм.). Процесуалните разпоредби, относими към отмяната на влязъл в сила данъчен акт, какъвто е ДАПВ, изискват издаденият впоследствие ДРА за същите данъчни периоди, да е въз основа на издадена заповед за възлагане на данъчна ревизия от органа по чл. 116, ал. 2 от ДПК(отм.) - регионалният данъчен директор, а не както е в случая от данъчен експерт при ТДД. След като не е спазена материалната компетентност на органа, възложил данъчната ревизия по отношение на данъчни периоди, за които има издадени ДАПВ, включително периодите преди и обхванатите от двата ДАПВ, издаденият ДРА е нищожен и за тези данъчни периоди и следва да бъде прогласен за такъв. Жалбата на дружеството-жалбоподател за нищожност на ДРА, поради наличие на влезли в сила ДАПВ и неспазване на процедурата по издаване на ДРА, при липса на материална компетентност на органа, възложил ревизията, е основателна. По изложените съображения ДРА е нищожен и в частта, касаеща периодите м. 07, 08, 09, 10 и 12.1999 г. ; м. 01, м. 02, м. 10, м. 11 и м. 12.2000 г. ; периодите от м. 01.2001 г. до м. 10.2001 г. ; периодите от 28.01.2002 г. до м. 07.2002 г., включително. Като се е произнесъл по законосъобразността на ДРА, който е нищожен, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени в тази част и вместо него да се постанови друго, с което да се обяви за нищожен ДРА в частта за определените данъчни задължения по ЗДДС(отм.), ведно с лихвите върху същите, от непризнат данъчен кредит за данъчните периоди както следва: за периодите м. 07, м. 08, м. 09, м. 10 и м. 12.1999 г. ; за периодите м. 01, м. 02, м. 10, м. 11 и м. 12.2000 г., за данъчните периоди от м. 01.2001 г. до м. 10.2001 г. и за данъчните периоди от 28.01.2002 г. до м. 07.2002 г., включително. В останалата част жалбата е отхвърлена като неоснователна. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението в тази част и се иска отмяната му и решение по същество, с което да се отмени ДРА. За установените задължения по ЗДДС: Видно от обжалваните решения на първоинстанционния съд, жалбата е отхвърлена в частта за постановен отказ да бъде признато право на данъчен кредит за данъчни периоди от м. 08, м. 09, м. 10. и м. 11.2002 г. и за периодите от м. 01.2003 г. до м. 06.2003 г. по доставчици както следва: За доставчика ЕТ "Кондор-Йото Минкин" по данъчни фактури издадени за периода м. 09.2002 г. : №№ 2704, 2705, 2706, 2707 е отказан данъчен кредит в общ размер на 507, 08 лв. на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС(отм.) с мотиви, че на данъчния адрес не е открит управител или представляващ. Проверката в данъчното досие в ДП Монтана е установила, че данъчните фактури са издадени от този доставчик, отразени са в СД и ДП. Ненамирането му на адреса е установено с протоколи от 16.12.2003 г., които са с дати след дерегистрацията на този данъчен субект. Тази проверка е извършена в нарушение на процедурата по ДПК(отм.), тъй като е след датата на дерегистрация на субекта - 23.06.2003 г. Още повече, че се касае за служебна дерегистрация, при която е задължително да бъде извършена данъчна ревизия на този субект и доколкото същият е отразил фактурите в СД и ДП, ненамирането му на данъчния адрес при предпоставките, при които е била извършена проверката, т. е. след датата на служебната му дерегистрация, не може да бъде основание за отказ на признаване право на данъчен кредит за получателя на доставките по фактурите, издадени от този доставчик. При това, касае се за доставчик, който е данъчно регистриран в същото данъчно подразделение, където е регистриран и ревизирания данъчен субект в ДП-гр. Монтана и органите на данъчна администрация в този град, които са извършили ревизията, имат задължението да установят и задълженията на доставчика по ЗДДС към бюджета, а не използвайки процедурата на отказа да санкционират ДЗЛ, което като получател по доставките има редовно заведено счетоводство, както се установява при ревизията. По изложените съображения обжалвания в тази част ДРА е незаконосъобразен и решението на първоинстанционния съд, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА за отказан данъчен кредит по фактурите издадени от доставчика ЕТ "Кондор-Йото Минкин"-гр. Монтана за период м. 09.2002 г. следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго по същество, с което да се отмени ДРА в тази част. В останалата част актът е нищожен по отношение на доставките на ЕТ"Кондор-Йото Минкин" по изложените по-горе съображения и съдът не изследва предпоставките за законосъобразността на същия в тази част. За доставчика "Електра Дж. Пи." ЕООД по издадени фактури за м. 02. и м. 03.2002 г. актът е нищожен, по изложените по-горе съображения. За доставчика "Ериксон" ЕООД за данъчен период м. 04.2002 г. актът е нищожен, по изложените по-горе съображения. За доставчика "Слави-2002" ЕООД за период м. 05.2002 г. актът е нищожен, по изложените по-горе съображения. За доставчика ЕТ "Симона-Пламен Стратиев" за периода м. 04.2002 г. актът е нищожен, по изложените по-горе съображения. За доставчика кооперация "Авидекс" за периоди м. 06.2002 г. актът е нищожен, по изложените по-горе съображения. За период м. 08.2002 г. по фактура № 183, издадена от кооперация "Авидекс"- София е отказан данъчен кредит в размер на 7 752 лв. Отказът е постановен поради това че представляващият кооперацията не е представил искани от данъчните органи документи от счетоводството на кооперацията. Отказът е на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС. По делото е представен издаден на кооперация "Авидекс" ДРА № 808/17.02.2003 г., който обхваща и периода м. 08.2002 г. Този ДРА е издаден преди процесния, така че ревизиращите органи са могли да установят наличието на исканите документи от този доставчик по реда на насрещната проверка в съответната данъчна служба по регистрацията му, а не да изискват от кооперацията представяне на документи. Основанието за отказ е формално, без да е изпълнено от страна на данъчните органи задължението за обективно и безпристрастно представяне на обстоятелствата от значение за определяне на данъчните задължения на ревизираното ДЗЛ и тези, установени за доставчика му с извършена ревизия и издаден ДРА на същия. Безспорно е установено, че данъчна фактура № 183, издадена от кооперация "Авидекс"- София е отразена в СД и ДП за този данъчен период, с което този доставчик се е задължил към бюджета, този период е ревизиран при него от страна на данъчните органи, които са издали на кооперация "Авидекс" ДРА № 808/17.02.2003 г., включващ и периода, през който е издадена процесната фактура - м. 08.2002 г., поради което отказът да бъде признат данъчен кредит в размер на 7 752 лв. е незаконосъобразен. Решението на първоинстанционния съд в тази част, с която е потвърден отказа е неправилно, следва да бъде отменено и да бъде постановено друго решение по същество, с което да се отмени ДРА № 397 от 05.02.2004 г., издаден от ТДД - гр. Монтана, потвърден с решение № 184 от 21.04.2004 г. на РДД - гр. Велико Търново в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 7 752 лв. и начислените лихви за данъчен период м. 08.2002 г. по фактура № 183 от м. 08.2002 г., издадена от кооперация "Авидекс"- София. Постановен е отказ за признаване на данъчен кредит по данъчни фактури, издадени от доставчика "Балкангруп-М. А." ООД-София за данъчни периоди: за м. 09.02 г. по данъчна фактура № 139 в размер на 12 998 лв. ; за м. 10.2002 г. по данъчна фактура № 142 в размер на 9 931 лв. и за м. 05.2003 г. по данъчни фактури: №№ 1949, 1950, 1951, 1952, 1953 и 1954 в общ размер на 5 972 лв. Основанието за отказ е с мотиви, че доставчика не е открит на данъчен адрес и не може да бъде установено дали дължимия ДДС е начислен съгласно разпоредбите на чл. 55 от ЗДДС(отм.). Видно от датите на извършените проверки на адреса на този доставчик, те са след датата на дерегистрацията на същия и в случая отново се касае за формален подход от страна на данъчния орган. От справката в данъчното досие на този доставчик е установено, че фактурите са отразени в СД и в дневниците за продажби, с което е установено, че същият се е задължил към бюджета с тези суми. При служебна дерегистрация на данъчен субект служебно задължение на данъчния орган е да извърши ревизия на това лице и да установи задълженията му към бюджета, а не да санкционира получателя с отказ да му бъде признато право на данъчен кредит, за който е безспорно установено че е ползвал данъчен кредит по редовно издаде данъчни фактури, отразени в СД и ДП на доставчика. По изложените съображения обжалвания в тази част ДРА е незаконосъобразен и решението на първоинстанционния съд, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА за отказан данъчен кредит по фактурите издадени от доставчика "Балкангруп-М. А." ООД - София за данъчни периоди: за м. 09.02 г. по данъчна фактура № 139 в размер на 12 998 лв.; за м. 10.2002 г. по данъчна фактура № 142 в размер на 9 931 лв. и за м. 05.2003 г. по данъчни фактури:№№ 1949, 1950, 1951, 1952, 1953 и 1954 в общ размер на 5 972 лв. следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго по същество, с което да се отмени ДРА в тази част. За доставчика "ЕН. ПИ. ЕР" ЕООД - гр. Монтана за м. 10 и м. 12.2002 е установено и не е опровергана в хода на обжалването, че няма регистрация по ДДС, поради което и издадените фактури не са данъчни, отговарящи на изискванията на ЗСч и ЗДДС. При така установеното, поради това, че фактурата не е издадена от регистрирано по ДДС лице, за получателя на доставката не възниква право на данъчен кредит. Отказът да бъде признат данъчен кредит по ф - ри № 69 и № 70 за м. 10.2002 г. в общ размер - 607, 40 лв. и по ф) ра № 82 от м. 12.2002 г. в размер на 166, 80 лв. е на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 и т. 6 от ЗДДС(отм.) и е законосъобразен, както правилно е постановил и първоинстанционния съд. За доставчика "Евлоги-59" ЕООД за периоди м. 11 и м. 12.2002 г. са проверени предходни доставчици до краен производител и поради това, че някои от тях не са открити на данъчни адреси, е постановен отказ по фактурите, които този доставчик е издал на ревизирания данъчен субект, както следва: ф) ра № 338 за м. 11.2002 г. с ДДС в размер на 6 422 лв. ; ф) ри № 340 и № 798 от м. 12.2002 г. ДДС в общ размер 9 903 лв. Прекият доставчик е начислил данъка в счетоводството си, което обстоятелство се признава и в ДРА, намерен е на адреса си, води редовно счетоводство, реалността на доставките не е оспорена, поради което отказът по чл. 65, ал. 4, т. 2 и 4 от ЗДДС(отм.) е незаконосъобразен. Решението в тази част, с която е отхвърлена жалбата срещу ДРА следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени ДРА в частта за отказан данъчен кредит по данъчни фактури издадени от "Евлоги-59" ЕООД за периоди м. 11 и м. 12.2002 г., както следва: по ф) ра № 338 за м. 11.2002 г. - в размер на 6 422 лв. ; по ф) ри № 340 и № 798 от м. 12.2002 г. ДДС в общ размер 9 903 лв. За доставчика "Стилия" ЕООД м. 01.03 г. основанието за отказ е липса на първични счетоводни документи и липса на доказателства за начисляване на данъка, което е установено по писмената декларация на представляващият дружеството-доставчик лицето Рангел Илиянов Богданов, който е декларирал, че не притежава първични счетоводни документи. Данъчните фактури, по които жалбоподателя е ползвал данъчен кредит, не са включени в СД и ДП на доставчика за съответния данъчен период, което е безспорно установено и не е опровергано в хода на обжалване на ДРА, поради което актът в тази част, с която е отказан данъчен кредит в общ размер на 4 500 лв. по данъчни фактури № 751, 752, 754, 755, 756 от м. 01.2003 г. е законосъобразен и правилно жалбата като неоснователна е отхвърлена. За доставчика "Жит" ЕООД за м. 03.2003 г. е отказан данъчен кредит в размер на 994 лв. по данъчна фактура № 210 с правно основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС и с мотиви, че този доставчик не е намерен на данъчния адрес. Искането е връчено, но в срока не са представени исканите доказателства. Такива не са представени и в хода на производството по обжалване на ДРА, поради което решението в тази част, с която е потвърден ДРА е правилно и следва да бъде оставено в сила. За доставчика "Ексим БГ трейд" ООД за м. 04.2003 г. е отказан данъчен кредит в общ размер на 1 857 лв. по данъчни фактури № 842 и № 843. Връченото искане е нередовно, тъй като и за този доставчик е установено, че е с прекратена регистрация, а проверките са след тази дата. За този доставчик за относими изложените по-горе мотиви за служебно задължение на данъчните органи да установят задължението с ревизия на този доставчик, а не да отказват право на данъчен кредит на получателя на доставките, след като е безспорно установено от данъчното досие на доставчика, че той е издал тези фактури, включил ги е в СД и ДП за съответния данъчен период, с което се е задължил към бюджета. Отказът и в тази част е назаконосъобразен и като го е потвърдил съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по същество, с което да се отмени ДРА в частта за отказан данъчен кредит за м. 04.2003 г. в общ размер на 1 857 лв. по данъчни фактури № 842 и № 843, издадени от "Ексим БГ трейд" ООД. За доставчика ЕТ "Балкангруп-2003" за периоди м. 05.2003 г. и м. 06.2003 г. представени са счетоводни документи. Експертизата установява начисляване на данъка и отразяването му в счетоводните регистри на този доставчик. Въпреки че са представени счетоводни регистри за начисляване на ДДС, което е потвърдено и от ССЕ, съдът е отхвърлил жалбата. Решението в тази част, с която е отхвърлена жалбата срещу ДРА е неправилно и следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по същество, с което да се отмени ДРА в частта за отказан данъчен кредит по доставките на ЕТ "Балкангруп-2003" в размер на 12 932 лв. по данъчни фактури издадени за данъчен период м. 05.2003 г. и в размер на 11 957 лв. по данъчни фактури издадени през м. 06.2003 г. Възраженията за констатациите на ревизията по ЗКПО, потвърдени от първоинстанционния съд: Възраженията в касационната жалба, касаещи приложението на ЗКПО и извършеното от данъчните органи преобразуване на финансовия резултат за 1999, 2000 и 2001 г., въпреки че не се е стигнало до създаване на данъчни задължения за тези периоди, са допустими за разглеждане, тъй като както е указан ВАС с отменителното си решение, е налице за ревизирания субект правен интерес от обжалването на акта с оглед получения отрицателен финансов резултат. В тази част първоинстанционното решение, постановено при новото разглеждане на делото е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. За да увеличат финансовия резултат с посочените в ДРА суми, данъчните органи са посочили правното основание на разпоредбите на чл. 15, ал. 2 във връзка с чл. 14, ал. 1 ЗКПО, които сочат, че когато една или повече сделки са сключени с цел отклонение от данъчно облагане, дължимият данък на лицата се определя, без да се взема под внимание частично или изцяло резултатът от тези сделки. За да приемат наличие на тази хипотеза, данъчните органи са се позовали на това, че сделките не са реални, тъй като не може да се извърши проверка при доставчиците на стоките. Посочени са също така и разпоредбите на чл. 109, ал. 11 и ал. 12, т. 1, 4 и 6 ДПК(отм.) за периодите на 2000 и 2001 година. Тези мотиви и основание за преобразуване на финансовия резултат на дружеството, посочени от данъчните органи в обжалвания ДРА, са възприети и от съда. Настоящата инстанция счита тези изводи на съда за неправилни. С обжалвания ДРА в тази част е извършено увеличение на финансовия резултат за 1999 г. със сума в размер на 28 110 лв. ; за 2000 г. със сума в размер на 87 352, 31 лв. и за 2001 г. - със сума 109 119, 28 лв., като това завишение не е довело да определяне на допълнителни данъчни задължения. Завишението е станало на основание чл. 23, ал. 2, т. 16, вр. чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 2 от ЗКПО(отм.). Данъчният орган е приел, че липсват доказателства за реалното осъществяване на фактурираните доставки от доставчиците, които са ревизирани по ЗДДС. В случая данъчните органи са извели презумпция за фиктивност на сделките от факта, че някои от преките и предходните доставчици не са намерени на посочените адреси, което е препятствало извършване на проверка в счетоводствата им и не е доказан произходът на стоките (услугите. Всички тези констатации на данъчните органи от една страна са формирани при действия извършени в ревизия по ЗДДС, която е възложена от некомпетентен орган, основание за обявяване на ДРА за нищожен, по мотивите изложени и в настоящото решение. Дори и в частта, с която е установен резултат на ревизията по ЗКПО да е възложена от компетентен орган, не биха могли обаче сами по себе си действията извършени по установяване на задължения по ЗДДС да обусловят извода, че сключените сделки са с цел отклонение от данъчно облагане, след като няма други доказателства за това, нито пък би следвало да се обоснове извод за тяхната нереалност. Следва да се отбележи, че изискването на ЗКПО за признаване на даден разход като такъв е той да е действително извършен и да е осчетоводен правилно. В случая няма каквито и да е изводи на данъчния орган в противен смисъл. Признаването на разхода не е обвързано нито от правилното му осчетоводяване при доставчика нито от начисляването на ДДС при него, които са действително изисквания за признаване правото на данъчен кредит, но не и по отношение признаването на разхода по ЗКПО. Освен това няма и доказателства за прилагане разпоредбите на чл. 109, ал. 11 и 12 ДПК(отм.), тъй като не е обосновано от данъчните органи получаването на някаква облага или предимство от страна на проверявания данъчен субект. Необоснован е и изводът за липса на реални доставки. Следва да се отбележи, че ненамирането на доставчика на посочения адрес не е основание да не бъде признат разходът на получателя по издадените фактури. Също така отчитането на приходи при издателя на фактурите не е предвидено като предпоставка за признаване на разходите при получателя на доставката. Отчитането на приходи има значение за данъчното облагане на получателя на тези приходи. Следва да се отчете заключението на вещото лице по назначената от съда ССЕ, прието на заседанието на 17.04.2007 г. От същото се установява, че процесните фактури са осчетоводени, съгласно изискванията на ЗСч., ЗКПО, НСС, ЗДДС, ППЗДДС, извършени са плащания от страна жалбоподателя и са спазени принципите на съпоставимост на приходите и разходите, текущо начисляване. Този извод е потвърден и в допълнителното заключение. Експертизата, основно и допълнително заключения, не са оспорени от насрещната страна. Съдът не е кредитирал заключението, без да обоснове съпоставката му с останалите, приети по делото доказателства. В мотивите на решението си окръжния съд неправилно пренася условията за признаване на данъчен кредит по ЗДДС към установяване на финансовия резултат по ЗКПО. В мотивите на решението се игнорира установеното от вещото лице относно правилността на счетоводството и съобразяване принципите на осчетоводяването на процесиите фактури, с които се увеличава финансовия резултат. По изложените съображения, неправилно е решението в тази част, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА за преобразуване на финансовия резултат на дружеството по ЗКПО за 1999 г. със сума в размер на 28 110 лв. ; за 2000 г. със сума в размер на 87 352, 31 лв. и за 2001 г. - със сума в размер на 109 119, 28 лв. и същото следва да бъде отменено и делото решено по същество като се отмени ДРА и в тази част. Следва да бъдат отменени и всички лихви начислени към определените данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО, поради отмяна на тези задължения. В останалата част, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора следва да се отменят определенията за присъдени разноски до момента и вместо тях да се определят окончателните задължения за разноски, както следва: На касатора, съобразно отменената част на определените данъчни задължения следва да се присъдят разноски направени по делото по компенсация в размер на 8360 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,